Бозе: завърши срещата на Комисията за диалога между католици и англикани
На 27 май в Бозе, Италия завърши първата среща от третата фаза в диалога на международната
англикано-католическа Комисия (Arcic III), която събра в манастира на Бозе, от 17
май 18 видни англикански и католически богослови. Комисията, предстоятелствана от
преподобен Дейвид Моксон (англикански архиепископ в Нова Зеландия) и монс. Бернард
Лонгли (католически архиепископ на Бирмингам) насочи своето внимание над „програмата
съгласувана между Бенедикт ХVІ и архиепископ Роуън Уилямс през 2006”, която има за
цел „общите усилия за възстановяването на пълното единство във вярата и тайнствата”.
Дискусиите по време на работните сесии на Комисията – се чете в комюнике разпространено
след срещата – се концентрираха предимно над две взаимозависими теми: „Църквата като
общение, местна и универсална” и „Как в общението, местната и универсалната Църква,
разпознава правилното етическо учение”. В комюникето се посочва метода на работа използван
по време на срещата, отбелязвайки че „Комисията бе подпомогната особено от икуменическия
възприемателен подход, чиято цел е икуменическия прогрес, поучавайки се от нашите
партньори, отколкото ограничавайки се да искаме от нашите партьори да се поучат от
нас”. „Възприемателният икуменизъм” изисква „повече един изпит на съвестта и вътрешно
обръщане, отколкото стремежа да се убедят другите”. Текстът на комюникето посочва,
че „Комисията полага усилия, за да развие едно богословско виждане за човешката личност
и човешкото общество”, което ще предостави „основите от които да изходим, за разберем
колко е определящо етическото поучение на местно и универсално ниво”. Това проучване
на Arcic III ще се базира на „Свещеното Писание, Традицията и разума, и ще се позове
на предишните работи на Комсията”. „Ще се анализират някой особени въпроси, за да
се изясни как нашите две общности се доближават в решенията от морален характер и
как въпросите, които са причина за напрежение за англиканите и католиците могат да
бъдат разрешени, поучавайки се от другите”. Комисията завършва своето комюнике, посочвайки,
че осъзнава, че „онова, което ни обединява е по-голямо от онова, което ни разделя”.