Послание на Папата по случай 150-та годишнина от Обединението на Италия: Църквата
и католиците укрепиха националната идентичност
„Християнството има значителен принос за изграждането на националната идентичност
на Италия, чрез дейността на Църквата, нейните възпитателни и хуманитарни институции,
формирайки модели на поведение, институционални конфигурации и социални отношения,
а също така и чрез художественото богатство на литературата, изобразителното изкуство,
скулптурата, архитектурата и музиката”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в поздравително
послание до италианския президент Джорджо Наполетано, по повод 150-та годишнина от
Обединението на Италия, което се чества на 17 март. На същата дата през 1861г. Виктор
Емануил II Савойски е провъзгласен за първия крал на Италия, в резултат на присъединяването
на херцогства Емилия Романя и Тоскана към кралство Сардения управлявано от династията
Савоя. Папското послание бе връчено лично от държавния ватикански секретар, кардинал
Тарчизио Бертоне, който се срещна с италианския президент.
Папата припомня
в посланието Данте, Джото, Петрарка, Микеланджело, Рафаело, Палестрина, Караваджо,
Скарлати, Бернини и Боромини. „Това са само някои имена от дълга редица от големи
италиански артисти, дали през вековете фундаментален принос за формирането на италианската
идентичност”, пише Бенедикт ХVІ. Папата посочва и имената на Свети Франциск Асизки,
покровител на страната и Св.Катерина Сиенска, които показват едно толкова „дълбока
идентичност, устояла на последвалата продължителна геополитическа фрагментация”.
Също
така и по времето на Възраждането, въпреки, че много често държавата се смята за противник
на Църквата и религията, допълва Папата, не липсва приноса на католиците за формиране
на една обединена държава. Достатъчно е да се припомнят имената на Джоберти, Розмини,
Мандзони, както и големия възпитател Св. Йоан Боско.
Папата не избягва
и деликатния въпрос за т.н. „Римски въпрос” и неговите последствия „разкъсващи индивидуалното
и колективното съзнание на италианските католици”. Въпреки това, подчертава Бенедикт
ХVІ, „не се проявява никакъв конфликт в социалното тяло, което остава белязано от
дълбокото приятелство между гражданската и Църковната общност”. Това се дължи на факта,
че „националната идентичност на италианци, силно вкоренена в католическата традиция,
представлява базисна истина, много по-солидна от завоюването на политическото единство”.
В социалното тяло, подчертава Папата, „няма конфликт между вяра и гражданственост”.
„Римският
въпрос „ е специфичен и комплексен, поради конфликта между Държава и Църква, тъй като
в Италия се намира седалището на Папството, което след края на Папската държава изисква
на свой ред пълна свобода и суверенитет. В този конфликт, отбелязва Папата, „Светия
Престол винаги е отказвал възможността от решения чрез външни намеси, доверявайки
се на чувствата на италианския народ и в смисъла на отговорността и справедливостта
на италианската държава”. Помирението, сключено чрез подписите в Латеранските споразумения
през 1929г. разкрива нов и плодотворен сезон за универсалното служение на Църквата,
както го нарича кардинал Монтини, бъдещия Папа Павел VІ.
Папата припомня
и „фундаменталния принос” на католиците за изработването на новата Републиканска Конституция
през 1947, която дава началото на значителното им участие в политическия, синдикалния,
икономическия и социалния живот в Италия. Пример за това е дейността им за общото
благо на страна. „В тъмните и болезнени години на тероризма – пише Бенедикт ХVІ -
католиците свидетелстваха това с кръвта си: не може да забравим имената на Алдо Моро
и проф. Виторио Башле”. Към това се прибавя приноса на католическите институции за
формирането на морални ценности, имащи важно значение в демократичния живот та обществото.
Особено е приноса и на Йоан Павел ІІ за благото на страната, както и учредената от
него през 1994 „голяма молитва за Италия”.
В актуалните отношения между
Църква и Държава, Папата посочва ревизията на Конкордата през 1984, чрез която се
обръща внимание на обстановката в съвременна Италия, която се характеризира със „свободното
съревнование на идеи и плурализъм в различните социални сфери”, но също така и да
се подпомогне „дълбокото единство на идеали и чувства, които карат италианците да
се чувстват братя в една Родина”. Бенедикт ХVІ посочва, че водещите принципите в
отношението между Църквата и политическата общност са „коректното разделение на сферите
и взаимното сътрудничество”.
„С поглед към историята – завършва Папата
– трябва да се признае, че италианската нация винаги е чувствала бремето и същевременно
привилегията, предвид особената ситуация, да даде гостоприемство на седалището на
Свети Петровия приемник и център на християнството. Италианската национална общност
винаги е имала съзнанието за това, изразявайки съпричастие, солидарност и помощ към
Апостолическото седалище, за да може да извършва своята духовна мисия в Рим, Италия
и света. От своя страна, Италианската държава предложи и продължава да предлага своето
ценно сътрудничество, отвърнато с истинска благодарност”.