Хърватия очаква Папата. Кардинал Бозанич: секуларизацията е основното предизвикателство за Църквата

Хърватия очаква Папата, а Църквата е готова да приеме неговите думи и послания. Особено в контекста на засилващата се секуларна култура, която засяга най-вече семействата. Затова Църквата полага усилия да защитава семейната институция, защото тя е бъдещето на обществото, както и на самата Църква. Това заявява кардинал Йосип Бозанич, архиеписоп на Загреб, в навечерието на папската визита, която ще се проведе в Хърватия на 4 и 5 юни под надслов „Заедно в Христос”.

**********
„Очакването на Светия Отец Бенедикт ХVІ в Хърватия е голямо. Още при официалното съобщение за папската визита започнахме подготовката на диоцезално и национално ниво. Всеки диоцез подготви програми в които да обвърже вярващите и особено младежите и семействата. Много младежи изразиха желание да участват в срещата с Папата, която ще бъде втора Национална младежка среща, но за първи път с участието на Светия Отец. Затова те го очакват с ентусиазъм. За семействата бяха подготвени специални катехистични лекции, които се провеждат по групи във всяка енория. Но мога да кажа, че още при обявяването на папската визита вярващите откликнаха на поканата на енорийските свещеници да придружават нейната подготовка и осъществяване с молитва. Затова всичко се движи около мотото на срещата с Папата: „Заедно в Христос”.

Защо избрахте това мото?
„Ние, хърватските епископи, избрахме това мото защото думата „заедно” изразява желанието за среща и общение с всяко човешко същество. Този антропологически аспект намира своя завършен израз и пълнота в богословското и христологичното измерение, което е Христос. Христос е новото и скалата върху която всеки вярващ и всяко християнско семейство трябва да изградят своя дом, за да преминат пътищата на живота.
Кои са най-спешните предизвикателства, които трябва да посрещне Църквата в Хърватия?
Смятам, че най-голямото предизвикателство е секуларизацията, която все повече присъства в нашето общество и оказва влияние особено на новите поколения. Църквата се чувства призвана да се посвети на семействата, които също са засегнати от секуларната култура, още повече че в този период се чувства безработицата, социалните и икономически трудности. Затова нашата загриженост за семействата е насочена и към гражданските институции, за да работят в полза на семействата, но не само на думи а и с реални действия. Семейната институция трябва да бъде защитавана, тъй като в нея се намира бъдещето на Църквата и на обществото.

На 4 юни Бенедикт ХVІ ще се срещне с младежите: каква е младежката действителност в Хърватия?
Младежите, които ще се срещнат с Папата принадлежат към поколението родено след падането на комунистическия режим. Затова те са част от действителността на младите в Европа, но същевременно са много чувствителни към духовните ценности и инициативите на Църквата. Чувстват, че тя е техния дом, дава им пространство и се грижи за тях. Много често самите младежи предлагат различни инициативи в енориите, като молитвени срещи и поклонничества. Също така участват в сакраменталния живот и търсят възможността за изповед.

На 5 юни Папата ще се поклони пред гроба на Блажен Алоиз Степинац. Какво значение отдава хърватския народ на този жест?
За Църквата, кардинал Степинац е пример за вярност към Христос, Църквата и Светия Престол. Блажен Степинац бе истински църковен пастир: той се раздаваше в защита на основните права на всеки човек и народ и жертвите на преследванията. За нас и за Църквата той е жив свидетел на християнската надежда. Със своя живот той свидетелства християнската надежда, която се ражда от доверието в Бог, която води към победата на доброто. Блажен Степинац бе високо съзнателен човек: за да не изневери на своето съзнание и обещанието към Христо и Църквата, той не се подаде на никакъв компромис и доброволно прие мъченичеството.

Как виждате ролята на Хърватия в Европа?
Хърватия е открита към ЕС и се подготвя за влизането в неговите структури. От своя страна, Църквата също е открита за този процес, тъй като Хърватия винаги е живяла в лоното на европейската цивилизация. Същевременно съзнаваме трудностите и възможностите свързани с влизането на Хърватия в ЕС. Затова смятаме за необходимо да подчертаем логиката на взаимната размяна: само чрез взаимното опознаване на собствената идентичност, култура, история и обичаи, европейските народи могат заедно да изградят един „общ дом”. Смятам също, че Хърватия, разположена в регион с различни християнски вероизповедания и мюсюлманската религия, е призвана да бъде място на междуконфесионалния и междурелигиозния диалог. Хърватия има призванието да бъде мост за Европа.

Какви са надеждите на Църквата и хърватската нация за предстоящата визита на Бенедикт ХVІ ?
За нас срещата и молитвата заедно с Папата е специален дар. Нашите сърца са открити и изпълнени с желание да приемат неговите думи и послания. Изпитваме благодарност и признание, а папската визита е подходящ случай да оживотворим нашия християнски отговор, за да бъдем истински свидетели на вярата, вдъхновени от надеждата и любовта”.

dg/ rv