Папата закри диоцезалната пасторална визита във Венеция: не се страхувайте да вървите
срещу течението, за да срещнете Исус
В следобедните часове на вторият ден от апостолическата си визита в Аквилея и Венеция,
след обяда с епископите на Тривенето, Бенедикт ХVІ закри Асамблеята за пасторалната
диоцезална визита, чието начало бе дадено на 10 април 2005 с послание на тема „Днес
трябва да бъда в твоя дом” (Лук, 19,5). Церемонията по закриването се проведе в известната
катедрала на града „Свети Марко”. При пристигането си Папата бе посрещнат от Патриарха
на Венеция, кард. Анджело Скола и канониците на катедралата. На асамблеята взеха участие
и представители на арменската общност във Венеция, гръцкия митрополит на Италия Генадиос,
епископ Нестор от Руската православна църква и представителите на лютеранската и
Англиканска общности, към които Папата отправи своите благодарствени думи в началото
на словото си:
„Чувства на радост и благодарност характеризират
нашата тази наша среща, която се провежда в това свято място,
преизпълнено с изкуство и памет, където вярата и човешкото творчество са създали
красноречивкатехизис от образи”.
Папата посочи, че
този храм е образ и символ на Църквата съградена от живите камъни, които са християните
от Венеция. Папата припомни и думите на Божия Раб и незабравим патриарх на Венеция
Албино Лучани при първото си посещение в този храм, като млад свещеник:
„Намерих
се потопен в река от светлина ... Най-накрая мога да видя със собствените си очи и
да се насладя на великолепието на един свят на изкуството и красотата, невероятен
и уникален, чийто чар прониква дълбоко дълбоко в душата”.
Папата
се спря и на темата на диоцезалната пасторална визита, взета от Евангелието според
Лука, разказващо за срещата между Исус и Закхей: „днес трябва да бъда у дома ти. И
той бързо слезе и Го прие с радост" (Лука 19:5-6).
„Колко пъти,
по време на това пастирско посещение, чухте и размишлявахте върху тези думи, отправени
от Исус към Закхей! Тебяха водещата тема на срещите на вашата общност,
предоставяйки ви ефикасен стимул за приемането на възкръсналия Исус, който е сигурният
път за намирането пълнота на живота и щастието”.
Реализация на човека
и неговата истинска радост, продължи Папата, не се намират във властта, успехите,
парите, а само в Бог, който Исус ни показа и до когото ни приближи. Това е опита на
Закхей при срещата му с Исус. Тази среща дава нов живот на Закхей и му открива онази
действителност, която наистина може да даде пълнота на живота му, „защото нищо не
е невъзможно с Бог!”:
„Подражавайте на примера на Закхей и го
надминете! Помагайте на съвременния човекда преодолее бариерите на
индивидуализма, релативизма; не позволявайте да бъдете повлечени надолу
от липсите, които могат да бележат християнските общности. Стремете се да видите отблизо
лицето на Христос, който казва: "Аз съм пътят, истината и животът" (Йоан 14:6). Като
наследник на апостол Петър, казвам на всеки един от вас: не се страхувайте да вървите
срещу течението, за да срещнете Исус”.
Бенедикт ХVІ се позова на изображението
на логото за неговата Апостолическа визита, на което е изобразен Свети Марко, поднасящ
евангелието на Свети Петър. Изображение иззето от една мозайка от Базиликата Сан Марко:
„Днес
символично, аз идвам за да предам Евангелието на вас, духовни чеда на СветиМарко, за да ви утвърдя във вярата и насърча да се изправите смело предпредизвикателствата на момента. Не незабравяте, че сте носители на послание,
което за всеки човек и за човечеството като цяло, е послание за вярата, надеждата
и любовта”.
Този призив, отбеляза Папата, е отправен преди всичко към
свещениците, „които водят божия народ и които трябва винаги да помнят дарът, получен
при ръкополагането”. В този контекст Папата отправи сърдечен поздрав към болните и
възрастните свещеници, след което се обърна към богопосветените: незаменим духовен
ресурс за целия християнски народ, живеещи по специален начин всеотдайността си към
Бога. Бенедикт ХVІ се обърна и към всички вярващи миряни, като посочи че Църквата
има нужда от техните таланти и ентусиазъм. Папата припомни, че „светостта” не е вършенето
на нещо извънредно, а по-скоро всекидневното изпълнение на Божията воля, всеотдайното
живеене на собственото призвание с помощта на молитвата, Божието слово и тайнствата,
за изграждането на една цивилизация на любовта, следвайки идеала на светостта:
„Призовавам
ви да не пестите енергия в провъзгласяването на Евангелието и християнското възпитание,
насърчавайки както вероучението на всички нива, така и онези културни и образователни
форми, които са ваше значимо духовно наследство”.
Мисията на
Църквата, посочи Папата, е плодоносна, защото Христос реално присъства сред нас, чрез
Светата Евхаристия:
„Нашият духовния живот зависи основно от
Евхаристията. Без нея вярата и надеждата ще угаснат, а любовта ще изстине.
Ето защо ви призовавам, да се грижите все повече и повече за качеството на
Евхаристийните служения, особено за неделните, така че Господния ден да бъде живян
пълноценно и да осветява живота и дейностите през останалите дни. Чрез Евхаристията,
която е неизчерпаем източник на Божествената любов, ще получитенужните
сили, за да приближите Христос до другите и да доведете други при Христос”.