Папата за празника Възнесение Господне: чрез Христос човекът навлезе завинаги в лоното
на Бог
Днес във Ватикана се чества празника Възнесение Господне, който според литургичния
календар се чества на 4 юни в по-голямата част от Църквата по света. Възнесението
на Господа е тайната на християнската вяра и приближава вярващите по пътя към „небесната
родина”. В своето поучение Папа Бенедикт ХVІ неведнъж се е спирал на дълбокото съдържание
на този празник.
Исус физически напуска човешката история, за да навлезе в
Царството на своя Небесен Отец, но между двете измерения между земята и небето има
приемственост, казва Бенедикт ХVІ. Облаците с които Христос е покрит символизират
отворена врата, която е самия Исус:
„Посредством възнесението на
Христос, човекът навлиза по един невероятен и нов начин в лоното на Бога, където намира
завинаги своето място. Небето не означава място над звездите, а нещо много по-смело
и възвишено: посочва самия Христос, Божествената личност, която приема изцяло и завинаги
човечеството; Онзи в койтоБог и човека са неразривно свързани”.
(Литургия в Касино, 24 май 2009)
Динамиката на Възнесението
неизбежно води към динамизма на Въплъщението с което Божият Син, за първи път след
пришествието Му сред хората, посочва пътя за комуникацията между небето и земята.
Именно това „слизане” от кръста, посочва Папата, съдържа истинското възнесение:
„
Христос е дошъл в света, за да върне човека към Бог, но не в идеален план,
като философ или мъдър учител, а като пастир, който повежда своите овци към пасбището.
Този „изход” към небесната родина, който Исус изживява
в първо лице, е предназначен за нас. Слиза от небето и после се възнася за нас, след
като се уподоби на хората, унижен до кръстната смърт и докоснал дъното на максималното
отдалечаване от Бог”. (Царице Небесна, 4 май 2008)
Възнесението
е противоположния „път” на максималното отдалечаване. Чрез него, Исус се завръща
при своя Отец. Въпреки това, подчертава Бенедикт ХVІ, Възнесението не означава „временно
отсъствие от света”, защото Исус е обещал да остане завинаги до хората. Означава нещо
повече: посочва траекторията на ония, които са призвани да следват Евангелието. Възнесението
дава представа за височината и дълбочината на Христовата тайна:
„Господ
насочва погледа на Апостолите към Небето, за да им покаже как да преминат пътя на
доброто в земния живот. Въпреки всичко, Той остава в човешката история и близо до
всеки един от нас, за да води нашия християнски път; Той е другар на
преследваните заради вярата; Той е в сърцето на отхвърлените;
Той присъства в ония на които е отнето правото на живот”. (Царице Небесна,
16 май 2010)
Възнесението приближава и към една друга действителност,
посочва Бенедикт ХVІ: трансцедентността на Църквата. Изграждайки Божието Царство на
земята, Църквата върви към другото свое предназначение:
„Църквата
не е родена и не живее, за да замести отсъствието на своя „изчезнал”
Господ, а точно обратното: намира смисъла за своето съществуване и мисия в
постоянното и невидимо присъствие на Исус, което се осъществява чрез силата на Неговия
Дух. Затова можемда кажем, че Църквата няма мисията да подготви завръщането
на „отсъстващия” Исус, а да живее и действа исторически
и екзистенциално за известяване на „славното Му присъствие”.
(Литургия в Касино, 24 май 2009)