Посланик Никола Калудов: нов етап на сътрудничество между България и Светия Престол

През последните две години сътрудничеството между България и Светия Престол е много активно не само в рамките на двустранните отношения, а и на международната сцена за утвърждаването на универсалните ценности, базирани на християнската вяра и морал в името на мира и справедливостта. Пример за това е факта, че България бе една от първите страни защитили Разпятието по т.н. случай „Лауци” пред Европейския съд. Това заявява посланик Никола Калудов по повод 20-та годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Светия Престол. Една от инициативите за честването на юбилея е изложбата „Душата на един народ”, организирана от българското посолство и ватиканската агенция за поклонничества Opera romana pellegrinaggi, която се провежда във ватиканския дворец „Мафеи Марескоти” в Рим. На 24 март античния дворец и престижно седалище на Викариата, отвори вратите на пет зали, за да покаже българската идентичност и духовност, чрез български икони и съвременното текстилно изкуство на международно известните сестри Калимерови. Никола Калудов връчи акредитивните си писма на Папа Бенедикт ХVІ на 31 октомври 2009 и е шестия български посланик към Светия Престол след сключването на двустранни дипломатически отношения на 6 декември 1990 на ниво Апостолическта Нунциатура от ватиканска страна и Посолство от българска. В интервю за Радио Ватикана посланик Калудов очертава актуалното състояние на отношенията със Светия Престол и по-важните моменти в тях:

Господин Калудов, какво е значението на 20 годишнина от възстановяването на дипломатическите отношенията между България и Светия Престол?
Отношенията между България и Светия Престол, не са започнали преди 20 години. Те датират още от началото на ІХ век и винаги са играли една важна роля в отделни моменти от историята на нашия народ. Днес ние честваме един юбилей, но това не е само една календарна дата. За нас тези двадесет години представляват едно начало на един нов период на сътрудничество и изграждане на доверие между България и Светия Престол. Разбира се, не може и да бъде по друг начин , защото на първо място ние споделяме еднакви морални ценности, който са основани на вярата, на хуманизма, на справедливостта, а нашите общи християнски корени подсказват и са база за едно много широко и активно сътрудничество.


Какво е актуалното състояние на двустранните отношения между България и Светия Престол?
Това е преди всичко, че имаме диалог, че имаме добронамереност и това, което се показва през последните две години: едно желание за взаимно сътрудничество, за много активно сътрудничество, не само в рамките на нашите двустранни отношения, но и на международна сцена. Това е един нов елемент в тези отношения. Ако трябва да споменем накратко за двустранните отношения, бих посочил вече традицията на ежегодни посещения на български делегации по случай 24 май, по случай Кирил и Методиевите празници в Рим, които обикновено са на много високо равнище, които създават една много добра база за сътрудничество, за взаимно разбиране. Към това бих добавил и новите елементи: за първи път, миналата година, бяха проведени официални политически консултации на равнище заместник министри, което изигра голяма роля за по нататъшно изясняване на позиции, на виждания, на гледище по редица главни въпроси на нашето съвремие. Освен това, активното ни сътрудничество на международна сцена. Именно тази база вече създадена от страна на контактите, личните контакти, като на посолството със Светия Престол така и Министерството на външните работи с държавния секретариат, създаде възможност за участие за взаимно явяване на международната сцена по важни проблеми, които са от интерес и за Светия Престол, и за България, като християнска страна. Бих споменал в това отношение, че България беше една от тези страни, които подкрепиха безусловно по случая “Лауци” за символa на разпятието, които трябваше да мине през европейския съд. Тогава, споменавам го като факт, България беше една от първите, които се конституира като трета страна в този процес в защита на символa на Христос. Мисля, че това беше много добро сътрудничество, разбира се не само със Светия Престол, но и с останалите страни и даде много добър резултат.


Всъщност, как стана подкрепата на България към италианската позиция?
Ако трябва технически да говорим, Държавният секетариат на Светия Престол запозна посолството за развитието на проблема Лауци и просто се обърна към към посолството, към българската страна, дали можем да окажем съдействие за неговото справедливо решение, да изкаже своето становище, по вече повдигнатия случай. Това бе един безпрецедентен жест към България да подкрепи Италия в случая с проблема Лауци и разбира се посолството осигури чрез външното министерство една силна подкрепа на България, която в рамките на 5 до 10 дни беше вече заявена в Хага.


Какъв е вашия коментар за решението на Европейския съд?
Това означава едно заявление за свободата на религията и възпитанието, в тон с християнските ценности, които са присъщи на нашите страни. Товa е всъщност едно ясно желание Европа да утвърди законността на християнството в обществото и да бъде съпричастно към собствените ценности и европейската идентичност.


На какво се дължи избора честването на тази годишнина да бъде заедно с тази изложба на православни икони и на изкуството на сестри Калимерови?
Сегашното развитие и поддържането на едни по-активни отношения се отрази в момента и на това конкретно честване. Ние пожелахме това да бъде съгласувано и с месния викарият. Решихме чрез изкуството да покажем нашата национална идентичност и на нашите християнски корени. С тази изложба ние показваме един нов етап на сътрудничество, когато ще можем взаимно християни да научат за християнската култура, за българската националност, за българската идентичност, чрез едно по-активно сътрудничество за взаимно опознаване. Opera romana pellegrinaggi имат това желание, то се подкрепя от българската страна и очакваме именно след тази изложба, след това честване едно много по-бързо и добро развитие.


В тези 20 години дипломатически отношенията безспорно изпъква понтификатът на Папа Йоан Павел II, който на 1 май ще бъде обявен за блажен. Какво е значението на този понтификат за България?
Характерни за понтификата на Йоан Павел II са открит диалог с целия свят и активността му като духовен пастир. Завинаги ще останат посланията на Папата за спазване правата на човека, правото на работа, борба за мир, противопоставяне на тоталитарната система. Преди всичко, посещението на Йоан Павел II в България, откри една нова страница в оценката на Светия Престол за националната идентичност на България и нейните християнски корени, която стана достояние на целия български народ, на европейските народи. Нещо повече, беше изтъкнато, че делото на Кирил и Методи не само има значение за българската държава, за българската нация, но това е част от присъствието на България в Европейски мащаб. Неговото посещение е с много голямо значение за България, понеже се прекратяват окончателно инсинуациите с "българската следа" по време на . Папа Йоан Павел увери тогава, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. Поклонничеството на папа Йоан Павел II оживява Католическата църква в България и се засилва икуменичният диалог с . Посещението на папа Йоан Павел II всъщност беше един връх за това време в отношенията, той се среща с негово светейшество Патриарх Максим, посети светинята на българското православие Рилският манастир, и неговата среща в Двореца на културата беше един тласък към сближаване на вижданията на оценката на българската култура и българската идентичност. Специално за Католическата църква неговото посещение имаше голямо значение, защото обяви за Блажен Евгени Босилков и на още трима български католически свещеници. Откри се възможност зa икуменически диалог. Още на следващата година шестима митрополити от България се срещнаха с Негово светейшество и пак през същия период беше предоставена църквата „Св. Викентий и Анастасий” за литургично ползване от българската православна църковна общност в Рим. Това действително беше началото на едно активно взаимно присъствие в политиката, както на Светия Престол, така и на Българската държава.


А какви са отношенията в понтификата на Бенедикт ХVІ и какво е неговото влияние за България?
Новият понтификат на папа Бенедикт XVI е едно ново потвърждение на това, което беше започнато от Папа Йоан Павел II, Преди всичко по време на понтификта на папа Бенедикт XVI основното е, независимо от целия процес на глобализация, от икономически кризи, проблеми, финансови трудности, войни, конфликти, независимо от всичко това, по време на понтификата се обърна внимание, че трябва да се потвърждават християнските корени, които в този период са много необходими и актуални. Ние можем да вървим напред само ако сме способни да оценявам нашите християнски корени, нашата култура и пазим нашата идентичност. Това беше в основата, за нас в отношенията на папа Бенедикт XVI към православното християнство, който нееднократно е посочвал значението на Кирил и Методи като много актуално и необходимо, именно в този момент, когато в света на глобализацията ние трябва да запазим своята културна и национална идентичност. По време на понтификата на Папа Бенедикт XVI отново бе потвърдена тази привързаност на европейските народи към духовните и морални ценности, които са общо наследство. Поначало тези християнски ценности са основополагащи не само за религиозната идентичност, но представляват всъщност основата на всеки един европейски проект. Така че, за да бъде едно общество демократично, то трябва да осигури правото на всеки един народ на своята религиозна идентичност, на своята култура, позволяващо религиозния плурализъм и религиозната свобода, т.е. че тя не застрашава религиозната видимост, не застрашава религиозната толерантност. Това е в защита на наследството и идентичността на всяка една страна”.


Димитър Ганчев