Апостолическият екзарх Христо Пройков: да благодарим на Бога, че Църквата признава светостта на един, който е бил между нас

Един Папа „с голямо отворено сърце, който приканваше да се отворят прозорците на Католическата църква и се погледне извън нея към всички наши братя” и „един, който е бил между нас и ни накара да почувстваме неговата святост”. Така Апостолическият екзарх и председател на Католическата епископска конференция в България, монс. Христо Пройков, нарича новия Блажен Йоан Павел ІІ:



*********
„За нас е голяма радост, че един наш съвременник с който сме били заедно и сме изживяли общи незабравими моменти, достига до степен на светостта. Църквата признава неговата святост, неговото живеене на християнските добродетели до степен на героизъм и го издига на Олтарите. Наистина това е голям момент, защото сме съвременници на този велик Папа Карол Войтила. От друга страна, един славянин, който познаваше многo добре, славянската душа, живееше с нея. Един човек с голямо сърце, който знаеше да обича и с тази любов, която имаше към хората и търсеше човека на всякъде, по всички краища на земята, привлече толкова много хора към Бога, привлече ги към себе си, за да ги отведе към Бога. И сега виждаме, че с неговата Беатификация Църквата признава , че той е в небето и фактически той ни е водил на точен адрес, към небето, в царството на нашия Отец Небесен.


Папa Войтила беше един голям комуникатор и един мъдър човек на Бога, има ли някоя фраза или мисъл, която ще остане във Вас, и която винаги ще си я припомняте и която винаги ще има нов смисъл?
Като съвременник и на неговото избиране за Папа, неговата интронизация на 22 октомври 1978 годинa, мисля че най-силно звучат за всички нас онези думи с които той започна своя понтификат: “не се страхувайте и отворете широко вратите за Господа във вас”. Това “Не се страхувайте” идваше от един Папа, който идваше от от земите зад желязнатa завеса и да го каже за нас, които оставахме зад желязната завеса. Неговите думи звучаха с особена сила и с една голяма надежда, че всичко не свършва до тук, до желязната завеса, че отвъд нея има много надежда, много радост, много утеха, защото зад желязната завеса той ни водеше, а той водеше заедно, в своите стъпки, и нашите към Господа.


Папа Йоан Павел ІІ имаше голямото уважение и на православни и на вявращите от други религии, но какво е неговото наследство за Църквата в България?
Мисля, че голямото събитие, бих казал единствено и неповторимо в историята на нашата страна, бе посещението на Папа Йоан Павел II в България през 2002 година. Той беше наистина един Папа с голямо отворено сърце, най-вече в духа на Втория Ватикански събор в който беше взел участие и който приканваше да се отворят прозорците на Католическата църква и да се погледне извън нея към тези наши братя, които са извън нея, но продължават да бъдат наши братя и нашето сърце е силно свързано с тях. И той живееше този икуменизъм с всички християнски общности по целия свят, но заедно с това имаше едно отворено сърце и към всички религиозни общности и това наистина го правеше един човек представител на универсалната Църква, на Католическата Църква, която има отворено сърце за всички, най-вече в духа на Втория Ватикански Вселенски събор. А за България, мисля, че примера, който той даде като един пастир, който потърси своето малко стадо в нашето отечество, за да ни окуражи, да ни даде сила, да ни даде нова надежда с която да живеем вяратa си има голямо значение за нашата католическа общност в България. А и нашите събратя от Православната църква с не малка симпатия изживяха тези моменти и със същите чувства си ги припомнят за посещението на този Папа, който днес вече ще бъде издигнат на олтарите като светия , като Блажен. И в това се състои неговия понтификат, в тази отвореност към всички хора по целия свят, независимо от тяхната религиозна принадлежност, независимо дали бяха християни или не.


Как звучи сега народния призив „Незабавно светец”, издигнат на погребението на Папа Войтила?
Силата на Християнската църква се състои в това, че тя има авторитета и правото да издига в светостта хора като нас, които са изживяли своя живот в следване на християнските добродетели, независимо по какъв път, дали в учението, което са предавали на Християнската църква както в случая с Папa Йоан Павел II и други, които може би по пътя на мъченичеството, които са толкова много, по този път са достигнали до светостта. Църквата има право да признае тяхната святост и със своя авторитет да ги издигне нa олтарите. Затова Християнската църква, която е по цялото лице на земята има толкова много светци, толкова много примери за всички нас. Съвсем наскоро Православната църква провъзгласи за светци мъченици от Батак и Новоселци, които са били избити, защото са отстояли вяратa си и са отдали живота си, за да останат верни на своята християнска принадлежност и в следването на Исуса Христа. И ние, в България и като българи, се прекланяме пред светостта и на тези наши сънародници останали верни на своята вяра, но заедно с това се прекланяме и приемаме примера на всички светци, които Християнската църква по целия свят провъзгласява за такива и ни дава за пример за следване по стъпките след Исуса Христа. Можем само да бъдем благодарни на Бога , че доживяваме този момент в който Църквата признава светостта на един, който е бил между нас и наистина още тук между нас ние чувствахме неговата святост, която беше токова силно изразена и така заразителна и така силно чрез него се чувствахме привлечени към Бога. Затова благодарим и се молим на него да бъде наш застъпник пред Бога в небето”.


dg/ rv