Монс Жимовски: Йоан Павел II е истински свидетел на Евангелието на страданието
“Свидетелите на Кръста и на Възкресението на Христос са предали на Църквата и на човечеството
едно особено Евангелие на страданието”. Това пише Йоан Павел II в Апостолическото
писмо “Salvifici Dolores” от 11 февруари 1984, съсредоточаващо се върху християнския
смисъл на страданието. Животът и понтификатът на Йоан Павел II, който на 1 май ще
бъде провъзгласен за Блажен, са дълбоко свързани с тази тема. На връзката на Йоан
Павел II със страданието се спира Монс Зигмунд Жимовски , председател на Папския съвет
за пастирска грижа на здравните работници, създаден точно от Йоан Павел II:
********* „Йоан
Павел II беше Папа, който имаше една специална връзка със страданието, както в личния
си живот, преди да стане Папа така и по време на своя понтификат. Нека си припомним
как Йоан Павел II се присъедини за последен път към Кръстния път на Колизеума, вкопчен
в Кръста на Нашия Господ Исус Христос! Той изпитва страданието от дете, когато загубва
майка си едва девет годишен, а след това се случват толкова много събития, особено
по време на Втората световна война в която загиват много от неговите приятели. Той
беше човек, наистина белязан от страданието.
Бъдещият Блажен изпита
страданиетои болестта върху собствената си плът… Може ли е да се посочи
един конкретен момент в който Йоан Павел II прие своята Голгота? Проследявайки
живота на този голям Папа, намирам за особено значим онзи ден през май 1994 , когато
публично, по време на молитвата Ангел Господен, веднага след завръщането си от един
дълъг престой в болницата Gemelli, каза: “Бих желал, чрез Мария да бъде изразена днес
моята благодарност за този дар на страданието”. И добави: “Бих желал да благодаря
за този дар: разбрах, че това е един необходим дар”. Със сигурност тези изказвания
илюстрират от една страна особената му набожност към Дева Мария и от друга, приемането
на дълготрайни и многократни физически страдания. Когато произнесе тези думи той сякаш
знаеше, че все още му предстой да измине дълъг път, изпълнен с много физически страдания,
за човечеството и за Църквата.
Тази напредваща физическа немощ превърна
ли се в бариера за пастирската дейност на Йоан Павел II? Знаем, че в
последните години от понтификата му, страданието вече беше белязало несъмнено и сериозно
неговото тяло. Бих искал обаче да споделя това, което подчерта Бенедикт XVI в коледните
поздравления към Римската курия в годината на смъртта на Йоан Павел II: “Нито един
друг Папа не ни е оставил подобно количество документи, както ни остави той. Нито
един Папа преди него не е успял да посети целия свят и да говори очи в очи с хората
от всички континенти”. Светият Отец отбеляза също: “Накрая пое пътя на страданието
и мълчанието”. Със своите думи и със своите дела той ни дари големи неща, но не по-маловажен
е урокът, който ни даде от престола на страданието и мълчанието”.