Бенедикт ХVІ: развитието на сакралната музика предано на традицията и даващо достойнство на лигургията

Църквата е „истинския субект” на литургията и в този смисъл, сакралната музика, трябва да се стреми да приобщи вярващите, възвръщайки чувството за „молитва, достойнство и красота” в нейното отслужване. Това се чете в писмото на Бенедикт ХVІ до кардинал Зенон Грохолевски, префект на Конгрегацията за Католическото образование, по повод на 100 годишнината от основаването на Папския институт за сакрална музика.


Днес несъмнено поп музиката може да окаже негативно влияние върху литургичната музика. Преди един век, подобно бе влиянието на оперната музика, и поради това Папа Пий Х решава, че сакралната музика не бива да бъде завладяна от музикални партитури непригодни да изразят тясната връзка между нотите и чувството за божественото в Литургията. По тази причина – посочва Бенедикт XVI в писмото си - Папа Пий Х основава, през 1911 г., висшата школа за сакрална музика, която, 20 години по-късно, е обявена от Папа Пий ХІ за Папски. Смисълът на „дълбоката реформа” на Пий Х, обяснява Бенедикт XVI, може се открие в необходимостта на Църквата да има свой „център за обучение и преподаване”, който да предава по един „верен и квалифициран” начин на композиторите, хоровите диригенти и експертите по литургия „насоките очертани от Папата”.


В писмото Бенедикт XVI поставя на преден план един от аспектите, който той смята за „особено скъп”: днес, „въпреки естествената еволюция”, е възможно да открием „съществена приемственост на Учителната власт на Църквата по отношение на сакралната музика в Литургията". През последните няколко десетилетия, Папа Павел VI и Папа Йоан Павел II – посочва Светия Отец - потвърдиха „целта на сакралната музика” и „основните критерии на традицията” като: „смисълът на молитвата, на достойнството и красотата; близостта с литургичните текстовете и жестове; участието на вярващите, както и легитимното приспособяване към местната култура, запазвайки същевременно универсалността на езика й; примата на григорианското песнопение, като върховен модел на сакралната музика, и мъдрото използване на другите изразителни, част от историческо-литургичното наследство на Църквата, по-специално, но не само, на полифонията и значението на schola cantorum, особено в катедралните църкви”.


Въпреки това, посочва Папата, „ние трябва винаги и по един обновен начин да се запитваме: кой е истинският субект на Литургията? Отговорът е прост: Църквата". В текста Бенедикт ХVІ ясно подчертава, че не са индивидът или групата, които отслужват литургията, защото тя е главно действието на Бог чрез Църквата, имаща своя собствена история, богата традиция и креативност”. Литургията, подчертава Бенедикт XVI, „ живее от правилната и постоянна връзка между здравата традиция и нейното легитимното развитие, което включва също и сакралната музика. Тези две понятия, които съборните отци ясно подчертаваха, се допълват взаимно, защото традицията е една жива реалност, която включва в себе си принципите на развитието и напредъка”, завършва писмото Светият Отец Папата.

bp/ rv