Бенедикт ХVІ в Загреб: Хърватия може да помогне на Европа да преоткрие своите християнски
корени
Още от своето основаване
Хърватската нация принадлежи към Европа и може по особен начин да допринесе за нейната
идентичност и за съхраняването и оживотворяването на човешките и християнски ценности.
С тези думи, казани от международното летище „Плезо” в Загреб, Папа Бенедикт ХVІ започна
официалната си визита в Хърватия от 4 до 5 юни. Повод за това 19-то апостолическо
пътуване на Папата е Националния ден на хърватските семейства.
Папският самолет
кацна в 10.45, а Бенедикт ХVІ бе посрещнат от апостолическия нунций в Хърватия, арх.
Роберто Касари, хърватския президент Иво Йосипович, архиепископа на Загреб, кардинал
Йосип Бозанич и председателят на Епископската конференция, арх. Марин Сракич, както
и други представители на гражданските и църковни власти. Сред многобройните вярващи,
дошли да посрещнат Папата, бе и едно хърватско семейство с 5 деца, които облечени
в традиционни носии поднесоха на Папата цветя.
На хърватски език Папата поздрави
„скъпата хърватска земя” и благодари на президента Йосипович, който в своето слово
припомни дългата християнска традиция на Хърватия и за „католицизма, като съществен
елемент за националната и културна идентичност на страната”. Хърватският президент
подчерта и „ключовата роля” на Светия Престол в историята на страната и за влизането
и в ЕС.
В своето първо слово Бенедикт ХVІ припомни трите посещения на своя
предшественик Йоан Павел ІІ през 1994, 1998 и 2003 и припомни „историческата вярност”
на Хърватия към Светия Престол: „повече от 13 века силни и специални връзки, укрепени
в различни обстоятелства, понякога трудни и болезнени”, каза Папата. Заедно с това
Бенедикт ХVІ посочи и връзките на Хърватия с Европа в контекста на християнските корени
на Стария континент:
„Предизвикателствата идващи от съвременната
култура, характеризираща се със социално безразличие, нестабилност и
белязана от индивидуализъм, който насърчава визията за живот без задължения и непрестанно
търсене на „лични пространства” – каза Папата - изискват
убедително свидетелство и динамизъм за насърчаване на основните морални ценности,
които са корена на социалния живот и идентичността на Стария континент”.
Двадесет
години след провъзгласяването независимостта на страната и в навечерието на европейската
интеграция на Хърватия, допълни Папата, именно историята на страната може да бъде
повод за размисъл за всички народи в Европа и им помогне за „съхраняването и оживотворяването
на неоценимото общо наследство от човешки и християнски ценности”:
„Нека
тази нация, силна със своята богата традиция, да помогне на ЕС напълно даоценитова богато духовно и културно наследство”.
Папата
припомни и мотото на своето пастирско посещение, „Заедно в Христос” и неговия повод:
първото издание на Националния ден на хърватските католически семейства:
„Некатози важен момент да бъде подходящ случай отново да бъдат предложени ценностите
на семейния живот и общото благо, за укрепване на единението, за оживотворяване на
надеждата и за общението с Бог, основа на братското споделяне и социалната солидарност”.
Накрая,
Папата молитвено призова небесното застъпничество на Блажен Алоиз Степинац, мъченик
за вярата по времето на комунизма, за посрещането на „предизвикателствата пред Църквата
и гражданското общество”:
„Нека той придружава младите да живеят
онази любов, която подтикна Господ Исус Христос да даде живота си за другите”.
След
церемонията по посрещането Папата се отправи към президентския дворец в Загреб, където
бе приет от президентът на Републиката. Иво Йосипович е експерт по право и известен
като композитор на класическа музика. Затова при традиционната размяна на дарове Папата
му подари ръкопис от Сикстинската капела, а от своя страна хърватския президент дари
на Бенедикт ХVІ репродукция на първата тръба от най-стария съществуващ орган в Хърватия.
По-късно Папата се отправи към апостолическата нунциатура, където се срещна с министър-председателя
Ядранка Косор.