Молитвено бдение на Папата с хърватските младежи: само в любовта към Исус се реализира истинското щастие

Първият ден от папската визита в Хърватия завърши на площад Йосип Желачич в Загреб с молитвеното бдение , предстоятелствано от Папата, в което участваха повече от 50 хиляди младежи. Малко преди пристигането на Светия Отец, група младежи поднесоха иконата на Богородица (Majka Bozja Kamenitih vrata) закрилница на Загреб, и я поставиха на подиума. Присъствието на светото изображение придаде специфичен характер на бдението. Около тази икона младежите се събираха в енориите и организираха поклонения в подготовката си за визитата на Бенедикт XVI.

Папата беше посрещната от кмета, който му повери ключовете на града. Срещата беше организирана в две части. Първата беше Литургията на Словото. Във втората част, площадът, който обикновено е изпълнен с множество шумове, затихна в обожание и вътрешна молитва пред Светата Евхаристия, знак за присъствието на християните в света.

Използваните езици бяха латински, хърватски и италиански. Председателят на Епископската конференция на Хърватия Монс Мартин Сракич , Архиепископ на Даково-Осийек, поднесе благодарствено слово. Първото четиво беше взето от четвъртата глава на Филипяни: Прогласяването на радостта в Господа, а Псалмът беше 34. Последва свидетелството на двама младежи, след което Светият Отец поднесе слово.

Папата започна словото си с думи на благодарност към председателя на Епископската конференция Монс Сракич и към двамата младежи, който поднесоха своите свидетелства (първото беше за търсенето на любовта “извън” самите нас, за да открием че тя е по-близо до нас, от самите нас, докосва дълбините на личността и ни очиства ...; и второто за красотата на общността, която отваря сърцето, ума и характера…).

Папата обясни думите на Свети Павел от Посланието му до Филипяните, като посочи, че те приканват да бъдем “винаги радостни в Господа” (Фил. 4:4). Апостол Павел е в затвора когато пише това послание, в очакване на присъдата си. Опитът на Свети Павел ни разкрива, че винаги е възможно да съхраним радостта в живота си, дори в моменти на тъма. В сърцето на всеки един живее силното желание за щастие. Много често обаче, осъзнаваме, че сме се доверили на реалности, които не само че не задоволяват това желание, но, разкриват цялата своя несигурност. И точно това са моментите в който изпитваме нуждата от нещо, което е “отвъд”, което дава смисъл на ежедневието”.

“В Евангелието от Йоан, Продължи Папата, Исус, обръщайки се към първите си ученици, пита “Какво търсите?” (Йоан 1:38). … Той е Този , Който ви търси, дори преди вие да Го потърсите. Зачитайки напълно вашата свобода, Той се приближава до всеки от вас и предлага Себе си като достоверен и решителен отговор на желанието за живот, който си струва да се живее. Позволете му да бъде ви приятел и другар във вашия път! Доверете Му се, Той никога няма да ви разочарова!... създадени сме и сме спасени от любов и само чрез любовта, тази любов, която пожелава и търси доброто на другия, можем наистина да изпитаме смисъла на живота и да бъдем щастливи да го живеем, дори в трудности, изпитания, разочарования, дори когато трябва да вървим срещу течението.

Бенедикт XVI припомни темата на своето Послание за Световната Младежка Среща в Мадрид: “Вкоренени и утвърдени в Христос, укрепени във вярата” (Кол 2:7): “Като израствате в приятелство с Господа, чрез неговото Слово, Евхаристията и принадлежност ви към Църквата, ще можете да свидетелствате на всички радостта от срещата ви с Този, който винаги съпровожда и приканва към живот в доверие и надежда. Вървенето с Него изисква усърдие и саможертва, но си струва!

Скъпи младежи, не се подвеждайте от привлекателни обещания за лесен успех, за начини на живот, които облагодетелстват привидностите за сметка на съкровеното. Не се оставяйте на изкушението да сложите абсолютното си доверие в имането, в материалните неща, отказвайки се да видите истината, която надхвърля всичко, като звезда високо в небето, където Христос желае да ви поведе”.

Папата посочи, като модели за младежите, ярките представители на християнството, светците Франциск и Киара от Асизи, Роза от Витербо, Тереза на Детенцето Исус, Доменико Савио и се спря по-специално на личността на Блажения хърватин Иван Мерц. „Брилянтен младеж, напълно вписал се в социалния живот на своето време, след смъртта на първата си любов, той се отдава на университетското си обучение”. Горчивият опит от Първата Световна война го моделира и оформя, укрепвайки вярата му до такава степен, че той се посвещава на изучаването на Литургията и започва усилен апостолат сред младежите. Открива красотата на католическата вяра и разбира, че призванието на неговия живот е да живее все повече близостта с Христос. Умира на 10 май 1928, само на 32 години, след няколко месеца боледуване, предлагайки своя живот за църквата и за младежите. Папата подчерта многото извънредни и трогателни “жестове на милосърдие и на доброта” с които “бива изпълнен животът му”. Накрая Светият Отец повери младежите на Богородица, Майка на Църквата, почитана и обичана под името Majka Bozja Kamenitih vrata.

bp/ rv