Свидетели на едно историческо събитие

На 1 май на площад „Св.Петър” в Рим Папа Бенедикт ХVІ провъзгласи за Блажен Йоан Павел ІІ. На това планетарно събитие присъстваха повече от 1 милион души сред които бяха много младежи от цял свят, за да свидетелстват своята дълбока привързаност към Папа Войтила, който ще остане завинаги млад в техните сърца. Сред тях и група доброволци от „Каритас „Св.Ана” с.Малчика и гр. Белене, представители на Никополската епархия:


Зорница Добранова:
Решихме да заминем за Рим, още щом беше публикувана датата на беатификацията на папа Йоан Павел Втори. Решението беше спонтанно, не се и замислихме дали да резервираме билети, защото за нас нямаше нищо по-естествено от това да присъстваме на това уникално събитие, за да отдадем почит, признателност и благодарност на един велик човек, който промени не само световната, но и нашата лична история, който прекоси безброй граници, за да се срещне с обикновените хора, като нас, който в края на своя понтификат, дойде и в родината ни, въпреки влошеното си здравословно състояние. Затова нищо не можеше да ни спре...знаехме, че ще присъстват милиони, знаехме, че ще е повече от изморително, но бихме го направили отново и отново...от любов към „нашия” папа. Не знам защо го чувствахме такъв – може би защото е бил винаги „присъстващ” в живота ни, може би, защото е славянин, от изтока, а може би просто защото неговата личност няма как да не бележи живота на всеки, който се е докоснал до него. Присъствахме, когато напусна земния живот, бяхме и на погребението му, нямаше как да не отидем и на беатификацията му!


Казваш, че Йоан Павел ІІ е променил твоята лична история, какво имаш предвид?
Аз съм една от много щастливки, които са се срещнали лично с Папа Йоан Павел ІІ още през 1997. Тогава целунах ръката му, потънах в онзи благ, смирен изпълнен с толкова любов поглед и смело мога да кажа, че той наистина промени живота ми. След това го последвах в Румъния, когато заедно с група ентусиазирани младежи от България развявахме българските знамена и скандирахме „Обични Папа, чакаме те в България”. Не мога да забравя и думите му по време на Световната младежка среща в Рим през 2000, когато той ни нарече „утринни стражи на новото хилядолетие”. Токова емоции и буря от чувства, сълзи и радост!. Посрещнах о и в България и заедно с него пях любимата му песен „Черна Мадона”. Много, много са нещата, които си спомням и които ще тая дълбоко в сърцето си през целия ми живот за нашия Папата, за моя Папа.


В навечерието на беатификацията вие участвахте и на молитвеното бдение на Чирко Масимо. Каква беше атмосферата?
В ранния следобед на 30 април, се отправихме към Чирко Масимо за бдението в памет на папа Войтила. Както всички предполагаха, дъжда спря точно когато народа започна да приижда, едно от малкото чудеса, дело на папата, точно както и слънцето, което се показа в началото на литургията на площад Св. Петър на следващия ден. Всичко беше така впечатляващо и трогателно, а вълнението и радостта ни - неописуеми, когато излъчиха кадрите от посещението на папата в България и видяхме голямата икона на блажения Евгений! Възкликнахме в един глас „Ето го и той е тук, с нас, с папата!” Силните свидетелства, които чухме, броеницата, която молихме, заедно с хората от пет континента, химна, специално написан за новия блажен, запалените свещи, тишината ни накараха да почувстваме осезаемо присъствието на обичния ни папа между нас.


По време на церемонията на площад Св.Петър се виждаше развято и българското знаме. Как се почувства сред това море от любов към папата славянин?
Да можеха всички да видят и да почувстват...огромното множество хора и поляците, най-вече тях – възрастни хора, облекли празничните си дрехи, цели семейства, с по няколко деца, часове наред притискани от тълпата, броеничките, които държаха в ръце и смирено молеха през цялото време, докато чакахме, първо на площада, а след това и часове наред, за да влезем в базиликата и да се поклоним над мощите на новия блажен. Наистина разтърсващо и безкрайно вълнуващо. Буря от емоции, сълзи, радост при произнасяне на формулата, с която папа Бенедикт обяви предшественика си за блажен, най-хубавата му проповед, която сякаш най-точно описа всичко, което знаем, мислим и искаме да кажем за Йоан Павел Втори.


Вие сте и сред 250-те хиляди поклонници, които успяха да се поклонят пред тленните останки на Блажен Йоан Павел ІІ...
Огромна е радостта ни, защото успяхме да се поклоним и помолим пред тленните останки на новия блажен. Всъщност, не само да се помолим, а на първо място да му благодарим! Да му благодарим с цялото си сърце за...за всичко. Блажен папа Йоан Павел Втори, благодарим ти, защото ти беше светец още приживе, говореше ни, поучаваше ни, даваше ни пример, обичаше ни, а сега – закриляй ни и ни благославяй от небето!


Сред участниците от Белене бе и Евгени Босилков, чийто прачичо е Блажения Никополски епископ:

"Изживяването беше неописуемо, но онова, което най-много ме впечатли беше липсата на тези импулсивни възгласи „Йоан Павел”, най-вече от страна на младежите, които го следваха през целия му живот. тази липса беше заменена от едно проникновено мълчание, което съм сигурен, както за мен, така и за много от присъстващите, беше един израз на реален, личен и много искрен диалог с Папа Йоан Павел ІІ в сърцата на всеки един от нас. Той, както на учениците по пътя за Емаус, отвори вратите на сърцата ни и като един истински заместник на Христос на земята, ни даде много кураж и много сила.


Блажен Евгени Босилков е твой прачичо, а сега до него вече стои и Йоан Павел ІІ, който го провъзгласи за Блажен през 1998...
Това небесно застъпничество не го приемам толкова лично, защото то е за всички хора, които малко или много имат връзка с тези двама Блажени. Да, може би наистина, като роднина на Блажен Евгени, изпитвам по-силна връзка и по-силно усещане, но смятам, че това застъпничество се отнася за всеки един българин и за всички християни в България. Ако трябва да спомена нещо за Блажен Евгени Босилков, това беше момента по време на молитвеното бдение на Чирко Масимо, когато дадоха кадри от посещението на Папата в България и за секунда се появи иконата на Блажен Евгени, която групата от Белене носихме при неговото посещение в Пловдив. И веднага с моята съпруга си казахме: И той е тук сред нас”.


На радостното събитие присъства и група от 20 момичета и момчета от София, привърженици на Движението на Фоколарите:

Карина Минева, 21г:
„С какво ще запомня Папата? Той ще остане в сърцата, не само в моето сърце, но мисля, че ще остане в сърцата на всички младежи по цял свят, тъй като той беше един човек, който винаги успяваше да предразположи младежите на срещи, също така , когато беше в София, помня, въпреки че бях малка, остави силно впечатление в мен. Винаги е подкрепял младежите. Даже ще цитирам едно негово изказване “не се страхувайте, аз винаги ще бъда с вас до края на света”, което е останало така дълбоко в мен, даже като си го казвам така и настръхвам”.


Йоана Брусарска, 17г.
“За първи път съм на такова събитие като това на 1 май. Много съм впечатлена като цяло от всичко, от подготовката от самата литургия и от това, че направиха блажен този Папа. Вярно, беше малко трудно влизането на площад Свети Петър, но въпреки всичко си заслужаваше. Това, което ме впечатли много беше, че вчера на бдението беше студено, преваляваше, както и сутринта в 3 часа, когато отидохме на площад Свети Петър времето изглеждаше лошо, но на самата литургия изгря слънце, сякаш Папата ни го изпрати”.


Красимир Дойчинов, 17г.
„По време на очакване на Беатификацията на Йоан Павел II, беше много хубаво, понеже всички хора, които бяха около нас, поляци, италианци, всякакви народности, които бяха дошли, та даже някои от Африка бяха дошли, беше много хубаво, защото всички се усмихваха, даже пяхме песни заедно, в смисъл имаше голямо взаимодействие между хората и това просто е един от признаците как християнската религия обединява хората. Папа Йоан Павел II също се опитваше да направи така, че да може да обедини всичките нации и религии и се стремеше да постигне нещо голямо и значимо в света изцяло".