Бенедикт ХVІ отслужи тържествена литургия във Венеция: гледайте на всичко и всички с любящия поглед на Бог

По примера на учениците от Емаус трябва да „позволим на Исус да ни поучи, за да си възвърнем погледа на вярата и да гледаме на всичко и всички с очите на Бог, в светлината на Неговата любов и в логиката на общението, солидарността и споделянето”. Това посочи Бенедикт ХVІ в своята проповед по време на Светата литургия отслужена във Венеция в парка Свети Юлиан, място където „обикновено не се отслужват религиозни ритуали, а се организират културни и музикални прояви”. Светата литургия е кулминационния момент от двудневната апостолическа визита на Светият Отец Папата в Аквилея и Венеция, която започна на 7 май. След краткото си посещение в Аквилия, Бенедикт ХVІ пристигна във Венеция късно вечерта на 7 май. „Венеция, кръстопът на хора и общности от различни държави, култури, езици и религии – отбеляза в приветственото си слово Папата – е призвана да поеме важни отговорности, насочени към насърчаването на една култура и приемственост, които да изградят мостове на диалог между народите и нациите; култура на разбирателство и любов, чиито солидни основи са положени в Евангелието”. На Светата литургия на най-големия градски парк в Европа, взеха участие повече от 350 хиляди вярващи от региона на Тривенето. Днес това място, каза Папата в началото на своята проповед, „приютява възкръсналия Исус, реално присъстващ в неговото Слово, в асамблеята на Божия народ с неговите Пастири и по-възвишен начин в тайнството на Неговото Тяло и Кръв”.


В проповедта си Папата се спря на откъса от неделното евангелие, разказващо за учениците от Емаус. Разказ, който „никога не престава да ни трогва и удивява”. Този разказ, подчерта Бенедикт ХVІ, „ни показва последствията в живота на учениците на възкръсналия Исус: обръщане от отчаянието към надеждата, от тъгата към радостта, но също и към живота в общността”:


„Понякога, когато се говори за обръщане се мисли само за едно откъсване или отричане. Християнското обръщане е също, но и преди всичко извор на радост, надежда и любов. То винаги е дело на възкръсналия Христос, Господ на живота, който получи за нас тази благодат чрез страданието си и ни я предаде по силата на Неговото възкресение”.


Папата припомни, че целта на неговата визита в Аквилея и Венеция е да утвърди вярващите във „верността към Евангелието и в общението”, за да сподели с „епископите и свещениците тревогата за мисионерското известяване на Благата Вест”:


„Необходимо е да насърчаваме и защитаваме смело истината и единството на вярата. Необходимо е да дадем сметка за християнската надежда на съвременния човек, който често е сломен от огромни и тревожни проблематики, поставящи в криза основите на неговото мислене и действие”.


Днес, отбеляза Папата, има опасност християнството „да се изпразни от своята истина и най-дълбоко съдържание; има опасност да се превърне само в един хоризонт, който само повърхностно обгръща живота; рискува да се превърне в едно християнство, в което опита от вярата в разпнатия и възкръснал Исус не озарява пътя на живота”. Всичко това се поражда, когато „учениците се отдалечават от Ерусалим на Разпнатия и Възкръснал Господ, невярвайки повече в силата и живото присъствие на Господ”:


„Проблемът за злото, болката и страданието, проблемът за несправедливостта и насилието, страхът от другите, от чужденците, които от далечни страни идват в нашите земи и изглежда сякаш посягат на това което сме, води християните с тъга да казват: ние се надявахме Господ да ни избави от злото, болката, страданията, страха и несправедливостта”.


Ето защо е необходимо всеки един от нас да позволи на Исус да го поучи, така както направиха учениците от Емаус. Преди всичко, посочи Папата, „като се вслушваме и обичаме Словото Божие, четено в светлината на Пасхалната Тайна, за да може да озари нашия разум и и ни помогне да тълкуваме събитията в живота и да им дадем смисъл”:


„Необходимо е да седнем на Господнята трапеза, да станем Негови сътръпезници, за да може Неговото смирено присъствие в Тайнството на Неговото Тяло и Кръв да ни възвърне погледа на вярата, за да гледаме на всичко и всички с очите на Бог и в светлината на Неговата любов. Евхаристията е върховния израз на Христовото себеотдаване и постоянен призив да живеем нашия живот в логиката на евхаристията, като дар за Бог и ближните”.


Всеки християнин, посочи Папата, трябва да се превърне в свидетел, готов да възвестява енергично и с радост смъртта и възкресението на Христос. Въпреки това, дори и един традиционно католически народ може несъзнателно да уподоби в себе си контраударите на една култура, която се противопоставя на евангелското послание:


„Призовавам ви да не се поддавате никога на често срещаните изкушения на едонистката култура и на призивите на материалистичния консумизъм. Приемете призива на Апостол Петър от неговото първо послание: „със страх прекарвайте времето на вашето странстване” (1 Пет. 1, 17). Този призив се конкретизира в единството с Бог чрез разпнатия и възкръснал Христос. Нашата вяра и надежда са насочени към Бог, защото са вкоренени в Него и основани на Неговата любов и преданост”.


Бенедикт ХVІ призова присъстващите вярващи да „бъдат свети”, да поставят Христос в центъра на техния живот и изградят върху Него тяхното съществувание. „В Исус – завърши проповедта си Папата – ще намерите силата да се посветите в служба на другите и да направите от вас, следвайки Неговия пример, дар за цялото човечество”.


На молитвата „Царице Небесна” Бенедикт ХVІ призова присъстващите „да позволят на възкръсналия Христос да ги спечели, защото в Него се намира началото на един нов свят на любов и мир, които е дълбокия стремеж на всяко човешко сърце”. Папата призова застъпничеството на Дева Мария, „която подкрепяше първите свидетели на своя Син в проповядването на Благата Вест”, за да „подкрепя апостолските усилия на свещениците; за да бъде плодотворно свидетелството на богопосветените; да вдъхновява родителите в тяхното първо свидетелство на вярата пред техните деца и озарява младежите, за да вървят с вяра по пътя начертан от вярата на техните бащи”.


svt/ rv