Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: „възкръсналите” християни имат призванието да преобразят света според логиката на солидарността

Честването на Възкресение Христово посочва „пътя не само за личната промяна, а за промяната на света” и даде „нов облик на земния град, за да подпомогне развитието на човека и обществото, според логиката на солидарността”, зачитайки достойнството на всеки човек”. Това каза Папата на днешната генерална аудиенция, която проведе на площад Свети Петър и посвети на Пасхата – „сърцевината на християнската тайна”. Пред повече от 20 хиляди верни и поклонници Бенедикт ХVІ припомни, че „християнина, възкръснал с Исус, е призван да бъде „син на светлината” в един тъмен свят”:


„Христовото възкресение е началото към нов живот, неподвластен на времето, а потопен в Божията вечност. С възкресението на Исус започва ново условие за човека, което озарява и преобразява нашия ежедневен път, разкривайки ново и различно бъдеще за цялото човечество”.


Тази промяна може да стане възможна само, ако християните живеят ежедневието като „възкръснали” и ако мислят „за това що е горе, а не за земните неща”, както казва Свети Павел (Кол. 3,1-2):


„На пръв поглед, четейки текста, може да изглежда, че Апостолът подкрепя презирането на земните неща, призовавайки да се забравят страданията, несправедливостите и греховете на този свят и се живее предварително в небесния рай. В такъв случай, „небесното” би изглеждало като едно отчуждение”.


Но земните неща са преди всичко „неутолимата жажда за материални блага” и егоизма, който е корена на злото”, посочи Папата. Затова, ако християнина съблече от себе си земното и се облече в Христос – тоест, „да се облече в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение” (Кол. 3,12-14) - може да излъчва светлина в света. Тогава да бъдеш християнин не означава отчуждение:


„Свети Павел е далеч от мисълта да призовава християните да избягат от света в който Бог ги е поставил. Вярно е, че всички сме граждани на един друг „град”, който е истинската ни родина, но пътят към тази цел трябва ежедневно да преминаваме. Това е пътят не само към нашето лично преобразяване, а преобразим света, за да дадем на земния град нов облик, който подпомага развитието на човека и обществото, според логиката на солидарността, доброто и дълбокия респект към достойнството на всеки човек”.


Именно това е Пасхата, каза Папата: „дълбокия и тотален преход”, който всеки християнин към „нова хармония в сърцето и в отношенията към другите”:


„Ако всеки християнин, както и всяка християнска общност, живеят този преход на възкресението, ще се превърнат в нов фермент за света, отдавайки се безрезервно за най-спешните и справедливи каузи, както показват свидетелствата на Светците във всяка една епоха и географско място (. ..) Наша задача и мисия е да възкресим в сърцето на ближния надеждата, там където има отчаяние; радостта, където има тъга; живота, където има смърт”.


dg/ rv