Рим: Молебен пред гроба на Свети Кирил в присъствието на българска официална делегация

В нашите сърца да пребъдва делото на Светите братя Кирил и Методий, чиято писменост отразява истината на Евангелието. С тези думи епископ Наум, генерален секретар на Светия Синод на Българската православна църква, се обърна към събралите се българи по време на традиционния молебен в римската базилика "Сан Клементе" по повод честванията за 24 май. За българите тя остава най-важна като място, съхранило гроба на св.Кирил и неговите свети мощи – една българска и славянска светиня в сърцето на Рим. Молебенът бе отслужен пред гроба на Свети Кирил в присъствието на българска официална делегация, водена от председателя на парламента, г-жа Цецка Цачева.

Гробът на св. Кирил се намира в долната (старата) базилика, археологически проучена и консервирана през ХІХв. През последните години около него са положени и други паметни плочи с благодарствени надписи на различни славянски нации, а срещу гроба стои голямо мозаечно пано, дело на български художници. Преди това делегацията посети и параклисът на Св.Кирил и Методий, намиращ се в горната базилика, на чиито страни са изобразени сцени от връчването на първите славянски книги на Папа Адриян от Кирил и Методий.

За дълбокият смисъл на днешния празник говори пред микрофона на Радио Ватикана епископ Наум:

„Смисълът на днешния празник на който специално българите, а и всички славяни, празнуват деня на Славянската писменост, а за нас българите е по-известен още като Ден на българската просвета и култура, е да сведем чела пред чутовния подвиг на Светите братя, тръгнали от своя роден град Солун, водени от своята вяра в Христа, водени от своята обич към съплеменните им славяни, получили дръзновение от Бог да изнамерят и напишат славянската азбука, живели спрямо изискванията на Христовата заповед за любовта към ближния и изпълнявали стриктно своя християнски дълг. Оставили ни книги на разбираем български език и по този начин са спомогнали за нашето просвещение, за нашето приобщаване към Светата Църква, към нашата вяра. По този начин да изразим своето признание към тях, празнувайки тяхната памет заедно, защото по време на Първото и Второто българско царство те били празнувани, но по отделно, в дните на техните кончини, 14 февруари на свети Кирил и 6 април на свети Методи. Особено силно почитта и отношението към светите братя се проявява по време на Българското Възраждане, когато техните имена стават символи на народностен дух и на църковно просветно книжовно дело. Не случайно преподобни Паисий в своята История Славяно-българска, отделя специално място на Светите Братя. Не случайно всички български възрожденци правят всичко необходимо, да започне отново, да възкръсне празникът на Светите Братя, като празник на единния български народ. Като празник на тези хора, които най-много би трябвало да бъдат признателни за делото и за грижите на Светите Братя полагани от тях за просвещението, а по този начин и за спасението на славянските народи и по-конкретно за нас българите.

Какво е вашето послание от това свято място за българите на днешния празник?
Пожелавам винаги да помним и да тачим примера на Светите братя. Тази азбука, която те са ни оставили , както казва сам народният поет Иван Вазов, този “език свещен на нашите деди” не бива да го доукрасяваме с хубави чуждици, които наистина в някаква степен са много хубави и приятни може би за ухото, но да не забравяме всички тези хубави думи с които от малки сме закърмени и от малки познаваме. Да не забравяме думата мама, да не забравяме думата отечество, да не забравяме думата родина, да не забравяме думата любов, защото всички тези думи, който изброих нямаше да ги има, ако я нямаше думата любов. Не случайно и свети Апостол Павел казва ,”любовта е дълго търпелива и пълна с благост”. Да се отнасяме с подходящото уважение и отношение към тяхното свято и равноапостолно дело. Не случайно и Православната българска църква, скоро след смъртта им, ги е канонизирала за светци, почитайки трудовете, които те са направили, почитайки техния живот, тяхното дело. Отдавайки им необходимото от гледан точка на Църквата. Започвайки от Църквата народът много бързо възприема тяхната почит и затова говорят множеството храмове и манастири, които и сега съществуват в България и които носят техните имена и са обект на особена почит от страна на всички вярващи”.

На молебенът присъства и отец Страхил Каваленов, представител на Католическата църква в официалната българска делегация, който говори за актуалността на делото на Кирил и Методий:

"Според мен наистина делото на Кирил и Методий ще остане винаги актуално за християнския свят, защото смисълът на това дело е не разделението на определен народ или група народи, не разделението на културите, не издигането на един народ над друг народ, а по-скоро делото е обединително. Чрез това дело славянските народи се приобщават към големия, единствения народ, към новия Божи народ, който е Християнската църква. Така че актуалността на това дело се състои имено в това, че не разделя, а обединява и помага на онези, които са слепи да прогледнат, чрез светлината на Божието слово. Така че това дело ще остане винаги актуално, както винаги ще остане актуално посланието на Църквата, Благата вест на Църквата, която е насочена към всички народи и към всички хора от всички времена, от всички поколения раси и култури".

dg/ svt/ rv