Светия Престол пубикува нов документ за прилагане нормите за Латинската литургия

Серия от норми за формата и начина на отслужване на Латинската литургия, според обреда в сила до 1962 и който и до днес е смятан за „богатство” на римския литургичен обред. Това е съдържанието на Инструкцията „Universae Ecclesiae”, която бе представена днес от Папската Комисия Ecclesiae Dei и написана, за да регламентира прилагането на апостолическото писмо Motu proprio Sommarum Pontificum на Бенедикт ХVІ, публикувано през 2007.


Новият ватикански документ е написан на лесен и достъпен език. Още в началото се поясняват неговите цели: в Църквата съществуват групи от вярващи, които „бидейки формирани в духа на литургичните форми преди Втория Ватикански събор”, желаят и днес да „запазят древната традиция”, т.е. правото да отслужват Литургията и Тайнствата според каноните в сила до 1962, съдържащи последните промени направени от Папа Йоан ХХІІІ и намиращи се в Римския Литургийник (Missale Romanum). Тези обреди от миналото никога не са били отменени, нито отречени от пост-съборната Църква, която и до днес смята тези древни формули за едно голямо „богатство”, което „трябва да бъде съхранявано с подобаваща чест”. Инструкцията, подчертава факта, че с влизането в сила на новата литургична реформа на Втория Ватикански Събор с Литургийника одобрен от Павел VІ през 1970, на Църквата липсва детайлна норматива, която да регламентира употребата на стария Литургийник. Поради това, пояснява ватиканския документ, през 2007 Бенедикт ХVІ написва Motu proprio Sommarum Pontificum с което желае да „запълни” този пропуск.


Що се отнася до съвместното съществуване на древната литургична форма (която Църквата нарича извънредна форма) и настоящата (наречена редовна форма), още преди три години Папата се изказва ясно по този въпрос, в писмото придружаващо Motu proprio Sommarum Pontificum. Също и в Universae Ecclesiae, която е с дата 30 април 2011, Бенедикт ХVІ цитира думите от горепосоченото писмо: „Не съществува противоречие между двете издания на Римския Литургийник. В историята на литургията съществува растеж и прогрес, а не прекъсване. Онова, което за предишните поколения бе свещено, също за нас остава свещено и голямо и поради това не може изведнъж да бъде забранено или дори определено като вредно”. Не съществува никаква непоследователност във факта, че след повече от три години от публикуването на Sommarum Pontificum, новата Инструкция на Комисията Ecclesiae Dei диктува правилата за нейното приложение. В този контекст, директорът на ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди, пояснява в публикувана нота, че това бе предвидено от Папата, който през 2007 призова епископите „три години след влизането в сила на Sommarum Pontificum”, да изразят евентуално срещнатите трудности за които „ще бъде потърсено разрешение”.


Ето защо, след като припомня задълженията и задачите на Комисията Ecclesiae Dei, натоварена да съблюдава за правилното приложение на Sommarum Pontificum, членовете от 12 до 34 на Инструкцията определят действията в случаите където в диоцезите или енориите съществуват „постоянни групи вярващи”, който желаят да отслужват според древните латински литургии. Преди всичко, се чете в документът, епископите имат задължението да „приложат необходимите мерки с които да гарантират зачитането на извънредната форма на Римския Ритуал”. Също и отделните свещеници, енорийски или ректори, са призовани към „дух на благородна приемственост” при преценката им за искането на тези групи вярващи. Въпреки това, член 16 уточнява, че в случай в който свещеника се представя случайно в една енория и иска да служи на латински, енорийския свещеник или отговарящия за църквата трябва „да позволят това богослужение”. От своя страна групата вярващи, които искат да отслужват литургията според древния обичай в една енорийска църква или параклис, може да бъде съставена и от хора произхождащи от „различни енории или диоцези”. Въпреки това, член 19 забранява тези вярващи да „принадлежат или подкрепят групи противопоставящи се на валидността и легитимността на Светата литургия или Тайнствата отслужени в тяхната редовна форма” и които се обявяват против Папата като „Върховен Пастир на универсалната Църква”.


Инструкцията припомня, че възможността да се отслужва в извънредна форма се простира и над „светилищата и местата на поклонничество”; че горепосочените групи от вярващи могат да я поискат за отслужването на Пасхалната тридница и също, че е възможно да бъде използвана на Миропомазанието и в някой случаи на свещеническо ръкоположение. Освен това нормативата индивидуализира в „базисното познание” на латински език една от характеристиките, правеща свещеника „правоспособен” за отслужването според древните формули и затова насърчава семинариите да подготвят по подходящ начин по тази материя бъдещите свещеници. Други норми регламентират употребата на литургичните книги и часослова, отслужването на така наречената Литургия „без народ”, литургичните четива, които според Литругийника от 1962 могат да бъдат четени или „единствено на латински език” или следвани от техния превод на „местен език” или в така наречените „четени литургии” единствено на местен език.


Документът определя, че в случай на противоречие, като например срещу евентуални решения взети от епископа, противоречащи на Sommarum Pontificum, може да се подаде жалба към Комисията Ecclesiae Dei, чието решение, посочва нотата на отец Ломбарди, може да бъде оспорвано пред Върховния Съд на Апостолическата Сигнатура. След прочита на новата ватиканска Инструкция, посочва още директора на ватиканския пресцентър, „се остава с впечатлението за един уравновесен текст, който възнамерява да улесни – според намеренията на Папата – спокойната употреба на литургията преди реформата от страна на свещеници и вярващи, които чувстват искреното желание за тяхното духовно добро; дори се долавя намерението за гарантиране на легитимността и ефективността на тази употреба във възможно най-умерен размер. Същевременно – завършва отец Ломбарди – текстът е вдъхновен от доверието в пасторалната мъдрост на епископите и настоява много силно над духа на църковно общение, който трябва да присъства във всички – вярващи, свещеници и епископи – за да може целта на помирение, намираща ще в решението на Светият Отец, да не бъде възпрепятствана или осуетена, а подпомогната и постигната”.


svt/ rv