Концерт във Ватикана по повод шест години от Понтификата на Бенедикт ХVІ
„Християнската вяра не е „вяра в нещо”, а „вяра в Някой”: в Бог, който се откри в
Исус”. Това подчерта Папата в словото си в края на концерта поднесен от италианския
президент, Джорджо Наполитано, по повод шестата година от Понтификата на Бенедикт
ХVІ. Оркестърът и хора на римската опера, под диригентството на мастро Хесус Лопес
Кобос и маестро Роберто Габиани изпълниха „Credo” (пр. Верую) от Вивалди и „Stabat
Mater” от Росини. „Двама композитори – посочи Светият Отец – от които Италия, която
чества 150 години от своето политическо обединение, трябва да бъде горда”.
Думата
„Верую” има различни значения, но която е произнесена в при изповядването на вярата
на Църквата, придобива едно дълбоко значение. Изповядването на вярата, посочи Бенедикт
ХVІ, потвърждава с доверие истинския смисъл на онази действителност, която ни поддържа
и означава да приемем този смисъл като устойчив терен, върху който можем да стоим
без страх. Думата „Амин” с която завършва музикалното произведение на Вивалди, посочи
Папата, е израз на доверчивото полагане върху устойчивата основа, която е Бог. Бенедикт
ХVІ се спря на три аспекта от творбата на Вивалди:
„Вивалди иска
да изрази „ние” на вярата. „Веруюто”
е „ние” на Църквата, която пее, във времето и пространството,
своята вяра; моето „аз вярвам” е поместено в „ние”
като общност. Желая да се спря и на двете централни картини в творбата: Et
incarnatus est и Crocifixus (пр. Въплъти се и бе Разпнат). Вивалди
се спира, както бе тогавашната практика, на момента в който Бог, който изглежда далеч,
застава близо до човека, въплътява се и дарява себе си на Кръста. Повторението на
думите тук и продължителните модулации дават дълбок смисъл на удивлението пред този
Учител и ни приканват към молитва и съзерцание”.
Stabat Mater,
продължи Папата, позовавайки се на музикалния шедьовър на Росини, е едно голямо съзерцание
на тайната на смъртта на Исус и дълбоката скръб на Дева Мария:
„Творбата
на Росини изразява неговата религиозност, богата на чувства и силно емоционално напрежение,
които се пораждатпред тайните на Христос. Но смятам,
че двата истински бисера на тази творба са откъсите „a cappella” l’Eja mater
fons amoris e il Quando corpus morietur. Оттук маестро Росини се връща към
полифонията, с една емоционална наситеност, която се превръща в сърцераздирателнамолитва: „Когато моето тяло умре, направи така че на душата да
бъде дадена Небесната слава”.
Преди началото на концерта в своето
приветствено слово президента Наполитано припомни добрите отношения между Италия и
Ватикана, поставени на преден план от Папата в неговите поздрави по повод 150-та годишнина
от националното единство. Наполитано припомни беатификацията на Йоан Павел ІІ на 1
май и като се позова на феномена на имиграцията, отправи апел към Евпорейския Съюз
да не се затваря в своето благосъстояние. Президентът на Италия припомни апелите за
солидарност и приемственост отправени от Блажен Войтила, в името на мира, човешкото
достойнство и религиозната свобода.