Бенедикт ХVІ в Загреб: Хърватия може да помогне на Европа да преоткрие своите християнски корени

Още от своето основаване Хърватската нация принадлежи към Европа и може по особен начин да допринесе за нейната идентичност и за съхраняването и оживотворяването на човешките и християнски ценности. С тези думи, казани от международното летище „Плезо” в Загреб, Папа Бенедикт ХVІ започна официалната си визита в Хърватия от 4 до 5 юни. Повод за това 19-то апостолическо пътуване на Папата е Националния ден на хърватските семейства.

Папският самолет кацна в 10.45, а Бенедикт ХVІ бе посрещнат от апостолическия нунций в Хърватия, арх. Роберто Касари, хърватския президент Иво Йосипович, архиепископа на Загреб, кардинал Йосип Бозанич и председателят на Епископската конференция, арх. Марин Сракич, както и други представители на гражданските и църковни власти. Сред многобройните вярващи, дошли да посрещнат Папата, бе и едно хърватско семейство с 5 деца, които облечени в традиционни носии поднесоха на Папата цветя.

На хърватски език Папата поздрави „скъпата хърватска земя” и благодари на президента Йосипович, който в своето слово припомни дългата християнска традиция на Хърватия и за „католицизма, като съществен елемент за националната и културна идентичност на страната”. Хърватският президент подчерта и „ключовата роля” на Светия Престол в историята на страната и за влизането и в ЕС.

В своето първо слово Бенедикт ХVІ припомни трите посещения на своя предшественик Йоан Павел ІІ през 1994, 1998 и 2003 и припомни „историческата вярност” на Хърватия към Светия Престол: „повече от 13 века силни и специални връзки, укрепени в различни обстоятелства, понякога трудни и болезнени”, каза Папата. Заедно с това Бенедикт ХVІ посочи и връзките на Хърватия с Европа в контекста на християнските корени на Стария континент:

„Предизвикателствата идващи от съвременната култура, характеризираща се със социално безразличие, нестабилност и белязана от индивидуализъм, който насърчава визията за живот без задължения и непрестанно търсене на „лични пространства” – каза Папата - изискват убедително свидетелство и динамизъм за насърчаване на основните морални ценности, които са корена на социалния живот и идентичността на Стария континент”.

Двадесет години след провъзгласяването независимостта на страната и в навечерието на европейската интеграция на Хърватия, допълни Папата, именно историята на страната може да бъде повод за размисъл за всички народи в Европа и им помогне за „съхраняването и оживотворяването на неоценимото общо наследство от човешки и християнски ценности”:

„Нека тази нация, силна със своята богата традиция, да помогне на ЕС напълно да оцени това богато духовно и културно наследство”.

Папата припомни и мотото на своето пастирско посещение, „Заедно в Христос” и неговия повод: първото издание на Националния ден на хърватските католически семейства:

„Нека този важен момент да бъде подходящ случай отново да бъдат предложени ценностите на семейния живот и общото благо, за укрепване на единението, за оживотворяване на надеждата и за общението с Бог, основа на братското споделяне и социалната солидарност”.

Накрая, Папата молитвено призова небесното застъпничество на Блажен Алоиз Степинац, мъченик за вярата по времето на комунизма, за посрещането на „предизвикателствата пред Църквата и гражданското общество”:

„Нека той придружава младите да живеят онази любов, която подтикна Господ Исус Христос да даде живота си за другите”.

След церемонията по посрещането Папата се отправи към президентския дворец в Загреб, където бе приет от президентът на Републиката. Иво Йосипович е експерт по право и известен като композитор на класическа музика. Затова при традиционната размяна на дарове Папата му подари ръкопис от Сикстинската капела, а от своя страна хърватския президент дари на Бенедикт ХVІ репродукция на първата тръба от най-стария съществуващ орган в Хърватия. По-късно Папата се отправи към апостолическата нунциатура, където се срещна с министър-председателя Ядранка Косор.

dg/ rv