Обединяването на "теологията на тялото с теологията на любовта" води до пълнотата
на човека: тази препоръка отправи Бенедикт ХVІ към участниците в срещата организирана
от Папския институт „Йоан Павел ІІ” за изучаване брака и семейството, основан преди
30 години от Папа Войтила. За Бенедикт между тялото и духа няма противоречие, а истинската
сексуалност се ражда от величието на Божията любов.
Папата посочи за пример
голите тела на Микеланджело, които са „изпълнени от светлина, живот и блясък”, чрез
което големия художник показва, че „нашите тела крият една тайна”, тъй като „в тях
се проявява и действа Светия Дух”. Преди първородният грях, каза Папата, „телата на
Адам и Ева са в пълна хармония”: еросът означава приемането на Божията любов, за да
бъде после възвърната. В любовта човек се възражда. Започва един нов живот и „ново
единство на двама в едно тяло”:
„Истинското очарование на сексуалността
се ражда от големината на онзи хоризонт, който обгръща цялостната красота, вселената
на другия човек и на „нас” от което се ражда обещаното
общение и новия живот, един нов път, който води към Бог,
източник на любовта. Тогава обединението в едно тяло се превръща в съюз за цял живот,
за да могат мъжа и жената да станат един дух”.
Така се разкрива
и пътя в който тялото ни предава стойността на времето, допълни Папата, това е пътят
на постепенното извисяване в любовта:
„В тази светлина, добродетелта
на целомъдрието добива нов смисъл. Не означава отказ от удоволствието и радостта
от живота, а съгласие за любовта като дълбоко общение между хората, която изисква
време и уважение”. Означава един „общ път към пълнотата
в който любовта може да дава живот и благородно да приема раждащия се живот”.
Папата
припомни, че тялото съдържа и един „негативен език”: говори за надмощие над другия,
за желанието за притежание и използване. Въпреки това, знаем, че този език не принадлежи
на първоначалния Божи промисъл, а е плод на греха:
„Когато тялото
се отдели от своя първоначален замисъл и от връзката с Твореца, тогава се бунтува
срещу човека, губи способността за общение и се превръща втерен за
обсебване на другия. Не е ли това драмата на сексуалността, която днес остава затворена
в нашето тяло и чувства, но която в действителност може да се осъществи само в призванието
на нещо по-голямо?
Но Бог предлага на човека един „път за спасение
на тялото”, който е семейството – „мястото в което теологията на тялото и теологията
на любовта се пресичат”. Семейството е училище за любовта, която получаваме от нашите
родители. В него се живее съюза между живота и съпружеската любов в едно тяло, каза
Папата.
„В семейството човек открива отношението към действителността,
не като индивид, който се самоосъществява, а като син и съпруг, чиято идентичност
се корени в призванието на Божията любов; да бъде приет от другите и се отдава за
другите”.
В тази перспектива, завърши Папата, „теологията на
тялото избягва опасността от повърхностното и дава възможност да се приеме величието
на призванието на любовта, която е повик към общение с другите хора в двойствената
форма на целомъдрието и брака”.