Среща на Бенедикт ХVІ с преставителите на културата и икономиката във Венеция

Двудневната апостолическа визита на Бенедикт ХVІ в Аквилея и Венеция приключи със срещата с представителите на културата, изкуството и икономиката от Венеция и нейната територия. Тя се проведе в Базиликата „Дева Мария на Здравето”, която е шедьовър на бароковото архитектурно изкуство от средата на ХVІІ век. Срещата бе открита с приветственото слово на монс. Браян Едуин Ферме, ректор на “Studium Generale Marcianum”. След срещата си с представителите на културата и икономиката Бенедикт ХVІ благослови реставраторските работи в Параклиса на Пресветата Троица, намиращ се в Базиликата и откри новите помещения на Библиотеката “Studium Generale Marcianum” във Венеция.


В словото си Бенедикт ХVІ насочи вниманието на присъстващите върху три думи, три внушителни метафори тясно свързани с Венеция и особено с мястото, където се проведе срещата: първата е „водата”, втората „здравето” и третата „Светлейша”.


Водата. Тя е един двусмислен символ на живот, но също и на смърт. Но водата преди всичко е съществен елемент на живот. Венеция е познат като „градът на водата”, което от една страна създава много неудобства, но от друга и дава едно изключително обаяние. Позовавайки се на водата, един съвременен социолог, опредя нашето общество като „течно”. Такава е и европейската култура: една „течна” култура, което изразява нейната недостатъчна стабилност или дори липса на стабилност, на променливост и несъстоятелност, които понякога изглежда я характеризират. Но Венеция не е „течен” град, а град на „живот и красота”, защото обновява постоянно своята красота, извличайки вдъхновение от изворите на културата, познанието, взаимоотношенията между хората и народите”.


Здравето. На фасадата на една от най-известните Базилики във Венеция, изградена в чест на Дева Мария, за избавлението от чумната епидемия през 1630 са изписани думите “Unde origo, inde salus” (пр. Откъдето е произхода, оттам идва здравето). Този израз показва съществуващата тясна връзка между Майката Божия и произхода на град Венеция, който според традицията е основан на 25 март 421, ден в който се чества Ангелското Благовещение на Дева Мария. Но в този надпис може да се види едно още по-дълбоко и широко значение. От Девицата от Назарет, се роди Онзи, който ни дарява „здравето”. Здравето включва в себе си различни аспекти: тръгвайки от „физическото здраве” и стигайки до „духовното здраве” от което зависи нашата вечна съдба. Бог се грижи за всичко това, без да изключва нищо. Затова, Исус може да бъде наречен „Здравето” на човека, защото го изцелява от неговите физически, психически и духовни „парализи”, от неговото коравосърдечие и егоцентричност. Поради това, славата Божия е пълното здраве на човека, което се състои в дълбоката връзка с Бог. Както казваше Блажен Йоан Павел ІІ: човекът е пътя на Църквата, а Изкупител на човека е Христос.


Светлейша. Това е името с което е позната Република Венеция. То връща в спомените славната история и идеалите за бъдещото на този велик регион. „Светлейш” в пълния смисъл на думата е само небесният Град, новия Ерусалим, който се явява в края на Библията, в Откровението на Свети Йоан, като едно прекрасно явление. Венеция, със своята дълга история и богато човешко, духовно и културно наследство може да даде безценен принос за хората, за да повярват в едно по-добро бъдеще и за да положат усилия за неговото изграждане. Но за да се осъществи това не трябва да се страхува от Евангелието, което е най-голямата сила способна на промени света. Евангелието не е нито утопия, нито идеология, то е „път”, начин на живот, който Христос пръв приложи и ни призовава да следваме. До „светлейшия град” се стига само по този път, който е пътя на любовта в истината.


В края на словото си Папата изрази още веднъж своята благодарност към Патриархът на Венеция, кард. Анджело Скола и неговите сътрудници за сърдечното гостоприемство и поздрави еврейската общност във Венеция, с нейния президент Амос Луцато, и вярващите мюсюлмани живеещи в града.


svt/ rv