В диалог с астронавтите от ISS

Една необикновена възможност за среща и диалог: така Папата определи необикновената аудио-видео връзка осъществена с Международната космическа станция (ISS), която продължи 20 минути, започвайки в 13.11 ч, на 21 май. На станцията в настоящия момент се намират 12 астронавти, трима от които трябваше да се грижат за управлението и, докато другите разговаряха с Папа Бенедикт XVI. Като част от космическата мисията на станцията е инсталирането на уреда "Алфа магнитен спектрометър”, разработен от 600 учени от цял свят, чиято цел е да проучи наличието на антиматерия във Вселената, нейния състав и произход. Необикновеното събитие бе излъчено от Ватиканските медиите също и в стрийминг и в мрежата на НАСА, чрез телевизионния център на НАСА.


Намираме се в центъра на една научно-техническа операция, но това което надделява още от първите моменти е емоцията. Думи идващи от космическата станция и думи идващи от зала „Foconi” във Ватикана, където Папата, застанал пред екрана, е в очакване да се установи извънредният контакт. Първо говорят директора на Европейската космическа агенция, германецът Томас Райтер, и този от Италианската космическа агенция, Енрико Саджезе. След това се включва, руският ръководител на мисията, Димитри Контрадиев, който казва: "Добре дошли на борда, Ваше Светейшество". С явен интерес Папата изслуша информацията за местоположението на Станцията, за движението и за целите на мисията. Когато взима думата той подчертава значимостта на тази „изключителна възможност” и веднага достига до сърцевината на разговора:


“Humanity is experiencing a period of extremely rapid progress in the fields of scientific knowledge and technical applications”.


Човечеството, отбеляза Папата, преминава през период на изключително бърз прогрес в областта на научното познание и техническите приложения. „В известен смисъл вие астронавтите представлявате бъдещето – продължава Бенедикт ХVІ – защото преминавате отвъд ограниченията, които живеем сега в ежедневието”. Светият Отец отправи думи на „благодарност и възхищение” и думи на „насърчение” към астронавтите, а след това подчерта, че целта на всяко знание и наука е да се постави на „разположение на цялото човечество и общото благо".


Папата, чиито глас звучи в необятното Пространство и който не пропуска да потвърди, че човек трябва да бъде в центъра на всичко, с искреност и простота се обръща и с личен интерес към астронавтите: „Свързах се с вас, защото съм любопитен да узная вашите опит и разсъждения”. Така Папата показва ясно, че не възнамерява просто да отправи реч, но желае сам да зададе въпроси:


„…how science can contribute to the cause of peace?”…


Как науката може да допринесе за каузата на мира? Бенедикт XVI задава въпроса си, размишлявайки колко абсурдна може да изглежда мисълта, гледайки земята от толкова далеч, че хората се избиват един друг. В този контекст отправя първото си лично обръщение: припомняйки, че съпругата на един от астронавтите, американеца Марк Кели, е жертва на атака, надявайки се в подобрението на нейното състояние. Астронавтът отговаря:


“We fly over most of the world and you don’t see borders, but at the same time we realize that people fight with each other and there is a lot of violence in this world and it’s really an unfortunate thing”.


"Летим почти над целия свят, но не виждаме границите от тук, знаем обаче, за войните в Близкия изток и трудностите в Северна Африка и че има много насилие в този свят. И това наистина е много жалко. Много от войните са за енергията, а ние тук живеем в ситуация, където енергията е в изобилие. Трябва да разберем как да избегнем войните".


Папата, освен че чува астронавтите, може и да ги види на екрана. Докато астронавтите могат само да го чуват, тъй като не разполагат с видео. Към силните емоциите, породили се от тази така необичайна ситуация, се добавя и ефектът от около 5 секундното закъснение на звука.


Бенедикт XVI припомни също, че са налице сериозни опасности за околната среда, оцеляването на планетата и бъдещите поколения и запита дали – видяна от космоса – земята ни кара да се замислим повече за възможните щети.


“We can see how indescribably beautiful the planet that we have been given is; but on the other hand, we can really clearly see how fragile it is”.


На въпроса на Папата отговаря Рон Гаран, като посочва, че от там, където са те може ясно да се види колко неописуемо красива е земята, но също нейната крехкост, по-специално онова, което засяга атмосферата и. Ето защо е важно всички, абсолютно всички, да работим заедно за доброто на планетата.


След това Папата отправи един по-конкретен въпрос за отговорността на тези, които, връщайки се от космическа мисия, са приемани като герои и говорят на всички и по-специално на младите хора, които по особен начин са повлияни от подобен опит и открития:


“If we look up, we can see the rest of the universe , and the rest of the Universe is out there for us to go explore”.


Майк Финчке отговаря, че съществува една цяла вселена, която трябва да се изследва и опознае и че там, където са те е още по-очевидно, че това трябва да се прави съвместно, защото живеем заедно на планета, която е дом на цялото човечество.


Бенедикт XVI припомни поетата отговорност за „новите съоръжения и проучването на радиацията, идваща от най-далечното пространството” и припомни, че е дал на астронавта Роберто Витори сребърен медальон, изобразяващ Създаването на човека на Микеланджело, който да занесе със себе си на тази важна мисия. С топли чувства астронавтите показват медала, оставен да се рее свободно в станцията в която липсва гравитация, не скривайки техния почти младежки ентусиазъм по време на цялата връзка!


Медалът ще бъде върнат обратно на Бенедикт XVI.


След това идва ред на деликатния въпрос за Бог, който Бенедикт XVI задава по един изключително деликатен начин. Сред работата ви в космоса – попита Папата– имате ли възможност да се спрете и да размишлявате върху тайната и случва ли ви се да отправите молитва към Създателя? Или е по-лесно да се размишлява за всичко това, след завръщането ви на Земята?


“Our planet, the blue planet, is beautiful. Blue is the colour of our planet, blue is the colour of the sky, blue is also the colour of the Italian Air Force, the organization that gave me the opportunity to then join the Italian Space Agency and the European Space Agency”.


Отговаря Роберто Витори, който говори за красотата на небето и на Вселената, но също и за синия цвят, който е цвета на нашата планета и на Италианската Аеронавтика.


А след това той добавя:
„I do pray for me…” „Аз лично се моля за себе си”.


След това Папата се обръна към другия италиански астронавт Паоло Несполи, който при завръщането си няма да види майка си жива:


„Скъпи Паоло, знам, че наскоро загуби майка си и, че когато след няколко дни се завърнеш у дома тя няма да те чака. Всички ти съчувстваме и аз също се молих за нея ... Как изживя това време на скръб? На вашата станция чувствате ли се отдалечени и изолирани, страдащи от чувство за раздяла или се чувствате близки помежду си, като членове на една общност, която ви придружава с обич и внимание?”.


Несполи отговаря на Папата, че другарите му на борда и хората у дома са го уверили в близостта си:


“Свети Отче, аз почувствах вашите молитви, които стигнаха до тук. Вярно е, ние сме извън този свят, в орбита около земята, но имаме предимството, да виждаме земята и чувстваме всичко около нас. Аз също благодаря на Европейската космическа агенция и Американската космическа агенция, които направиха всичко възможно, за да мога да говоря с нея в последните и мигове”.


В тази необикновена и до този момент единствена по рода си връзка, осъществена между Папата и космическа станция в орбита, Бенедикт XVI отправи с висотата на своята поучителна власт някои основни размишления, но също така говори от позицията на един обикновен човек, който се среща с други хора в необятността на Пространство и който задава въпроси на онези, които науката изпрати на 400 км над земята. Заедно с медала, дългите коси на единствената жена на борда и един метален предмет, оставен да обикаля свободно поради, също и някои от астронавтите, се оставят да се издигнат нагоре в отсъствието на гравитацията. Един симпатичен знак за необикновеността на ситуацията, който предизвика усмивка на лицето на Папата.


“You have helped me and many other people to reflect together on important issues that regard the future of humanity”.


В поздрава си на сбогуване, Папата каза с вълнуваща простота: „Вие помогнахте на мен Папата, както и на много други да размишляваме за важните въпроси, засягащи бъдещето на човечеството”. И уверявайки в молитвите си всички участници в мисията, Бенедикт XVI благослови човечеството и неговото бъдеще, с думи, идващи от сърцето и достигащи до спътниците в орбита в безкрайните пространства.


В края на аудио-видео връзката, отец Федерико Ломбарди, директор на ватиканския пресцентър, се срещна с журналистите. Заедно с него бяха директорът на Италианската Космическа служба, Енрико Саджезе, директорът на Европейската космическа служба Томас Райтер, генералът от Военновъздушните сили, Джузепе Бернардис, началникът на Генералния щаб на Военната Аеронавтика, които присъстваха в зала Фоконе във Ватикана по време на връзката осъществена между Папата и астронавтите. Всички изразиха силни чувства и отправиха думи на благодарност към Папа Бенедикт XVI, обяснявайки, че са поканили Папата да участва във връзката и че са останали много впечатлени не само от отделеното време, но и от желанието му по скоро да разговаря с астронавтите от колкото да прочете реч.


На любопитството на журналистите по отношение на научните цели на мисията бяха дадени само кратки отговори, тъй като те не отговаряха на място и случая. Полковник Томас Райтер посочи, че при липса на гравитация могат да бъдат осъществени важни експерименти също в областта на медицината. Инж. Енрико Саджезе припомни , че на 23 май ще бъде осъществена връзка и с президента на Италия , Джорджо Наполитано и че други двама астронавти от Военноморския флот (полковник Роберто Витори е от Военноморски я флот) са в очакване да бъдат изпратени в космоса: майор Лука Пармитано е предвиден за 2013 и старши лейтенант Саманата Кристофорети е също в списъка на очакващите. Полковник Райтер подчерта изключителността на събитието, обяснявайки, че необятността на пространството вдъхновява философски и богословски мисли и е ясно, че разговорът с Папата предизвика голяма радост. От своя страна отец Ломбарди заяви, че в края на връзката Папата е изразил думи на благодарност за съдържанието на отговорите по толкова важни въпроси.


bp/ rv