Папата за празника Възнесение Господне: чрез Христос човекът навлезе завинаги в лоното на Бог

Днес във Ватикана се чества празника Възнесение Господне, който според литургичния календар се чества на 4 юни в по-голямата част от Църквата по света. Възнесението на Господа е тайната на християнската вяра и приближава вярващите по пътя към „небесната родина”. В своето поучение Папа Бенедикт ХVІ неведнъж се е спирал на дълбокото съдържание на този празник.

Исус физически напуска човешката история, за да навлезе в Царството на своя Небесен Отец, но между двете измерения между земята и небето има приемственост, казва Бенедикт ХVІ. Облаците с които Христос е покрит символизират отворена врата, която е самия Исус:

„Посредством възнесението на Христос, човекът навлиза по един невероятен и нов начин в лоното на Бога, където намира завинаги своето място. Небето не означава място над звездите, а нещо много по-смело и възвишено: посочва самия Христос, Божествената личност, която приема изцяло и завинаги човечеството; Онзи в който Бог и човека са неразривно свързани”. (Литургия в Касино, 24 май 2009)

Динамиката на Възнесението неизбежно води към динамизма на Въплъщението с което Божият Син, за първи път след пришествието Му сред хората, посочва пътя за комуникацията между небето и земята. Именно това „слизане” от кръста, посочва Папата, съдържа истинското възнесение:

„ Христос е дошъл в света, за да върне човека към Бог, но не в идеален план, като философ или мъдър учител, а като пастир, който повежда своите овци към пасбището. Този „изход” към небесната родина, който Исус изживява в първо лице, е предназначен за нас. Слиза от небето и после се възнася за нас, след като се уподоби на хората, унижен до кръстната смърт и докоснал дъното на максималното отдалечаване от Бог”. (Царице Небесна, 4 май 2008)

Възнесението е противоположния „път” на максималното отдалечаване. Чрез него, Исус се завръща при своя Отец. Въпреки това, подчертава Бенедикт ХVІ, Възнесението не означава „временно отсъствие от света”, защото Исус е обещал да остане завинаги до хората. Означава нещо повече: посочва траекторията на ония, които са призвани да следват Евангелието. Възнесението дава представа за височината и дълбочината на Христовата тайна:

„Господ насочва погледа на Апостолите към Небето, за да им покаже как да преминат пътя на доброто в земния живот. Въпреки всичко, Той остава в човешката история и близо до всеки един от нас, за да води нашия християнски път; Той е другар на преследваните заради вярата; Той е в сърцето на отхвърлените; Той присъства в ония на които е отнето правото на живот”. (Царице Небесна, 16 май 2010)

Възнесението приближава и към една друга действителност, посочва Бенедикт ХVІ: трансцедентността на Църквата. Изграждайки Божието Царство на земята, Църквата върви към другото свое предназначение:

„Църквата не е родена и не живее, за да замести отсъствието на своя „изчезнал” Господ, а точно обратното: намира смисъла за своето съществуване и мисия в постоянното и невидимо присъствие на Исус, което се осъществява чрез силата на Неговия Дух. Затова можем да кажем, че Църквата няма мисията да подготви завръщането на „отсъстващия” Исус, а да живее и действа исторически и екзистенциално за известяване на „славното Му присъствие”. (Литургия в Касино, 24 май 2009)

dg/ rv