Папата прие новия хърватски посланик към Светия Престол: християнските корени са въздухът на Европа без който не може да живее

Оценяване стойността на християнското наследство в Европа бе темата в словото на Бенедикт ХVІ към новия посланик на Република Хърватска, Филип Вучак, когото прие на аудиенция във Ватикана за приемане на акредитивните писма. Папата предупреди за опасността от „колективна амнезия”, отричаща историческата очевидност на християнските корени в Стария континент. На 4 и 5 юни Бенедикт ХVІ лично ще посети страната за което изрази своята радост.


Какво може да даде Хърватската република на Европа двадесет години след своята независимост и която днес уверено върви към присъединяването и към ЕС, запита риторично Папата. Преди всичко, да не се отрича от собствената култура и религиозен живот: „Би било илюзорно непризнаването на собствената идентичност и приемането на друга, възникнала при различни обстоятелства, предвид онова, което е дало произхода на Хърватска”, подчерта Папата. „Влизането на страната в ЕС не означава само присъединяването към една икономическа и юридическа система, имаща своите предимства и ограничения, а също и да даде своя собствен принос”. Оттук и призива на Папата към Хърватска „да не се страхува смело да отстоява своята история и религиозна и културна идентичност.


Бенедикт ХVІ отправи критика към ония, които „оспорват с учудваща редовност действителността на религиозните корени на Европа”: „Забравянето и отричането на историческата очевидност вече се превърна в мода”, каза Папата. „Да се твърди, че Европа няма християнски корени е равносилно да се претендира, че човек може да живее без въздух и вода”. Папа Ратцингер призова, че истината трябва да се изтъква и подкрепя, дори ако е необходим отказ от онова, което и противоречи”. „Хърватската република ще може да защитава собствената идентичност гордо и убедително, като избягва нови препятствия”, изтъкна Бенедикт ХVІ и които „под претекста на една криворазбрана религиозна свобода, противоречат на нейното естествено право, на семейството и на морала”.


Папата изрази задоволство от „специфичната ролята на Хърватска в защитата на мира в региона”, визирайки специално Босна и Херцеговина, за улесняване на диалога и разбирателството между различни народи и традиции, но живеещи заедно от векове. Оттук и насърчението страната да продължава по този път в името на здравия мир и респекта към всички.


По повод предстоящата визита в Хърватска, която ще бъде първа като Папа и предшествана от няколко посещения като кардинал, Бенедикт ХVІ се спря на избраното мото на апостолическата визита: „Заедно с Христос”: „Заедно с вашия народ”, каза Папата . „Заедно, въпреки безбройните човешки различия и заедно със същите различия”. Заедно с Христос, който „от дълги векове придружава хърватския народ”.


Накрая, Бенедикт ХVІ изрази своето задоволство от решението на хърватския парламент да обяви 2011 за „Година на Бошкович” в чест на големия учен и философ йезуит, показал възможността „за хармония между наука и вяра в служба на родината и мисията на Църквата”.


dg/ rv