Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: Бог има нужда от открити към доброто сърца за да спаси човека от злото

Молитвата съдържа в себе си такава божествена сила, която може да спаси човека и го изтръгне от „ескалацията на греха”. Това подчерта Папата на генералната аудиенция, която проведе тази сутрин на площад Свети Петър. Пред повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, Бенедикт ХVІ продължи катехистичния цикъл за молитвата, спирайки се на библейския епизод в който Авраам, „бащата на всички вярващи”, проси от Бог милосърдие за жителите на Содом и Гомор, които иска да погуби. „Нима ще погубиш праведника с нечестивия в този град, където може би има петдесет праведника?”, пита Авраам (Бит. 18,23), призовавайки Съдията на цялата земя да не постъпва „неправосъдно” и предлагайки „нова идея за правосъдие”:

„Не онова правосъдие, което се ограничава с наказание за виновните, както правят хората, а едно различно правосъдие, божествено, което търси доброто чрез прошката, променяща грешника и която го обръща и спасява. Чрез соята молитва Аврам не призовава за заслужено правосъдие, а за една спасителна намеса, която държи сметка на невинните и освобождава от вина нечестивите, като ги опрощава”.

Тази идея на Аврам, изглеждаща „парадоксална”, поясни Папата, може да се формулира по следния начин: „не може да има еднакво отношение към невинните и виновните, защото ще бъде несправедливо”:

„....към виновните трябва да се отнася така, както с невинните, предлагайки им възможността за спасение; това е по-висше правосъдие, защото ако прегрешилите приемат Божията милост и признаят вината си, готови за спасението, няма да правят повече зло, а ще станат и те праведни без да има нужда да бъдат наказани”.

Такова правосъдие на Бог е „по-висше”, допълни Папата, защото не наказва, а опрощава, което Авраам знае много добре. Затова не иска от Бог нещо което е против Неговото правосъдие, а „чука” на врата на сърцето Му, сякаш „да извади от дълбините на Неговото милосърдие” възможността да спаси Содом и Гомор, защото знае, че желанието на Бог винаги е „да спасява, да дава живот и превръща злото в добро”:

Чрез своята молба, Авраам присъединява своя глас и сърце към Божията воля: Бог желае милосърдие, любов и спасение....Чрез своята молитва, Авраам изразява желанието на Бог, което е спасението, а не унищожението на Содом, и даде живот на грешните, като ги обърне към вярата”.

За съжаление, припомни Папата, в Содом и Гомор няма да се намерят и десет праведници, а градовете ще бъдат разрушени. Това означава, че Бог е добър, но има нужда от „една малка частица добро от която да започне спасението от едно голямо зло” от която да започне „трансформацията на омразата в любов, а отмъщението в прошка”. Оттук и призива на Бенедикт ХVІ да открием у себе си онази „болна действителност” и онова „семенце добро, което може да даде живот”:

„Нека нашите градове намерят семето на доброто; нека направим всичко, за да може нашите градове да живеят и оцелеят не само за десет праведници, и за да ни спаси от тази вътрешна горчивина, която е липсата на Бог”.

Но Божието милосърдие отива още по-далеч, допълни Папата: „ако за Содом и Гомор спасението е зависело от десет праведници, за Ерусалим е стигал само един, както казва пророк Йеремия”. Колкото повече намалява броя на праведниците, толкова по-голямо е Божието милосърдие. Въпреки това, „изобилната Божия любов не намира отговора на доброто, което търси в Ерусалим, който бива завзет от неприятеля”:

„Ще бъде необходимо самия Бог да стане този праведник. Това е тайната на Превъплъщението: за да има един праведник, Той самия става човек. Последният Съдник, съвършената Невинност, който ще дари спасение за целия свят, умирайки на кръста, прощавайки и застъпвайки се за ония, които „не знаят какво вършат”. Тогава, молитвата на всеки човек ще се превърне в Негов отговор. Тогава всяка наша молитва ще бъде изцяло удовлетворена”.


dg/ rv