Швейцарските гвардейци - многовековни пазители на Папата

За всички посещаващи Ватикана едно от най-очарователните и интересни неща са швейцарските гвардейци, които все още са същите от времето на Юлий ІІ, а техните униформи сякаш носят духа на папския Рим през вековете. Като че ли, някоя странна машина на времето е успяла да ги доведе до тук, за да засвидетелстват за многовековната си история.


Швейцарската гвардия е създадена на 22 януари 1506 с цел да защитава папата и папския двор. Папа Юлий II е този, който решава да се обгради с елитна охрана, която да го защитава както от противниците му, така и в случай на политически убийства, които са били доста често явление в Рим по това време. И тъй като години наред Сикст IV е възхвалявал швейцарските войници, Юлий II избира мъже именно от Швейцария. Благодарение на отец Петер от Хернстейн на 9 септември 1506 год. в кантон Цюрих събират първите 150 войници, които по-късно изпращат в Рим. През 1512 г.швейцарската гвардия защитава папската държава от нападенията на краля на Франция, като след тези събития Папата ще нарече своите войни "защитници на свободата на Църквата ".


Друго историческо събитие, което отличава швейцарските папски гвардейци е защитата на папа Климент VII на 6 май 1527 година, когато папската войска, водена от Роист Каспар, е била нападната от Карл Борбонски с неговата 12 хилядна армия. В тази битка швейцарските гвардейци начело с техния главнокомандващ успяват да задържат нашествениците часове наред, позволявайки на папата и кардиналите да се скрият в замъка Сант Анджело, минавайки по ''въздушния коридор'', който свързва Ватикана със замъка. В памет на този епизод всяка година на 6 май новите гвардейци дават клетва за вярност към папата. „Acriter et fideliter” ( „чест и вярност”) е мотото на швейцарската гвардия.


Но на кои качества трябва да отговаря един швейцарски гвардеец? Преди всичко желаещите да бъдат папски гвардейци трябва да са швейцарци, (по исторически съображения свързани с предаността и саможертвата в името на Папата през вековете на швейцарците); трябва да са момчета на възраст между 19 и 30 години, високи над 174 cm, естествено римо-католици, отслужили военна служба в Швейцария. В момента на приема трябва да не са женени, но могат да се женят в последствие. Естествено, в наши дни е важно и образованието, а след изтичане на военната служба към Светия Престол често бившите гвардейци стават ръководни кадри в частни охранителни компании.


Говори се, че красивите гвардейски традиционни униформи са дело на „дизайнерските” способности на Микеланджело, но това е абсолютно погрешно твърдение. Униформата със златисти, сини и червени широки линии вероятно е само отчасти вдъхновена от Рафаело и по-точно само бухналите ръкави на войниците.


Няма точни данни какво е било първоначалното облекло на швейцарците по времето на Юлий II, но със сигурност не са имали нещо по-различно от обикновените войници по онова време. Единственото което се знае е, че швейцарците са били обути и облечени за сметка на папата, а на гърдите им вероятно са били пришити Бял швейцарски кръст или кръстосаните папски ключове. Техни оръжия са били копието и меча, а раменете, гърдите и ръцете им са били покрити от метална броня. През 16 век, всички войници са носили броня и кожена ризница, като шията е оставала открита. В някои случаи тялото е било покрито с туника дълга до коляното. В набухнатите ръкави е можело да се видят различни цветове, като според цвета войниците са можели да се разпознават към коя дивизия принадлежат. Що се отнася до чорапите, те обикновено са стигали до колената.


Но в кои церемонии участва швейцарската гвардия? Освен да придружава Папата, Швейцарската гвардия присъства по време на ръкополагането на епископи и свещеници, при избора на кардинали и връчването на религиозни титли, както и по време на църковни тържества в Рим. В тези празници гвардията подсилва тържествеността със своите одежди и древни оръжия, като алебардата, която чрез ломбардите ще достигне по късно и до Шотландия, Англия, Франция, Швейцария, а след това в Италия.


Венета Ненкова