Православният свещеник Стефан Стефанов: Христос възкръсна, за да ни направи жители на вечността

Тази година католици и православни празнуват Пасхата на една и съща дата. И тази година в гр.Русе този голям празник бе отбелязан от католическата енория „Св.Павел от Кръста” и от православната енория „Св.Николай”, заедно с арменската християнска общност. На улица „Епископ Евгений Босилков”, разделяща, но и обединяваща двата храма, отец Валтер Гора и отец Стефан Стефанов отправиха специални поздравления към всички християни за Възкресение Христово. Точно на Великден отец Валтер бе поканен на Великденската литургия в православния храм „Св.Николай Чудотворец”, където по православна традиция Евангелието се чете на различни езици, и прочете Евангелието на италиански и латински език. За съвременното звучене на Възкресението на Господа разговаряаме с отец Стефан:


Какво казва чудото на възкресението на съвременните християни?
За съвременния човек и не само за съвременния, това е най-трудното от вярата - Възкресението. Не случайно, свети Апостол Павел пише в първото си послание до Коринтяни, че да не се вярва във Възкресението на Христос е празна вяра и затова аз искам да се обърна към съвременните християни, към съвременните хора да утвърждаваме дълбоко в себе си, в съзнанието си, в душите си вярата в Христовото Възкресение. И като се поздравяваме “Христос Возкресе” и отговаряме “Во истина Возкресе” - даже по-хубаво е да го казваме на съвременен български език: “Христос Възкръсна” “Наистина Възкръсна” - дълбоко да вярваме, че това е факт, че това е истина и че това е фундаментът върху който се крепи нашата християнска вяра, защото в обратния случай важи точно дефиницията на свети Апостол Павел, че ако Христос не беше възкръснал празна е нашата вяра. И на тези, които не вярват, че Христос е възкръснал, казва, че те са най окаяни от всички човеци. Ако само през този живот се надяваме на Христа ние сме най окаяни от всички човеци. Нашата вяра във Възкръсналия Спасител е нашия път към вечността, за да не вярваме в Христа и да не с е уповаваме на Христа само през тоя живот, а да вървим заедно с Него, както пътниците към Емаус, към вечността, защото Той иска да ни заведе там, защото Той заради нас умря и заради нас възкръсна, за да ни направи жители на вечността, за да ни дари царството, което Той е приготвил за нас. Той каза: “Ето отивам да ви приготвя място”.


Възкресението на Христос дава един нов смисъл и на кръста. За съжаление, християнските символи напоследък са подложени на дискусия, биват омаловажавани. Как съвременните християни да показват, че са такива и се идентифицират в съвременния живот?
Аз не бих направил много голяма разлика между съвременните християни и християните във всички епохи. Разбира се, днешната епоха е по-секуларна, съвременния свят предлага все по-привлекателни неща и когато човек няма здрава вяра, няма истинска грамотна вяра, той по-лесно се поддава, защото тези неща, които света ни предлага, са много привлекателни, но за съжаление са много временни, много краткотрайни, много илюзорни. Бих направил едно сравнение с телевизионния екран, който постоянно мени своите картини, и една картина на един класически художник, която сто или хиляда години е една и съща, като един вечен предмет на изкуството. За разлика от менящата се телевизионна картина, така и в нас трябва да имаме константни духовни ценности, които да не се променят. Кръстът, емблемата на нашата вяра, e това основно средство, защото Христос умря и Възкръсна. Той за нас умря и за нас Възкръсна, и вместо нас. И именно по този начин, разбирайки така християнството, не като едно учение само, а като етос като начин на живот, ние ще се вкореняваме все повече в нашата вяра и с пасхалния поздрав: “Христос Възкръсна”- “Наистина Възкръсна”, ние наистина ще живеем в духа на Възкресението, в радостта на Възкресението. Така радостни, изпълнени с вечната, с непреходната радост, която ни носи Възкресението, животът ни ще има смисъл, ще бъде изпълнен с радост. Иначе ние затъваме в тегобите на ежедневието, на скуката, на сивотата. Търсим разнообразие, но не го намираме, търсим разтуха, но не я намираме, защото ние виждаме колко сив и скучен, колко еднообразен е живота на огромното количество хора около нас, как те се стремят да запълнят ежедневието си с измислени фалшиви радости. И ако се вгледаме с малко по-голяма психологическа вглъбеност в разговорите, в общуването, в поведението, в живота на такива хора, ще видим колко скучно, колко сиво, колко тягостно е всичко това, а единствено вярата и още повече, когато е вяра във Възкресението, изпълва живота ни с огромна радост, облива ни, както слънцето ни облива с лъчите си, така ние биваме обливани с радост и с възторг с духовно опиянение, когато наистина вярваме във Възкресението, когато влагаме истински и дълбок смисъл в поздрава “Христос Възкръсна”- “Наистина Възкръсна”.


Отец Стефан, тази година вие отново, заедно с католическия свещеник отец Валтер Гора, поздравихте православни и католици в Русе, сякаш един „кадър” от християнското единение, което желае Христос: т.е., всички да бъдат едно. Как звучи днес тази историческа повеля?
Освен към любов Христос ни призовава към единение. Самата любов призовава към единение. Бог е този, който събира, обединява. Лукавия е този, който разделя, разединява. Тогава, когато хората не се обичат, разединението настъпва само по себе си. А самата любов, когато ние усещаме любов, това автоматично ни води, призовава ни, подтиквани към единение, към близост. И колкото повече любов имаме у себе си, толкова повече се стремим към единение. И това не е някаква външна, някаква наложена повеля, тя е повеля записана в нашите сърца. И това е естествен стремеж, както детето иска да се държи за ръката на родителите си, да не я изпусне, винаги да чувства тази сигурност, тази топлота, тази опора, така и ние се стремим да сме хванати за ръце, стремим се да се прегърнем, защото, любовта го изисква, да се прегърнем, да се поздравим, да си разменим братско целувание и така, още по пълно, да изживеем радостта от празника, радостта от Възкресението. И както всяка една радост, тя е истинска само тогава, когато е споделена. И обратно, една несподелена радост е вече една болка почти. Така и ние споделяме радостта си, споделяме радостта си, поздравявайки се с Възкресението Христово и тази радост, тя се изписва на лицата ни, тя се проявява във всичките ни действия и моят призив и моето желание е все повече да ни обединява, все повече да ни приближава, да бъдем все по-близки да се обичаме все по-истински.


Какво е вашето лично пожелание към християните за празника Възкресение Христово?
Да бъдат изпълнени с истинска духвана радост. Любовта да изпълва сърцата им и тогава те ще бъдат радостни. Тогава тегобите на ежедневието няма да ги смазват, тогава ще търсят близост един със друг, ще си споделят радостта, че Христос Възкръсна за нас. Христос Възкръсна, за да ни дари вечен живот, за да направи любовта истинска, защото Възкресението е акт на истинска, вечна, непреходна, божествена любов и тогава, когато тя ни изпълва, ние все повече ще бъдем с Христа, защото това е Неговия Дух, Духа на любовта, на радостта, на светлината и тогава Възкресението няма да бъде само един ден, а непрекъснато ще живеем в радостта на Възкресението. Това пожелавам на всички. Какво вече казах, нека казваме великденския поздрав на съвременен български език, защото тогава още по-силно ще чувстваме неговия смисъл, неговата истинност. Да се поздравяваме на съвременен български език: Христос Възкръсна, Наистина Възкръсна!”.


Димитър Ганчев