"Исус от Назарет " -2

В началото на Великите пости излезе от печат втория том на „Исус от Назарет” на Йозеф Рацингер – Бенедикт ХVІ. В тази нова книга, част от една трилогия, Папата не желае да представи на читателя живота на Исус, а по-скоро Неговата личност и послание от влизането Му в Ерусалим до Възкресението, стремейки се да покаже истинския Исус. Опитах се, пише Папата в предисловието на книгата, „да развия един общ поглед над Исус от Евангелията и над Неговите думи, което да се превърне в една среща. Ето защо, бях воден от херменевтиката на вярата, но без да пренебрегвам историческите факти”, съчетавайки по този начин „херменевтиката на вярата” с „херменевтиката на историята”. „Моето желание е – продължава Рацингер – тази книга „да бъде в помощ на всички читатели, които искат да се срещнат с Исус и да повярват в Него”.


Посредством деветте глави и заключителната част на новата книга, „читателят е воден по стръмни пътища към завладяващата среща с Исус: една добре позната личност, която се открива още по-близка, както в нейното човешко естество, така и в божественото”, казва кард. Уеле, префект на Конгрегацията на епископите. За канадския кардинал това са повече от 300 страници на „трогателно, очароващо и освобождаващо свидетелство”, което се превръща в диалог не само с автора, но и с Онзи, за когото се говори.


Вторият том от трилогията на богослова Йозеф Рацингер, към която ще се прибави трети том посветен на детството на Исус, е вече бестселър с продадени повече от един милион и двеста хиляди екземпляра. Междувременно за почитателите на дигиталното в най-скоро време ще излезе и електронната версия на книгата. "Книга не е дело на поучителната власт на Папата, а историческо-богословски анализ на който Ратцингер не спестява критиката и над който не претендира за безпогрешност", предупреждава кардинал Уеле. "Без да се пренебрегва приноса на многобройните учени на Свещеното Писание - допълва кардинала - в книгата на папата-богослов може да се долови зората на нова ера в екзегетиката” в която сравненията не само са възможни, но и „плодоносни”.


Първа глава
Бенедикт ХVІ започва втората книга с разказа за влизането на Исус в Ерусалим, радостното му посрещане от тълпите, седнал на осилица, като „цар на мира, цар на семплотата и бедните”. Той не е политически революционер, „не се основава на насилието, пише Папа Ратцигер. Не дава началото на въоръжено въстание срещу римските окупатори. Неговата власт е от различен характер: Той индивидуализира в бедността на Бог, в мира на Бог единствената спасителна власт”. „Насилието не изгражда Царството Божие. Точно обратното, то е съвършеното средство на антихриста… То не служи на човечеството, а по-скоро на нечовечността”. „Исус не идва като разрушител; не идва с меча на революционер. Той идва с дара на изцелението. Посвещава се на онези, които по причина на техните болести са на границите на собствения и обществен живот. Той показва Бог, като Онзи, който обича, а Неговата власт е власт на любов”. Исус е приет с радост от малките, „от онези, които виждат с чисто и просто сърце и са благоразположени към Неговата доброта”. На следващият ден от влизането си в Ерусалим, Исус изпъжда търговците от храма: бори се с „връзката между култа и търговията” в един храм „превърнал се в леговище на крадци”.


Втора глава
След влизането в Ерусалим, Бенедикт ХVІ представя „голямото есхатологично слово на Исус”, чиито централни теми са: разрушението на храма и Ерусалим, последния съд и края на света. Многократно Исус се опитва да събере чедата ерусалимски „както кокошка събира пилците под своите криле”: но те не поискаха, отбелязва Папата. Това е „свободния избор на пиленцата”. Римляните ще разрушат храма и ще убият много евреи. „Бог оставя една голяма мярка на свобода за злото и за лошите, дори твърде голяма според нашите представи; въпреки това, историята не Му отбягва от ръцете”. За юдаизмът, посочва Папа Ратцингер, „разрушаването на храма несъмнено е бил ужасен шок”: с края на изкупителните жертвоприношения, вече нищо не може да компенсира нарастващото зло в света. Но с Исус „е преодоляна епохата на храма изграден от камък”: започна "нещо ново”. „Сам Исус заема мястото на храма: Той е новия храм”, „Той е присъствието на живия Бог. В Него Бог и човек, Бог и света са в контакт”. В Неговата любов се разгражда греха на света. За Бенедикт ХVІ, Исус говори в своето есхатологочно слово за времето на езичниците, поместено между разрушението на Ерусалим и края на света. По време на този период „Евангелието трябва да бъде възвестявано по целия свят и на всички хора” и само тогава историята може да достигне до своя край. Тогава ще приключи и упорството на евреите и „целият Израел ще бъде спасен”. Бог иска всички да се спасят, припомня Папата. Исус казва: „Небето и земята ще преминат, но моите думи не ще преминат”. „Словото, което е нищожно в сравнение с огромната сила на необятната материална вселена… е по-реално и дълготрайно от целия материален свят. Това е истинската и достоверна реалност… Всичко преминава; словото на Исус е истинското „небе”, под което човек може да стои и да остане завинаги.


Трета глава
В третата глава на книгата Бенедикт ХVІ представя на читателя епизода в който Исус умива краката на дванадесетте по време на последната вечеря при Горницата. В този смирен жест Исус се „съблича” от своето божествено сияние, за да ни очисти от нашите нечистоти и „направи участници на сватбената трапеза на Бог”, пише Папа Ратцингер. Чрез този жест Исус осъществява „една радикална промяна” в историята на религията: пред Бог „не съществуват ритуални действия, които пречистват, а по-скоро вярата е тази, която пречиства сърцето”. Според либералната екзегетика, обяснява папата-богослов, „Исус заменя ритуалното понятие за чистота с моралното”. Но ако това е така, „тогава християнството се превръща в една морална система” и се свежда до едно „крайно морално усилие” - да се обичат другите до саможертвата на собствения живот. „По този начин не се оправдава новостта на Новия Завет”, подчертава Папата: "Новостта на Евангелието не се състои в издигането на морала”. „Новият Закон е благодатта на Светия Дух, а не едно ново правило. Той е нов вътрешен живот дарен от Божия Дух”. Само ако позволим на Бог да ни „очисти от греховете”, само тогава можем да се научим да правим заедно с Него, онова, което Той направи”. „Трябва да се потопим в милосърдието на Господа; само тогова нашето сърце ще намери правилния път”. Новата заповед на любовта „не е само едно ново или възвишено изискване: то е свързано с новостта на Исус Христос, с нашето постоянно потапяне в Него”. „Чистотата е дар”, но също и да си християнин е дар, който в последствие се „развива в динамиката да живеем и действаме заедно с този дар”. Петър и Юда са примерите за различните реакции пред този дар. И двамата го приемат, но в последствие единият се отрича, а другия Го предава. Петър, се покайва и вярва в прошката. Също и Юда се покайва, но „не съумява да повярва в прошката. Неговото покаяние се превръща в отчаяние … вижда само мрак около себе си, а това е разрушително за човека и не е истинско покаяние”. „В Юда срещаме една опасност, присъстваща във всички времена”: дори озарения свише, посредством поредица малки форми на невярност, пада духом и излиза от светлината, навлизайки в нощта без да може повече да се обърне”. Освен това, допълва Папа Ратцингер, Юда, който предава Исус, изживява „неразбирателството и изневярата на неговите най-близки приятели”. „Прекъсването на приятелството достига и сакраменталната общност на Църквата, където винаги има хора, които взимат от „хляба Христов, а след това Го предават”. Както казва Паскал, „страданието на Исус, Неговата агония, ще продължи до края на времената”. „В онзи час Исус се натовари с предателството на всички времена и със страданието на предадения, понасяйки до край нищетата вчовешката история”.


Четвърта глава
Папата-богослов насочва вниманието към свещеническата молитва на Исус, която може да бъде разбрана само на „фона на литургията за еврейския празник на Изкуплението на света (Йом кипур). Издигането на Исус на Кръста е „Изкупителния ден за света в който цялата история, изправена пред човешките грехове и техните разрушения, намира своя смисъл: да се помири с Бог”. Помирението с Бог, подчертава Папата, „с мълчаливия, тайнствен и привидно отсъстващ и въпреки това всеприсъстващ Бог, е основния проблем на цялата история на света”. Мисията на Исус е универсална: „не е предназначена само за един определен кръг от избрани. Неговата цел е вселената – света в неговата цялост. Посредством учениците и тяхната мисия, целият свят трябва да бъде изтръгнат от своята отчужденост, трябва да открие своето единство с Бог”. Христовата мисия е „човек да стане едно с Бог, да се завърне да бъде изцяло самия себе си. Но това преобразяване има своята цена, за Исус е смъртта на кръста, а за свидетелите Христови готовността да дадат живота си за Него”.


Пета глава
Папата разглежда проблема за разликите в деня на Последната вечеря, посочен в Синоптичните евангелия и Евангелието според Йоан. В този контекст той говори за „съвкупност от хипотези, които си противоречат помежду си”. Ето защо, Ратцингер подчертава, че „всяко историческо разследване може да доведе само до една висока степен на вероятност, но никога до крайна сигурност… Ако сигурността на вярата се базира само и единствено на историческо-научни доказателства, тя винаги ще бъде подложена на постоянни проверки”. „Сигурността върху която базираме цялото наше съществувание ни е дарена от вярата – от смирената вяра с Църквата от всички времена, водена от Светия Дух”. Синоптичните евангелия говорят за пасхална вечеря. На следващият ден, в деня на празника Пасха, Исус е осъден и разпнат на Кръста. В евангелието според Йоан, Последната вечеря е в деня преди Пасхата и Исус е разпнат не в празничния ден, а в навечерието. „Това означава, че Исус умира в часа в който в храма се принасят в жертва пасхалните агнета. Исус е „истинският Агнец”, припомня Папата. Поради тази причина той смята хронологията в евангелието според Йоан за по-вероятна. Но какво всъщност е последната вечеря?, задава въпрос богослова Ратцингер. Позовавайки се на богослова Джон Мейер, той пояснява, че "Исус, съзнавайки, че няма да има повече възможността да яде Пасхата, кани учениците на една последна вечеря с много особен характер. Вечеря, която не принадлежи на нито един еврейски ритуал, а по-скоро е Неговото сбогуване в което дава нещо ново: отдава Себе си като истински Агнец, учредявайки по този начин своята Пасха”. Бенедикт ХVІ се спира и на понятието за изкупление, което за едно определено модерно богословие е непонятно и противоречи на „чистия образ на Бог”. „Бог – посочва Папата – не може просто да пренебрегне цялото непослушание на хората, всичкото зло в историята и не може да се отнася към него като незначително и посредствено… Несправедливостта и злините… трябва да бъдат преодолени и победени. Това е истинското милосърдие. Но тъй като хората не са способни, Бог Го прави на тяхно място – това е „безусловната” Божия доброта, която никога не противоречи на истината и е свързана със справедливостта”. „На цялата нечистота на злото се противопоставя послушанието на Сина, чрез Когото Бог страда и чието послушание е винаги неизмеримо по-голямо от нарастващото зло в света”. Папата подчертава, че „онова, което Църквата отслужва в литургията не е Последната вечеря, а онова което Господ установи и повери на Църквата на нея: спомена от Неговата жертвена смърт”. И тъй като дара на Христос е вкоренен във възкресението, пояснява Бенедикт ХVІ, нужно бе Тайнството да бъде отслужвано в Деня Господен, неделята. "Още по времето на Апостолите Евхаристията е отслужвана като една своеобразна среща с Възкръсналия”. Затова „ограничаването на Евхаристията само до последната вечеря и отделянето и от Възкресението и неговата динамика, е архаизъм, който не отговаря по никакъв начин на дара оставен от Господ на учениците”.

Шеста глава
В Гетсиманската градина Исус „изпитва крайната самота, цялото страдание на човешкото същество, пише Папата. Тук, разрухата на греха и всичкото зло, прониква дълбоко в душата Му. Тук е смутен от предстоящата смърт. Тук, предателя го целува. Тук, всички ученици Го изоставят. Тук, Той се бори също и за мен”. Обратно на онова, което се случва в Райската градина, в маслинената градина „Исус приема докрай волята на Отца, прави я своя и по този начин преобръща историята”. Петър е против кръста: „Кой може да отрече, че неговото поведение не отразява постоянното изкушение на християните и на Църквата, че именно без кръста може да се достигне до успеха”. Исус иска от учениците да бдят, но напразно. „Сънливостта на учениците остава и през вековете благоприятен повод за силите на злото. Тази сънливост притъпява душата, която не може да се трогне пред силите на злото в света, пред несправедливостта и страданията, унищожаващи света”. Исус е завладян от огромно терзание, съзнавайки че взима върху себе си всичкото зло на света, за да може „в Него то да бъде лишено от власт и бъде преодоляно”. Това е дълбоко терзание, пише Папата: „сблъсъка между светлината и мрака, между живота и смъртта: това е истинската драма на избора, характеризиращ човешката история”. Исус издига своята молитва към Отца, към Онзи който може да го спаси от смъртта и „поради пълното му отдаване на Отца, неговата молитва е удовлетворена”. На кръста „Исус се превръща в извор на живот за всички. Смъртта е победена на кръста”.


Седма глава
Спирайки се на евангелските откъси разказващи за съдебния процес срещу Исус, Папата подчертава, че Неговата смърт не е пожелана от „еврейския народ”, защото сам Исус и неговите ученици принадлежат на този народ. Обвиненията срещу Исус са издигнати от тогавашната аристокрация и поддръжниците на Варава, но с изключения (като Никодим) и предложената от Пилат амнистия. „Според Матей – пише Папата – „целият народ отговори и рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”, но християнина ще си спомни, че Исус не иска отмъщение и наказание, а помирение. Неговата кръв не е пролята срещу някого, а е кръв пролята за мнозина и за всички.. не е проклятие, а помирение, спасение”. Папата отговаря на въпроса на Пилат по време на процеса „Какво е истината?”: „Отсъствието на изкуплението на света означава невъзможност за разпознаването на истината, ситуация, която неизбежно води до господството на прагматизма и по този начин властта на силните се превръща в бог на този свят”. „Нима не е вярно, че големите диктатури живяха благодарение на една идеологическа лъжа и само истината съумя да доведе до освобождението?”, подчертава Папа Ратцингер. "Истината и лъжата непрекъснато и невъзвратимо се преплитат . По този начин истината, в цялото и величие и чистота, не се може да излезе на преден план”. Също като Пилат, предупреждава Бенедикт ХVІ, мнозина днес са оставили настрана въпроса за истината, определяйки го като „неразришим”. „И днес в политическия дебат, както и за формирането на правото, истината създава трудности. Но без нея човек не може да долови смисъла на живота и оставя тази сфера на по-силните”. За папата-богослов Истината може да се разпознае само в Исус Христос: „Външно погледнато, истината е безпомощна в света: също като Христос, според критериите на света, тя е безсилна…. Христос е разпънат. Но именно по този начин, в тоталната липса на власт, Той е силен и само така истината се превръща винаги и отново в една сила”. В страданието на Исус „в неговата нищета се отразява безчовечието на човешката власт, която смазва безсилния”. В страданието на Исус и в онези, които страдат заради Неговото име, се долавя образа на Бог, пожелал да страда за нас. По този начин, чрез своето страдание, Исус е образ на надеждата, защото Бог застава на страната на страдащите”.


Осма глава
Папата разглежда епизода на разпъването на кръста и полагането на Исус в гроба. „Никой не е очаквал Месията да бъде разпнат на Кръста”, отбелязва Бенедикт ХVІ. „Фактите, които от началото бяха неразбираеми, отвеждат до едно ново разбиране на Писанията”. Първите думи на Исус върху кръста, са молитва за прошка за неговите палачи, „защото не знаят онова що вършат”. Папата подчертава, че молитвата на Господ, „остава като утешение за всички времена и хора”, независимо, че невежеството разкрива „притъпеността на сърцето”. Светият Отец отбелязва, че съчетанието на ерудиция и невежество, материално познание и дълбоко неразбиране, съществува във всички времена. Оттук Папа Ратцингер насочва вниманието към "добрия" разбойник, който „именно на кръста, разбира че този човек, лишен от всяка власт, е истински цар”. „Добрият разбойник се превръща в образ на надеждата – утешителна сигурност, че Божието милосърдие може да ни достигне дори и в последния момент; сигурността, че дори и след един грешен живот, молитвата, просеща Неговото милосърдие, не е напразна”. От прободено ребро на Исус избликват кръв и вода. Папата цитира първото послание на Свети Йоан: "Исус е онзи, който дойде с вода и кръв, а не само с вода". Това е насочено преди всичко към онези, които смятат за важни само „словото, доктрината, посланието на Исус, а не неговата „плът, живото тяло на Христос, обезкървено на кръста”, обяснява Папата. Насочено е към „едно християнство на мисли и идеи” лишено от „реалността на плътта, включваща жертвата и Тайнството”. „В страданието на Исус, нечистотата на света се докосва до безкрайно Чистото… Точно обратното на случващото се в живота: нечистотата в света е премахната посредством болката и преобразена в една безкрайна любов”. По този начин, обяснява Папа Ратцингер, „доброто винаги е безкрайно по-голямо от съществуващото зло, колкото ужасно да е то”. Затова, „в центъра на апостолското служение и на възвестяването на Евангелието….трябва да стои тайната на кръста”. "Мракът и нелогичността на греха се срещат със светостта на Бог в кръста и Неговото заслепяващо сияние. Затова кръстът преминава човешката логика”. Eто защо, в посланието на Новия Завет и в живота на светците, тази голяма тайна е още по-сияйна". Оттук и заключението на Папата, че "Тайната на изкуплението не трябва да бъде жертвана пред какъвто и да е „всезнаещ рационализъм”.


Девета глава
Възкресението на Исус от мъртвите. Без вяра във възкресението „християнската вяра е мъртва”, посочва Папата. „Само с възкресението на Исус се случва нещо наистина ново, което променя света и човешката ситуация". Неговото възкресение не е чудо, защото Христос "не е съживен труп". „Възкресението на Исус е бягството към напълно нов живот; живот неподвластен на закона на смъртта и на преходното. То стои над всичко това; живот, дал началото на ново измерение за хората”. „Възкресението на Исус е една „решителна промяна”… Чрез възкресението на Исус се дава нова възможност за човека, която засяга всички и разкрива ново бъдеще за хората”. Учениците, свидетели на възкресението, бяха поразени от една реалност, която до този момент просто не са си представяли. И с „една изцяло нова смелост, се представят пред света, за да свидетелстват: Христос наистина възкръсна”. За Папата, уплашените ученици на разпнатия Учител, без дори да са имали реален контакт с наистина възкръсналия Исус, извършват акт на "немислима смелост". Във възкресението – пише Папата – „не съществува никакво противоречие с научния факт. В свидетелствата за възкресението се говори за нещо, което не се помества в нашия човешки опит. Говори се за нещо ново… Не се оспорва съществуващата реалност. По-скоро ни се казва: съществува едно друго измерение в сравнение с това, което познаваме. Нима това е в контраст с науката?”. „В цялата човешка история – посочва Папа Ратцингер – началото на новите неща винаги е малко, почти невидимо и затова могат да бъдат пренебрегнати. Сам Господ казва, че „царството небесно” в този свят е като синапово зрънце, най-малкото от всички семена. Но носи в себе си безкрайните възможности на Бог. От гледна точка на историята на света, възкресението на Исус трудно се забелязва, то е най-малкото семенце от историята. Това преобръщане на пропорциите е част от Божиите тайни. Ето защо, най-малкото нещо е онова, което наистина е голямо и силно. Малкото семенце, наистина е велико нещо”. Възкресението „е историческо събитие, но въпреки това нарушава сферата на историята и преминава отвъд нея”. Заедно с Юда Тадей, Папата се пита „защо Исус се яви само на малцина и не се противопостави със своята сила на неприятелите, които Го разпнаха на кръста?”. „Присъщо е на тайната на Бог да действа по непонятен начин - отговаря Папата. Само постепенно Той изгражда в голямата история на човечеството Своята история… Неспирно Той тропа, едва доловимо, на вратите на нашите сърца и ако Му ги отворим, ни помага да „прогледнем”постепенно. Не е ли този именно божествения стил? Да не налага с външна сила, а да даде свобода, да дари и предизвика любовта”.


Перспективи
Въздигна се на небето, седи от дясно на Бога Отца и отново ще дойде в слава. Свидетелството на учениците на Исус „се превежда в една мисия: трябва да възвестяват на света, че Исус е Живия – самия Живот”. Евангелист Лука, в разказа за възнесението „ни казва, че учениците бяха изпълнени с радост след като Господ се отдалечи окончателно от тях”. „Те не се чувстват изоставени… Уверени са във Възкръсналия … именно сега е присъстващ сред тях по един нов и силен начин”; едно „присъствие, което не може да се загуби: сега Той е винаги присъстващ до нас и за нас”. „Той е до всички и може да бъде призован от всички – през историята – и на всяко място”. Въпреки това, често учениците на Исус продължават да се страхуват, също като апостолите по време на бурята на Тибериадското езеро. „Също и днес лодката на Църквата, с отсрещния вятър на историята, се намира сред бурния океан на времето. Често се има усещането, че потъва. Но Господ е присъстващ и се притичва на помощ в подходящия момент… тази е вярата на християните и причината за нашата радост”, в очакване на славното завръщане на Исус. „Вярата в завръщането на Исус е втората опорна колона на християнската вяра… Това заключва в себе си сигурността в надеждата, че Бог ще избърши всяка сълза, няма да остане нищо, което е лишено от смисъл, всяка несправедливост ще бъде преодоляна и справедливостта ще бъде установена. Победата на любовта, ще бъде последната дума на историята на света. Междувременно от християните се иска бдителност…. Бдителност означава преди всичко благоразположение към доброто, истината и Бог, сред неразбираем свят и сред властта на злото”. „Християните призовават окончателното идване на Исус и същевременно виждат с радост и благодарност, че Той още от сега предшества това свое идване, още от сега е сред нас”… „Аз съм с вас през всички дни, до края на света”.


svt/ rv