Бенедикт ХVІ към римските семинаристи: Единството на Църквата не е наложено отвън, а е плод на разбирателство и общо усилие да подражаваме на Исус

„Единството на Църквата не е наложено отвън, а е плод на едно разбирателство, на общите усилия да подражаваме на Исус по силата на Неговия Дух”. Това посочи Бенедикт ХVІ по време на своето посещение в голямата Римска семинария в навечерието на празника на „Дева Мария на Доверието”, покровителка на Института, който се чества на 5 март. При срещата си с бъдещите свещеници на римския диоцез, Папата изнесе lectio divina в която насочи вниманието към откъс от посланието на Свети Павел към Ефесяните.


„Християнската любов е връзка, която освобождава” е свидетелството на Свети Павел, „затворник” по причина на Господа. „Връзка – посочи Папата пред римските семинаристи – чрез която се обвързваме, както едни с други, така и с Бог”. „Тя не е верига, която наранява ръцете, а ги оставя свободни”. Запазването на единството на духа – продължи Светият Отец – предполага уподобяването на нашето поведение на смирението, благостта и благородството на Исус Христос при Страданието. „Трябва да сме обвързани с ръце и сърце към тази връзка на любов, която Той самия прие за нас, превръщайки се в наш слуга”:


„Единството на Църквата не е наложено от вън, а плод на едно разбирателство, на едно общо усилие да подражаваме на Исус по силата на Неговия Дух”.


В това общо усилие се подновява духа на Кръщението. Благодатта на това Тайнство не поражда мигновено един последователен живот, а необходимостта от сътрудничеството, белязано от постоянната воля и усилие. „Усилие, за което всеки един трябва да заплати лично”. Всеки един от нас е призован лично и затова трябва да отговори лично. Това е призванието, което всички сме получили: да бъдем Христови и да живеем в Него. Бог, продължи Папата, установява с всеки по отделно една особена връзка:


„Всеки един от нас е призован по име. Бог е толкова велик, че намира време за всички, познава мен, познава всеки от нас по име и лично. Това е един личен призив за всеки… Бог, Господ, ме призова, призовава мен, познава ме и очаква моя отговор…”.


Този призив е личен, но също и църковен. Призив да живеем в тялото на Църквата, в конкретната реалност на семинарията или енорията. И дори когато това тяло не ни харесва, отбеляза Папата, Църквата е тази която ни съединява с Христос:


„Именно чрез нея ние сме в общение с Христос, приемайки Църквата като негово тяло, на Духа, който се въплътява в тялото”.


Бог ни призовава да се присъединим към една общност и да бъдем членове на едно тяло:


„Трябва да отбележим също, че е много хубаво да бъдем в компания, да вървим в една многовековна компания, да имаме приятели на небето и земята, да чувстваме красотата на това тяло, да бъдем щастливи, че Господ ни призова да сме част от Неговото тяло и ни даде приятели по всички части на земята”.


Без Светия Дух християнското призвание не може да се обясни, защото губи своята жизненоважна лимфа. Ето защо, прибави Папата цитирайки Света Тереза на Детенцето Исус, призива за всеки християнин е една Триединна тайна: тайната на срещата с Исус, чрез който Бог Отец ни призовава към общение с Него и затова желае да ни дари своя Дух. Като се обърна към семинаристите Бенедикт ХVІ посочи Апостолите и Дева Мария като пример за отговор на Божия призив. На първите Исус каза: „Елате и ще видите”. На Дева Мария се представи при Ангелската благавест и получи отговора „Ето ме”:


„Християнският живот започва с един призив и остава един отговор до края”.


Ето защо да си свещеник изисква смирение и постоянното уподобяване с Христос, прибави Бенедикт ХVІ:


„Подражаване на Бог, който слиза при мен, който е толкова велик, който стана мой приятел, страда за мен и умря за мен. Това е смирението на което трябва да се научим”.


В края на срещата, Бенедикт ХVІ се спря за вечеря с членовете на голямата Римска Семинария.


svt/ rv