Вярата в ежедневието: защо Бог чува моите оплаквания и призиви

Преди всичко, трябва да се каже, че оплакванията и молитвите ни действат добре. Знаем, че Бог няма да ни отблъсне. Човекът има ограничена приемственост. Понякога имаме чувството, че нашите оплаквания идват твърде много за другите. За Бог обаче, можем да приемем, че няма никога да загуби търпението Си. Естествено, всичко, което казваме за Бог е изразено по един човешки начин. Бог винаги е абсолютно Другият. Но можем да сме уверени, че ни слуша охотно, защото ни обича. Можем да застанем пред Него, така, както сме, с нашите изисквания и жалби и с взаимните ни обвинения.


Псалмите ни приканват да отправим към Бог също и нашите обвинения. Жалвайки се, нашето сърце вече се променя. Загубва горчивината и получава нова надежда. Бог, като Безкраен Създател, се интересува от човеците, и за мен конкретно. Мистичката Матилда от Хакедорн счита, че Бог изпитва носталгия по човеците. Желанието Му да се обърнем към Него и да Му кажем това, което е на сърцето ни е огромно. Естествено, Той вече знае всичко, което ще Му кажа, ще е добре за мен и аз лично да Му го кажа, в мълчание или с думи и жестове. Пред него, човек може да се промени.


Една евангелска притча разказва, че Бог с желание слуша нашите молби. Той е като приятел, който е до нас, когато имаме нужда от помощ (виж Лука 11: 5-8). Той е като баща, който прави чудесни подаръци на своите деца (виж. Лука 11: 9-13). Исус настоятелно ни призовава да молим и да чукаме на вратата, “защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори”. (Лука 11:10)


По Анселм Грюн, Бистра Пищийска