За първи път в своята история Враца прие папски нунций

20 март бе голям празник за католическата общност в Бърдарски геран, но така също и за католическата общност в град Враца, тъй като за първи път в своята история града посреща папски представител. Радостта беше най-голяма за петимата, приели първото си причастие от ръцете на монс. Януш Болонек, а чрез него верните от града изпратиха писмо до Н.Св. Бенедикт ХVІ. Повече за този празник на вярата научаваме от разговора на Светла Чалъкова с отец Койчо Димов, енорийски свещеник в Бърдарски Геран, с.Гостиля и Враца:



*********
„В Бърдарски геран нунцият идва за втори път. Бих казал, че това беше един триумф на вярата. Благодаря на Бога защото наистина чувстваме, че папския представител е винаги е сред нас, като един баща, който винаги е сред енориите. Нунцият изрази радостта си, че ние сме единствената енория от провинцията, която га кани за втори път и той радостно се отзова и дойде да ни посети така, че радостта ни беше наистина голяма. Още повече, че нунцият, в своята много красива проповед, успя да ни представи образа на свети Йосиф, нашия покровител, преди всичко, изразявайки духовното измерение на труда, труда, който дава радост на християнина, труда, който по примера на свети Йосиф трябва да ни издига към Бога. И по тази причина бих казал, че това беше най-голямата радост, която имахме в нашата енория.


А как премина първата литургия на нунция във Враца и как верните посрещнаха представителя на Папата?
Тази литургия беше едно продължение на празника, защото във Враца за първи път идва папски представител в историята на града. Оживлението беше много голямо и от местните медии, и от нашите верни, които бяха преизпълнили малкия салон в дома на техниката, който е временният ни параклис. Радостта беше най-голяма за петимата, които приеха първото си причастие, след една усилена почти двумесечна подготовка. Това беше голяма радост за техните души и сияещите им лица, виждаше се преди всичко от участието в светата литургия. Нунцият също много се прочуства и почти се разплака, защото видя нашата любов, която имаме към Бога и трудностите в същото време поради липсата на Божия храм, на място, където да го построим, на това, че два пъти бяхме гонени като сектанти. Ние изготвихме едно писмо, лично до Светия Отец Папата, което ще бъде дадено от нашият нунций на него.


Какво е съдържанието на писмото?
Ние молим Светия Отец за неговия благослов, за неговата молитва за тази малка изграждаща се общност във Враца, където имаме можи би 30-35 католически семейства и Църквата търси начин да диша, да живее, въпреки трудностите, въпреки жертвите, които правим, стремим се да сеем Божието слово. Писмото е на две страници написано, на италиански език от мое име и от името на всички вярващи от Враца, в което ние разказваме на кратко историята на нашата общност, защото историята на католическата общност във Враца започна от моето ръкоположение за дякон, т.е., от края на 2009, когато започнахме да се събираме и да катехизираме семействата в една автошкола “Дикси”. И така сега наехме една хубава зала в центъра на град Враца, това е малкият салон в дома на техниката, където от месец септември на миналата година, постоянно, два пъти месечно имаме света литургия с катехизис, вероучение. Ние носим Божието слово на душите, които са във Враца, но не искаме да привличаме други и да обръщаме други към нашата вяра, към нашата Църква. Накрая поверяваме всички наши намерения като общност, като църква на неговите молитви и просим смирено, като от един истински духовен баща, неговия апостолически благослов.


Твоите пожелания към вярващите във Враца за Възкресение Христово?
Аз бих пожелал имено думите на възкръсналия Исус, които Той пожела на своите апостоли: не бойте се, божият мир е винаги с вас! И както учениците приеха тези думи на Възкръсналия и тръгнаха от празния гроб към целия свят със страх и голяма радост, казва евангелието от Матей, така и техният път да бъде изпълнен с този Божи страх и голяма радост. За тях проповядва вчера и папският нунции, че срещата с Възкръсналия, вчера беше неделята на преображението, втората постна неделя, поражда този страх и голяма радост в душата, но те именно водят вярващия към небето”.


dg/ rv