Свободата се ражда от диалога с Бог Отец: неделна проповед на отец Яромир Задрапа
Дом върху скала построен и дом построен върху пясък (Мат. 7, 21-27)
Вярващият
човек живее в постоянна връзка с Бог, който съветва и насърчава човека да прави добро.
Но въпреки това Бог дава на човека пълната свобода на избор и не влияе върху неговите
решения. Това подчертава в своята неделна проповед отец Яромир Задрапа от общността
на отците Салезиани в Казанлък.
Скъпи братя и сестри, Един
млад свещеник пътувал с влак заедно с други хора в купето. Понеже пътят бил дълъг,
хората в купето започнали да си говоря. След като разбрали, че младото момче е свещеник,
попитали го как е взел решение за това. Отговорът бил горе долу такъв: “Като малък
исках да бъда войник. Да воювам за нещо добро. Един ден обаче разбрах, че пушката
не е единствения начин да се воюва, но че има и по-ефикасни оръжия, като науката,
изкуството, словото. Разбрах че доброто, е нещо истинско, че това е Исус Христос.
Затова реших да стана свещеник.” Един професор по философия, който също пътувал в
купето, казал: “Сега разбрах. В началото на всяка голяма промяна в живота стои някакво
случайно, но доброволно решение. След това всичко останало, което се стремим да вършим
е спрямо това решение”.
Този отговор прилича на притчата от днешното евангелие
за къщата съградена на пясък, (която придошлите води отнасят...). Нещо спонтанно и
случайно се случва и необратимо променя живота ни. Сякаш, животът е като прелитане
през времето и пространството без дълбок смисъл.
Една жена в купето се
намесила “Съмнявам се, че решението е толкова доброволно и поради това отговорността
не може да е толкова голяма, защото всичко оказва влияние - младостта, наследствеността,
средата. Всъщност човек си мисли, че свободно решава, но това е илюзия. Ако е така,
защо тогава не може да си промени решението?”.
Въпросът, който възниква
е: “До колко е отговорен човек след като се е формирал под влиянията на семейството
и средата?” Личната свобода е основен житейски въпрос. Наследствеността оказва влияние
върху това кой и какъв съм и върху решенията, които вземем за живота си. Някои казват:
“Не се чудете, той е израснал в такова и такова семейство. Баща му беше такъв, дядо
му също, и той не може да е по- различен”.
Средата също оказва голямо влияние.
Например, защо някой би сътрудничил на държавна сигурност? Родителите му са го възпитавали
да е патриот, в училище са му говорили за идеали и за служене на родината. Идва решителен
момент в който му предлагат да сътрудничи и той доброволно приема. Ако по-късно съжали,
или нещата се променят ще се оправдае: “Не се чудете, нямаше как, живяхме в такова
време”. Къде е тогава личната свободата във взимането на решения и отговорния избор?
Свободата
се ражда само в отношението с другите хора. Там е мястото й. Живеем с другите и те
постоянно имат някакви изисквания. Ако отговорен и свободен човек се подчини на друг
той знае, че го е направил свободно. Ясно е, че връзката ни с другите влияе на нашите
решения, на избора ни, дори на званието ни. В това по принцип няма нищо лошо, разбира
се ако няма принуждение. Когато например родители и познати ни съветват преди да се
оженим, това може да ни бъде от помощ. Накрая обаче, ние взимаме решението и го потвърждаваме
свободно и доброволно в църквата пред Господа и свидетелите. Доброто общество съветва,
възпитава, оказва влияние, но не унищожава свободата.
Накрая трябва да
обърнем внимание на още нещо много важно. И това е как да погледнем на въпроса за
свободата и отговорността в светлината на вярата? Първо, трябва да разберем че вярата
не иска да ни извади от света и неговите закони. Към всичко останало обаче, което
оказва влияние на вярващия човек се прибавя още нещо. Вярващият човек изпитва още
едно влияние, живее в една друга среда, в постоянна връзка с една друга личност, и
това е Бог. Бог постоянно съветва и насърчава човек: направи това, пази се от онова,
внимавай с това. Той оказва влияние върху решенията на хората. Той дава призванието
на човека. И все пак Той желае, съгласието с волята Му да е свободно. Това е забележително,
защото разбираме, че нашия живот, бъдещето ни, избора ни на професия, призванието
ни, нямат нищо общо с късмет или съвпадение, а идват от Бога. Бог, от вечността, е
предвидил място за всеки човек в света. И очаква, че човек ще го приемем доброволно.
Ние ще решим сами, как да изглежда нашата къща. Но въпреки това, не я съграждаме на
пясъка. Божият план дава на нашия живот сигурност и постоянство.
Светците,
като всички нас, често са били изправени пред избора какво и дали да го правят или
не. Те обаче винаги си задавали този въпрос: Това, което правя, или каквото искам
да правя, наистина ли е Божията воля? Само така били сигурни, че строят на скалата
а не на пясъка. Всеки ден ние вършим много различни неща. Но каква е стойността им?
В духа на нашият професор от влака, те са като прелитане на птички. Тяхната стойност
е нулева. В това ли действително се състои нашия живот, в нули? Ако обаче, поставиш
пред нулите единица, т.е. Божията воля, ще станеш милионер.
На фона на
всичко, което се случва в света, какво може да стори един човек? Нищо. Дори повече
хора заедно не могат да сторят много. Но човек и Бог заедно, това е абсолютното болшинство.
Всеки от нас, в дълбините на своето сърце, жела да стори нещо хубаво и голямо в живота
и желае също да е свободен. Както видяхме, свободата се ражда в диалог с Бог Отец.
Само така ще изберем правилния път на живота. отец Яромир Задрапа