Отец Койчо Димов: Кръщението и Помирението с Бог правят плодоносна пастирската дейност

Манастирът на Босите кармелитани в Снагов, Румъния, беше домакин на духовни упражнения за свещеници от България и Румъния, които се проведоха от 7 до 11 март. Духовен ръководител на упражненията беше отецът йезуит Марко Иван Рупник, богослов и един от най-големите съвременни християнски художници. Негови творби се намират в цяла Европа и във ватиканския параклис Redemptoris mater. Петнадесетте български свещеници от Никополската епархия и Апостоличесската екзархия бяха водени от монсеньор Христо Пройков, апостолически екзарх и председател на Епископската конференция в България. Сред тях и отец Койчо Димов, енорийски свещеник в Бърдарски Геран, с.Гостиля и Враца, който споделя своите впечатления от срещата:


*********
Според мен темата на духовните упражнения, ако мога да я формулирам на кратко, би могла да бъде Новородени в Христос като една запалена свещ. Защото ако се спрем на основното послание в тази тема то е взето от трета глава на евангелието от Йоан, срещата на Никодим с Исус. Исус казва просто на Никодим: всеки един трябва да се роди от вода и Свети Дух, за да влезе в царството Божие. Така че, без това ново рождение ние не можем да бъдем запалена свещ, истински християни, които да са умрели за греха и възкръснали в Исуса Христа. Ето това беше основната тема около която се изградиха тези духовни упражнения.


Как сега, след тези духовни упражнения, би формулирал конкретните стъпки на вярващите християни в подготовка за Пасхата?
Стъпките на вярващите християни, изхождайки от темата на тези духовни упражнения, са три: търсенето на Христос, намиране на Христос и пребъдване в Христа. По тази причина нашият пасторал и цялата наша дейност като свещеници, но и като миряни трябва да бъде ориентиран към това, как да помогнем на всички да търсят и да намерят Исус Христос. Но за да търсиш Исус Христос и за да го намериш преди всичко, трябва да преминеш през смъртта и възкресението. Ние знаем, че с нашето кръщение е умрял старият човек, човекът на греха и феноменологически смъртта е пред нас, но онтологически тя е след нас, понеже с кръщението сме новородени за вечен живот. Но ако много християни не живеят своето кръщение и те не са евангелизирани, както каза отец Рупник, трябва да търсим начин с нашия пасторал да ги помиряваме с Бога. Именно Кръщението и Помирението с Бога, тези две тайнства, трябва да лежат в основата на всеки един пасторал, за да бъде той плодоносен. Иначе ние рискуваме целия наш пасторал да бъде безплоден, защото предаваме толкова идеи, концепции теории, но не предаваме вярата, не предаваме любовта, не предаваме общението в Църквата. И тук ще цитирам накрая един велик християнски мислител философ и теолог за когото великят Ханс Урс фон Балтазар казва, че Владимир Соловьов, този руски философ и богослов, заедно със свети Тома Аквински са двамата най-велики богослови от миналото хилядолетие.Той казва така: “ще дойдат години, когато в Църквата всички ще знаят много неща за Исус Христос, но няма да бъдат в Него, а ще бъдат пред Него. Именно ние, като християни, трябва да бъдем в Христа, да бъдем тази запалена свещ, чрез кръщението и помирението с Бога.


В проповедта си за Великите Пости Папата посочи в своята проповед помирението с Бога като едно от основните средства за пълнотата на духовната подготовка за Пасхата. Какво конкретно означава помирението с Бог в подготвка за Пасхата?
Светият Отец Папата много често говори в своите слова и в своите наставления за това помирение. Не само през Великия Пост, но през цялата година. Наистина, без помирението не можем да имаме живот в Бога. Но това помирение би могло да стане само ако ние се срещнем с Христос. Ако само разказваме за Христос, но не срещнем хората с Христос, няма как да стане това помирение и по тази причина е много важно да тръгнем от нашето свидетелство за вярата. От това, че самите ние сме се срещнали с Исус Христос, за да може и нашето свидетелство да бъде истинно и то разбира се да докосне сърцата на хората, да докосне тяхната съвест, за да могат да намерят и те това помирение в Бога. Без срещата с Христос няма помирение, а без помирение няма живот в Бога.


Какво е посланието от тези духовни упражнения?
Аз искам да благодаря на Бог, да благодаря на нашия епископ, на всички, за тези духовни упражнения и преди всичко да благодаря безкрайно на отец Марко Иван Рупник, защото тези духовни упражнения бяха много силни, бих казал едни от най-силните в моя духовен живот до сега, защото самите ние като свещеници изминахме цялото това страдание на Исус, тази негова смърт и Възкресение, и възкръснахме чрез Словото, което работеше, което действаше под действието на Светия Дух в нашия живот през тези духовни упражнения. Преди всичко имаше толкова много критики към настоящата Църква, към света в който живеем. Например, искам да посоча една критика , която беше много силна според мен, когато отец Рупник казваше: “виждате че ли днес в Църквата има толкова практически гностицизъм, създаваме толкова пасторали проекти, по схемата проект-изпълнение на проекта, без да търсим харизмите на хората, който участват в тези проекти и по тази причина много от тях завършват с безплодие, те са стерилни, не дават резултат. Всеки пасторален проект ще даде резултат, ако в него именно са застъпени основните две тайнства на Църквата, Кръщението и Помирението с Христа, защото само тогава можем да имаме успех и да евангелизираме верните. Ето това е много силно послание което получихме на духовните упражнения, защото без да даваме именно новия живот в Христа, които идва от любовта Божия, ние можем да обичаме по начина на света, да обичаме, както казва Кант, заради самата любов, да правим добро заради доброто, но нашата любов, Християнската, е пасхалната любов, а пасхалната любов означава и включва в себе си и жертвата на Исус, тоест, и нашата саможертва. Ето това е наистина много важно послание, което ние получихме на тези духовни упражнения, за което благодарим на Бога.


И накрая, отец Койчо, какво е твоето пожелание към християните в подготвка за посрещането на Пасхата?
Наближава най-великото събитие в нашата човешка история това е Пасхата на Исус, на нашия Господ. Искам да цитирам великият църковен учител и доктор на Църквата свети Атанасий от Александрия, който казва че Възкръсналия Исус направи от нашия живот един безкраен празник. Също искам да цитирам един стих от втора глава от първото послание на свети апостол Павел до Тимотей, където той казва, че Бог иска всички хора да се спасят и да достигнат до познанието на истината аз пожелавам на всички чеда на спасението, на всички християни от Светата Католическа Църква в България именно да намерят Исус Христос, да възкръснат за нов живот и да живеят в Него, в тази истина, която е Той”.


Димитър Ганчев