Филм по повод 100 години от рождението на Илия Пейков – художник на безкрая

Началото и края почти в едно. Както в космическата живопис и житейския път на големия български творец Илия Пейков роден на 1 април 1911 и напуснал земния свят на 7 април 1988. Ще остане като художника на безкрайното, а оригиналното му творчество ще продължава да бъде учебник по красота и любов. Но най -вече с неговото послание, че Космосът е нещо вътрешно у човека и може да се види без помощта на зрението. Това чувство, Илия го съхраняваше и предаваше на света. Той е първият художник изобразил космоса преди историческия полет на Гагарин, а заради неконвенционалните методи на работа е наричан „пионер на космическата живопис”.


На 7 април римската църква „Санта Мария ин Монте Санто”, една от двете църкви „близнаци” намиращи се на най-големия римски площад пиаца дел Пополо, отново ще събере с възпоменателна литургия от 18.30ч. негови близки, приятели и почитатели, за да припомнят 23-та годишнина от неговата кончина. Но също и стогодишния му юбилей.


100 годишнината от рождението на Илия Пейков ще бъде отбелязана със серия инициативи. На 5 май в Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” в Севлиево ще бъде открита юбилейна изложба, а министърът на културата Вежди Рашидов е приел поканата на кмета на Общината, Йордан Стойков, да стане почетен председател на организационния комитет за честването на 100-годишнината от рождението на именития художник със севлиевски корен. През юни Националната художествена галерия в София ще бъде домакин на ретроспективна изложба посветена на творчеството на Илия Пейков, както през 2008 по повод 100 годишнината от рождението на неговия брат Асен.


Съвсем наскоро ще бъде завършен и документален филм за Илия Пейков, чийто режисоьр и сценарист е Венета Ненкова, биограф на братя Пейкови и автор на книгата „Галоп сред звездите”, посветена на невероятната история на двамата талантливи артисти израснали в Севлиево и влезли в книгата на световната история на изкуството. Филмът ще носи същото заглавие и е предназначен както за българската, така и за италианската публика:

*********
Коя е главната линия във филма, който тези дни ще завършиш и кои са основните акценти в него?
Филмът е посветен не само на Илия, а и на неговият брат Асен, който му проправя пътечката към изкуството. Документалният филм трае около 40 минути и преминава историята на двамата братя Пейкови. Направен е на основата на спомени на близки на двамата братя, използвайки поетичната форма, за да разкаже историята на двама „поети на четката и скулптурното чукче”. Филмът завършва с думите на спътницата на Илия, Йоле Манчини, която гледа от прозореца към пътя, който всяка вечер е отвеждал Илия у дома. Прозорецът остава отворен, сякаш за да накара съвременниците да „погледнат” и те към необятната вселена на изкуството.

Какво е главното послание от изкуството на Илия Пейков и неговата актуалност?
Илия споделя една много интересна мисъл, която мисля, че напълно определя неговото творчество. Той казва: „Ние сме само малки прашинки в необятния безкрай на вселената”... Именно това изречение го нарежда сред класиците на новото време. Класик, именно защото тази идея е и ще бъде винаги актуална. Човешкият микрокосмос, сравнен и потопен в необятния безкрай на вселената. Та нали, откакто съществува човек неговото желание и стремеж са да остане във времето.

Какво е значението на този юбилей в сегашния исторически момент и особено за българската култура?
"Днес живеем в едно наистина сложно време, изпълнено с нови проблемии предизвикателства, където на първо място застава материалното. Живеем във време без идеали, без огромни амбиции за един по-добър и справедлив свят. Изпълненото с напрежение днес, породено от неясното утре, оставя някъде надалеч желанието и стремежът да се създава изкуство. Но мисля ,че именно в този момент на духовен упадък се таи зрънцето на слънчевото утре. Затова мисля, че 100 годишният юбилей от раждането на българският художник Илия Пейков идва може би идва точно навреме, за да подскаже на идните поколения, че всъщност не се случва нищо различно от това, което се е случвало десетилетия и векове назад. След всеки един упадък, има възход, след всяка нощ със сигурност изгрява зората. Мисля, че оригиналното творчество на Илия Пейков може да бъде стимул и творческо предизвикателство за младите творци.


Добре, какво според теб е необходимо, за да останат имената и творчеството на братя Пейкови достояние за идните поколения?
Бих искала преди да отговоря на въпроса да направя едно малко уточнение. Ателието на Илия Пейков, което се е намирало на площад „Дела Пиня” вече не съществува, въпреки обещанието на монасите от ордена на Св.Франциск – собственици на сградата, след смъртта на Илия на това място да бъде направен музей. Още приживе българският художник оставя на ордена около деветдесет творби, които в настоящия момент са разпръснати из различни францискански манастири. Преди известно време тази сграда, която се намира в близост до Пантеона в Рим, беше продадена, а с това надеждите за създаване на музей в работното ателие на Илия Пейков се стопиха. Но създаването на музей на Илия Пейков не е нещо неосъществимо, вероятно все още не е дошъл моментът, защото никога не е късно едно голямо желание да бъде осъществено. Естествено, създаването на един музей не е лесна задача, преди всичко, когато липсват финансови средства. Но мисля, че освен тази грандиозна мечта, би могло да се организират конкурси и премии, свързани с имената на двамата братя Пейкови. Освен това, онези български туристи идващи в Рим е хубаво е да знаят, че във Вечния град има немалко „български” места свързани с нашата история и култура”, сред които и двата площада носещи имената на братя Пейкови".

*****
Името на Илия Пейков неизбежно се свързва с неговия по-голям брат, художника Асен, който живее в Италия от 1943г. и първоначално работи в неговото ателие на прочутата „Виа Маргута” в Рим, известно като средищна точка за всички по-големи италиански художници и културни деятели през 60-те и 70-те години на ХХ век. Илия създава свой оригинален художествен стил, като отначало рисува с пръсти космически пейзажи, комети, падащи звезди. Носител е на многобройни награди сред които най-високото италианско държавно отличие „Кавалер на Италианската република” и с високото българско отличие за значим принос в изкуството и културата - орден „Кирил и Методий”. През 2007 на негово име в Рим бе кръстен площад в близост до киноцентъра Чинечита. Картини на Илия Пейков се намират в най-престижни музеи и частни колекции в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия изток. Тринадесет негови творби притежава и откритата през 2008 г. в Севлиево галерия, носеща името на двамата известни братя.

Димитър Ганчев