Ватикана: нов декрет за реформа в курса по философия за богословските факултети

„Нашата епоха се нуждае от философията”. Това подчерта кард. Зенон Грохолевски, префект на Конгрегацията за Католическото възпитание по време на пресконференцията за новия Декрет за реформа в курса по философия във богословските факултети. На срещата с журналистите, която се проведе във ватиканския пресцентър, взеха участие монс. Жан-Луи Брюге, секретар на същото ведомство и отец Шарл Мореро, ректор на Папския университет „Свети Тома Аквински”.


„Ecclesia semper est reformanda” (Църквата винаги е в процес на реформация), за да отговори на новите изисквания на църковния живот в променливите социално-културни обстоятелства”, подчерта префекта на ватиканското ведомство. От тук се поражда и необходимостта от реформа във философските и богословски църковни факултети, посочи от своя страна монс. Брюге.

Основите новости в реформата се отнасят предимно в увеличаването от две на три години на курса по философия в първия цикъл за получаване на бакалавърска степен. Целта на тази реформа, посочи отец Мореро, е „да подчертае метафизичния и научния характер на философията, който не отрича ролята на другите основни черти на самата философия”.

Освен това, реформата има за цел да подпомогне опознаването най-важните автори, които учебниците по философия не могат да заменят. В този контекст отец Мореро припомни, че „информацията не е формация”. Едно от главните изисквания на реформата е преподавателския корпус да бъде възможно най-квалифициран и постоянен. Декретът, чието съставяне започва през 2004, бе одобрен от Бенедикт ХVІ на 28 януари 2011, деня в който Католическата църква чества литургично Свети Тома Аквински. Кард. Грохолевски обясни и причините подтикнали за създаване на реформата:


*********
"На първо място липсата на ясни опорни точки във философската формация в много църковни институции, в преподаваните предмети и в квалификацията на преподавателите. Това е придружено и от кризата в изучаването на философията в една епоха в която самия разум е заплашен от утилитаризма, скептицизма, релативизма, недоверието в опознаването истината по фундаменталните въпроси за живота, както и поставянето на метафизиката на втори план. В съвремения контекст дори понякога самото понятие за философията е неясно. От друга страна, убеждението на Йоан Павел ІІ за важността на философията като средство за „преодоляване на кризата в големите сфери на философията и за поправянето на някой значителни съвременни грешки разпространени в нашето общество”, изразено в енцикликата Fides et Ratio. И накрая, съзнанието, че философията е необходима за богословската формация”.


Накрая кард. Грохолевски изрази пожеланието тази реформа да допринесе за подобряване както при изучаването на философията, така и на богословието.


svt/ rv