Папата генералната аудиенция: Исус призовава християните да бъдат бдителни пред злото

В последните мигове на земния си живот Исус се поверява изцяло на Бог и по този начин победи изкушенията на злото. Това подчерта Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на площад „Свети Петър”, в навечерието на Пасхалната тридница. В своята катехистична беседа Папата насърчи вярващите да приемат Христовия призив от Гетсиманската градина, да бъдат бдителни пред силите на Злото. Светият Отец насочи вниманието на присъстващите вярващи и поклонници и на любовта между Сина и Отца, която е гаранция за спасението на всеки човек.


В катехистичната беседа, посветена на трите Велики дни в които Църквата чества Тайната на Страданието, Смъртта и Възкресението на Исус, Бенедикт ХVІ постави на преден план „душевното състояние на Исус по време на последното изпитание”. В този контекст Папата призова всеки християнин да пристъпи към Тайнството на Изповедта, „за да участва по-плодотворно в Светата Пасха”. Пасхалнана тридница, припомни Светият Отец, започва на Велики Четвъртък с литургията за „Господната вечеря”:


„Произнасяйки благослова над хляба и виното, Исус извършва предварително жертвата на кръста и показва своето намерение да остане завинаги сред учениците: под видовете на хляба и виното Той е присъстващ реално със своето дарено тяло и пролята кръв”.


Бенедикт ХVІ подчерта, че с умиването на нозете на апостолите Исус ни призовава да се обичаме, както Той ни обикна. Оттук Папата насочи своето размишление над агонията на Господ в Гетсиманската градина. Исус, припомни той, казва на своите ученици да бдят и да не са безчувствитени към злото. Призив, който се отнася за всички вярващи и днес:


„Апелът на Исус към учениците се отнася именно за този момент на терзание и заплаха в който ще дойде предателя, но също и за историята на Църквата. Това е послание за всички времена, защото сънливостта на учениците не бе проблем само в онзи момент, а е проблем през цялата история”.


Но в какво се състои тази сънливост, запита риторично Папата. Тя е един вид „безчувственост на душата към силата на злото”, безразличие към ужасните неща, които се случват в света:


„Безразличието към Бог: това е нашата истинска сънливост; това безразличие към присъствието на Бог ни прави безчувствени и за злото”.


Бенедикт ХVІ насочи вниманието и към молитвата на Господа в Гетсимнската градина: „Не моята, а Твоята воля”. Христос чувства бездната на смъртта и страха от нищото, посочи Папата:


„Можем да осъзнаем как Исус, със своята човешка душа, е изплашен пред тази действителност, която долавя в цялата и жестокост: моята воля е тази да не пия от тази чаша, на моята воля е подвластна на Твоята воля, на волята Божия, на волята на Отца, която е и истинската воля на Сина”.


Човек, прибави Светият Отец, от само себе си е изкушаван да се противопостави на волята Божия. Но тази автономност е погрешна, защото изпълнението на Божията воля, „не е робство, насилващо нашата воля, а означава да влезнем в истината, любовта и доброто”. Поради тази причина Исус издига нашата воля към волята на Бог:


„В приемането на волята Божия от творението, Исус преобразява човечеството и Го изкупва. Той ни призовава да излезем от нашето „не” и да влезнем в „да бъде твоята воля” на Сина. Аз имам воля, но решителна е волята на Отца, защото тази е истината и любовта”.


Бенедикт ХVІ съпостави терзанията и страданията на Исус с тези на големия философ Сократ, който остава безчувствен пред смъртта:


„Мисията на Исус бе друга. Неговата мисия не бе на тоталното безразличие и свобода; Неговата мисия бе да поеме върху себе си цялото наше страдание, цялата човешка трагедия. Ето защо, именно унижението в Гетсиманската градина е съществено за мисията на Бога-Човек. Той носи върху себе си нашето страдание и нищета, преобразявайки ги според волята Божия”.


Любовта между Сина и Отца е тази, която побеждава изкушенията на злото в Гетскиманската градина и на кръстното дърво и ни спасява, припомни Папата:


„Критерият, който води всеки избор на Исус по време на неговия земен живот е непоколебимата Му любов към Отца, да бъде едно с Отца и да Му е верен. Това решение да отговори на любовта на Отца, го подтиква да приеме, във всеки отделен момент, Божия промисъл; да направи своя поверената му мисия да „съедини и отведе всяко нещо до Него”.


svt/ rv