Над 250 хиляди души се поклониха пред тленните останки на Блажен Йоан Павел ІІ. Виктор Банов: срещите ми с Йоан Павел ІІ ми дават духовна сила в живота

Продължава поклонничеството пред тленните останки на Блажен Йоан Павел ІІ, изложени от вчера под централния олтар на ватиканската базилика Свети Петър. Базиликата ще остане отворена до 17.30, като преди това ще бъде измолена за последен път Светата Броеница. Десетки хиляди вярващи отдават последна почит пред ковчега с Папа Войтила, а някои оставят писма, бележки, цветя, свещи и други предмети.

Сред присъствалите на историческия момент за беатификацията на Йоан Павел ІІ е и православния богослов, д-р Виктор Банов. Роден в Перник през 1966, завършва богословие в Софийския университет. Преминава обучение в Института в Женева към Световния Съвет на Църквите, а след това и в Икуменическия манастир в Тезе, където помага за съставянето на сборник избрани глави от Новия Завет специално за младите християни. Завършва Папския Източен Институт в Рим и защитава докторска дисертация на тема „Ивановските Стенописи, идеите на исихазма през ХІV век”. Директор е на църквата при Земенски манастир към Национално-историческия музей и преподава в богословския факултет и факултета по изкуства в Благоевградския университет. В момента е ангажиран към Новия Университет в Перник и се занимава с обществена дейност: Виктор Банов няколко пъти се е срещал отблизо с Йоан Павел ІІ.


*********
„Да действително , аз съм се срещал 4 пъти с Папа Йоан Павел ІІ, които неминуемо ще останат в мен до края на моя живот едни значими събития. Които ме съпровождат и ми дават една духовна сила за моя религиозен живот. Първо през 1995, когато учех в Женева, по покана на Католическата църква ни поканиха в Рим и Светия Отец отдаде своето внимание на всеки един от нас. Ние бяхме студенти от над 30 страни в целия свят , от различни деноминации: православни, католици, а също така и протестанти. Втория път беше през май 1998, вече като студент в Папския Източен институт, но живеех в ирландския колеж, и по случай деня на Свети Патрик Папата беше поканил целия колеж във Ватикана. Третият и четвъртият пъти беше през 1999 и 2000 по време на Молитвената седмица за християнско единение. Това беше една традиция, тъй като студент и стипендиант на Комитета по културно сътрудничество, ние бяхме около 30 студенти от православни страни и от страни от Близкия Изток. Светия Отец Папата ни прие един по един, попита ни някой неща в съвсем кратък и приятелски разговор. Тогава получих един много скъп подарък , които го пазя и до днес: една броеница, с типичното негово разпятие, което е много характерно и аз доста често си спомням с приятни чувства за този среща. Имам също още нещо интересно да кажа, първия път когато се срещнах със Светия отец по православен обичай, аз коленичих да му целуна светата десница и епископския пръстен, а той веднага позна в мене православния и ме попита “вие сте православен младежо, от къде сте?”. Аз му казах че съм от България и от Перник. Той обаче не чу много добре и каза откъде, от Пловдив? Не, аз съм от Перник свети Отче. Да, да, каза той, знам къде е Перник, минава се от там за Гърция”, което ми направи изключително впечатление. Бях толкова развълнуван, че не можах да си сдържа видимо емоцията. Той също много се зарадва на моето държание и така това е един невероятен спомен за мене.


При всички тези срещи с Папата , какво ти направи впечатление в него като личност, като излъчване?
Това е един невероятен дух - това е изписано на неговия вид, защото той с главата си е вече в небесата, той мисли по различно му, предразполага те, държанието му е толкова обикновено и толкова свойски, когато си на среща с него, че просто дори от респекта който внушава той ти предава този позитивизъм. Кара те да се чувстваш много свободен и открит с него. Това ми направи силно впечатление и няма да го забравя. Това е един изключителен човек, който със своя живот промени не само Европа бих казал, но и света.


За Папа Йоан Павел ІІ тези дни се говореше много и се подчертаваха негови характеристики, а една от тях беше, че е „папа без граници”, защото е отворил Църквата към света към другите християни и другите религии. Специално към православните, какво е останало в тебе, като водеща мисъл, която мислиш че би имала перспектива във времето?
Най големият акт който той направи, това е прошката, която поиска за всички тези години на конфронтация с Православната църква, имам предвид през средновековието и всички тези проблеми, които сме имали между църквите . И както той обичаше да повтаря, това лично съм го чул от него думите на великия руски религиозен мислител Соловьов, че Църквата диша със своите два бели дроба: това са Източната и Западната църква. Това е най-силното нещо, което направи Папата. Това го знаят разбира се и нашите православни духовни водачи и са потвърждавали многократно.


Някои го смятат за пророк в икуменизма. Как звучат неговите думи за християнското единение?
Аз ги виждам също в един силно позитивен план. Но мнозина спекулират с думата икуменизъм, незнаейки точно за същината, която е много значима. Тъй като Църквата изглежда разделена, но тя на небето никога не е разделена. Ние пием и ядем кръвта и тялото Христови на спасителя на небето, без разлика на нашите вероизповедания. Затова той даде един особен знак, особено след Втория ватикански събор, как трябва да се отнасят християните един с друг, как трябва да отдават дължимото уважение и въобще как трябва да се развива икуменическия дух за в бъдеще.


Виктор, какво усети по време на беатификацията и на тази, така да се каже, последна среща с папа Войтила?
Последна преди да стане светец, разбира се, защото на много плакати пишеше „Santo subito”- „Незабавно светец”. Разбира се, аз поддържам този апел на хората и на всички тези поклонници, които присъстваха на площад Свети Петър и бях лично съпричастен с целия този дух и на цялото присъствие на млади хора. Онова, което много силно ме впечатли още един път е как неговата любов към младите рефлектира сега. Това действително беше един празник не само за неговото възпоменаване, а един истински духовен празник за всички които са почерпили от него, които са го познавали лично или пък така от дистанция. А той действително беше един папа , който историята ще го помни, както църковната, така и светската”.


dg/ rv