Бенедикт ХVІ: християнската мисъл не се противопоставя на научно-техническия прогрес
„Християнската перспектива не се противопоставя на научното знание и завоеванията
на човешката мисъл”, а точно обратното, „смята вярата като хоризонт за смисъла на
живота, път към пълната истина и водач към истинското развитие”. Това изтъкна Бенедикт
ХVІ на аудиенцията за студенти и преподаватели от Католическия университет „Пресвято
Сърце Исусово”, които прие по повод 90-та годишнина от основаването на университета.
„Без
ориентировъчна точка за истината и без нейното смирено, но и смело търсене, всяка
култура се разпада, изпада в релативизъм и се изгубва във временното. Но ако се освободи
от заобикалящия и умъртвяващредукционизъм, може да се
разкрие за интерпретирането на действителността и на истинското служение на живота”.
Въпросът
за съществуванието на Бог, припомни Папата, „не е абстрактно изследване в реалността
на ежедневието, а съществен въпрос от който зависи разкриването смисъла на света
и на живота:
„Познанието на вярата озарява търсенията на човека,
като ги хуманизира и интегрира в проекти за доброто, откъсвайки го по този начин от
калкулаторната мисъл, която манипулира познанието и превръща научните открития в средства
за власт и поробването на човека”.
За Папата, науката може и трябва
да бъде в служба на човека и съхранява познанието за вселената:
„Да
служим на човека, да показваме любовта в истината, да обичамеи зачитамеживота: това е нашата задачата, особено във време на криза; историята
на културата показва как човешкото достойнство бива признато в неговатацялост в светлината на християнската вяра”.
Затова, допълни
Папата, студентите от Католическия университет трябва да бъдат „жив пример за онзи
характер, който променя живота и спасява света”. Накрая и неговото пожелание към
университетските преподаватели:
„Демонстрирайте, че християнската
вяра е фермент на културата, светлина за разума и стимул за развитието
на положителния потенциал за истинското благо на човека. Съзерцаването на Божието
сътворение разкрива за разума изискването за рационално, систематично и критично изследване”.