Телевизионно интервю пред RAI

За първи път Бенедикт ХVІ участва в телевизионно предаване по първи канал на италианската държавна телевизия RAI в което отговаря на важни въпроси свързани с християнството. Въпросите бяха зададени в предаването „По Негов образ” от хора от различни религии и краища на света и излъчено на Велики Петък.


На първият въпрос, зададен от едно седемгодишно момиченце от Япония, Бенедикт ХVІ отговаря с вещо умение, присъщо неговите спонтанни слова. Елена е шокирана от наскорошното земетресение, разрушило нейната страна и е смутена от ранното откритие за съществуването на страданието. За съжаление, отговаря Папата, не съществуват отговори за страданието, но съществува Исус, който бе невинен, пострада и това ни дава уверението, че „въпреки, че скръбта и болката остават”, Бог е „винаги на наша страна”:


„В този момент смятам, че е важно да знаете: Бог ви обича, дори и да изглежда, че не ме познава (…) Един ден ще разберете, че това страдание не е напразно, защото зад него се крие един добър промисъл на любов. Това не е случайност. Бъди сигурна, ние сме с теб, със всички японски деца, които страдат, искаме да ви помогнем чрез молитвата и нашите действия. Бъдете сигурни, че Бог ще ви помогне”.


След колективното страдание следва личното. На екрана се появява образа на една майка, а до нея нейният син Франческо, във вегитативна кома от Пасхата на 2009. На съмнението на жената дали душата е „напуснала” тялото на нейния син, Бенедикт ХVІ отговаря:


„Душата е още в тялото. Аз съм сигурен, че тази скрита душа чувства дълбоко вашата любов, дори и да не разбира детайлите, думите… но присъствието на любовта се чувства. Ето защо, вашето постоянно присъствие до него скъпи родители, е истински знак на една безценна любов. Това ваше присъствие е също свидетелство на вярата в Бог, на зачитане на човешкия живот дори и в най-тъжните ситуации”.


Следва разказа на седем млади иракски християни, живеещи сред преследвания и желанието да напуснат тяхната родина. В тази „изстрадала земя” е от особена важност да се помага на християните, за да не напускат тяхната земя, посочи Папата:


„Ние сме до вас скъпи братя в Ирак. Искаме да ви помогнем. Разбира се институциите и всички, които имат реалната възможност да ви помогнат, трябва да го направят. Светият Престол е в постоянен контакт с различните общности, не само католическите, но с всички християнски общност и братята мюсюлмани, както шиити така и сунити. Желаем да работим за помирението и разбирателството в сътрудничество с правителството и да му помогнем в този труден път на възстановяване на иракското общество”.


Четвъртият въпрос отведе Бенедикт ХVІ сред трагедията на войната в Кот Д’Ивоар. Мюсюлманска жена свидетелства пред Папата разрухата на ъществуващата в страната хармония между християни и мюсюлмани, причинена от „политическата криза”. На нея Банедикт ХVІ отговори, посочвайки единствения път на диалога, който изгражда и не разрушава:


„Призовавам страните в конфликта да се откажат от насилието и да търсят пътя към мира. Не можете да работите за сплотяването на народа използвайки насилието, дори и да мислите, че имате право. Единственият път е да се откажете от насилието и да тръгнете по пътя на диалога, като полагате усилия за намирането на мира и обърнете внимание на нуждите на другия”.


След въпросите свързани с ежедневието, последваха въпросите от доктринален характер, онези които проникват в разума на всеки вярващ: какво се случва с душата след смъртта: слиза ли тя в „ада”, като Исус, преди да се възкачи на небето? На този въпрос Бенедикт ХVІ отговори навлизайки в дълбочината на това „пътуване на душата”:


„Слизането на Господ в ада означава, че също и миналото е достигнато от Исус, че резултата от Изкуплението не започва в нулевата или трийсетата година, а обгръща и миналото, всички хора и всички времена (…) и не се отнася само до нас. Нашият живот е различен, ние вече сме изкупени от Господ и след смъртта ще се изправим пред лицето на Съдника, под погледа на Исус, и този поглед от една страна ще бъде пречистващ: мисля, че всички ние малко или много ще имаме нужда от пречистване”.


Последва въпроса на един италиански лекар, който е в постоянен контакт с тялото и неговите страдания. Въпросът зададен от него към Папата е за значението на „славното тяло”, онова което всеки човек ще получи след Възкресението. Не е възможно да се определи точно, отговори Папата, защото е понятие, което „стои над нашия човешки опит”. Но с Христовото Възкресение, вярата ни учи на една сигурност:


„Исус не умира повече, т.е. стои на законите на биологията, физиката на които е подвластен човека. Ето защо съществува едно ново и различно състояние, което ние не познаваме, но се показва в Исус. Това е едно голямо обещание за всички нас, че съществува едни нов свят, нов живот, към който всички ние сме отправени”.


Последният седми въпрос бе посветен на Дева Мария в момента в който Сина от Кръста я поверява на апостол Йоан. Бенедикт ХVІ опреди този момент като „един много хуманен жест” към една сама жена от Близкия Изток по онова време. Но има и нещо повече. Христос поверява човечеството от всички времена на своята Майка, която по този начин се превръща в Майка на всеки човек:


„Не можем да бъдем християни сами, с едно християнство изградено според моята идея. Майката е образ на Църквата, на Майката Църква и поверявайки се на Мария, трябва да се поверим и на Църквата, да бъдем Църква с Мария”.


Що се отнася до възможността да повери човечеството от новото хилядолетие на Мария, по примера на Пий ХІІ, Павел VІ и Йоан Павел ІІ, Папата посочи:


„Смятам, че сега е много по-важно да се живее този акт, да проникне вътре в нас и да го реализираме (…) Ето защо, за момента нямам намерението да поверя отново публично човечеството на Мария. Но бих желал да призова всички да вникнат в този акт направен от моите предшественици и да бъде живян всекидневно, за да може Църквата да бъде като Мария, която е Майка, Годеница и Дъщеря на Исус”.


svt/ rv