2011-03-11 13:09:18

Вярата в ежедневието: Какво може да постигне молитвата


RealAudioMP3 В молитвата се обръщаме към Бог. Казваме Му за нашите безпокойства. Естествено, не приемаме Бог като човешки събеседник, който стои пред нас, който отговаря директно и когото можем да чуем. Но дори идеята, че стоим пред Бог и отваряме сърцето си пред Него вече ни влияе добре. Моленето може да бъде разказване. В молитвата говорим с Бог. Винаги сме обърнати към един Ти. Да се молим обаче не означава само да говорим. Може да означава просто да останем мълчаливи пред Бог. Да остана в тишина пред Бог и да му предоставя своите мисли. Но не бива да бъркаме това с автопсихоанализа. Това е една среща със собственото аз в присъствието на Бог. В молитвата обръщам слуха си към Бог, за да чуя това, което Той ми отговаря. Едно нещо е сигурно, Той не отговаря с ясни думи като човек. Често, когато Му представим нашите молби или отворим сърцето си пред Него, у нас се оформя една мисъл или едно чувство. Въпросът е откъде идват те. Психологията ни казва, че те идват от подсъзнателното. Но дори психологията не може да каже защо точно това чувство се появява. Следователно, можем да приемем, че идва от Бог. Мислите, който идват от Него разширяват сърцето ни, изпълват го с любов и мир. Мисли, които ни ограничават, които ни плашат или които ни уморяват идват по-скоро от нашето супер-его а не от Бог.


Какво може да постигне молитвата? Преди всичко тя ни променя. Молитвата ни носи добро. Води ни към истината за нас и ни дарява увереността, че не сме сами с нашите молби. Ако искаме нещо в молитвата, тогава молитвата не бива удовлетворена автоматично. Можем да поискаме от Бог всичко, за нас или за другите. Понякога можем да изпитаме резултата от молитвата, когато ние или другите за които сме се молили са добре, когато една болест бива излекувана. Но това не винаги е очевидно. Към всяка молитва добавяме “ да бъде по Твоята воля!” . В молитвата не можем да задължим Бог да стори нещо. Можем да го призовем. Със самото позоваване нашето положение вече е променено. Понякога можем да изпитаме чудото, че нещо в действителност се е променило. Молитвата променя поне мен. Ако се моля за някой друг надеждата ми за него се увеличава. Често в молитвата осъзнавам как да се обърна към другия. Молитвата променя мен и взаимоотношенията ми. Мога също да се уповавам, че Бог ще вдъхнови нови мисли у другия, които ще го изпълнят с мир и сигурност.


Това, което се случва по време на молитвата може да се изрази само в образи. Еврейският философ Абрахам Дж. Хескел използва един чудесен образ в есето си Das Gebet als Auserung und Einfuhlung (Молитвата, като утвърждаване и интуитивно проникване): “Да се молим означава да уловим една дума в края на една нишка, която води към Бог. Колкото по-голяма е силата, толкова по-високо се извисява думата. Но молитвата означава също, че думата отеква в най-съкровеното на личността. Колкото по чисто е разположението, толкова по-дълбоко прониква думата”. Молитвата ме отвежда все по близо до Бог. В същото време тя ме свързва със същността ми, която твърде често остава скрита в дълбините на душата ми.


По Анселм Грюн, Бистра Пищийска








All the contents on this site are copyrighted ©.