Вярата в ежедневието: защо съществуват толкова различни и противостоящи си образи на Бог

Нашите представи за Бог често съответстват на нашия житейски опит. Естествено, едно дете има различен образ за Бог от един възрастен. Децата полагат в образа си за Бог своето дълбоко желание за сигурност. Така, те улавят един важен аспект от Бог. Младите виждат Бог като предизвикателство. Възрастният вижда Бог като онзи, който го води към истината, пред която не може да избяга. Но Бог може да бъде и като онзи, който ме освобождава от властта на другите, който дава стабилност и подържа живота ми. Всички тези образи за Бог, които си създаваме в различните периоди от живота, изразяват нещо от същността Му, но не са достатъчни да обрисуват Бог в пълнота.


Ще бъде полезно, ако всеки проследи как се е променила представата му за Бог в хода на своя живот. Често се стига до констатацията, че не се съзнава как и защо се е формирал определен образ. Децата често свързват Бог с дома и с чувството на защита. Някои си спомнят, че за тях Бог винаги е имал значението на заплаха. С Бог е било свързано преди всичко наказанието. Това често е резултат oт възпитанието, което са получили. Ако във възпитанието се е наблягало на наказанието и на контрола тези същите биват приписвани и на Бог. Формирането на Божия образ следователно е винаги свързано с формирането на собствената идентичност. Можем да обясним различните образи на Бог само като проследим нашите житейски преживявания в различните моменти. Това е опитът, който всеки има със своите родители, но и в контекста на едно конкретно общество, като например патриархалното. Връзката, която имам с баща си например, има въздействие върху моето разбиране за образа на Бог Отец. Важно е критически да анализираме, а след това да изоставим визиите за Бог, които сме си създали. Въпреки това, не можем да живеем изцяло без такива. Трябва разбира се да заменим негативните образи за Бог с позитивни. Но дори и по отношение на позитивните, не трябва никога да забравяме, че това са само образи и че Бог превъзхожда всички тях.


В допълнение, това съзнаване на реалността за Бог, който превъзхожда всеки образ не е нещо, което само християните имат. Една източна притча разказва как жителите на един град, които били слепи, изучавали слон. За да разберат нещо за него те докосвали с пръсти различни части на тялото му. След това, всеки трябвало да опише какво е разкрил. Този, който изследвал ухото на слона казал: “това е нещо грубо и голямо като завивка”. Този който опипвал хобота казал: “това е една тръба, права и куха, страшна и опасна”. А онзи, който пипнал краката, казал: “то е мощно и стабилно, прилича на колона”.


Тази история ни предупреждава да не се концентрираме върху частични истини и да не ги абсолютизираме. Това не означава, че трябва да се откажем от желанието си за знание. Правилно е пред истината от опита и от религиозните и духовни позиции да останем отворени към богатството и пълнотата на това знание.


Благо е, че дори в една и същ традиция съществуват противостоящи си образи за Бог. Така ще избегнем опасността да го затворим в рамка. Чрез противоречията опазваме Бог като изцяло Другия:

Бог е личностен и над-личностен
Господ е Този пред когото се прекланям
Той е приятелят който застава до рамото ми
Той е създателят на света и Този, който е в сърцето ми.


Мога да мисля Бог само в противоположности. Противоположностите ми показват, че не мога да приема един определен образ, но, че с помощта на различните образи, трябва да търся Бог, който в крайна сметка е неразбираем.


По Анселм Грюн, Бистра Пищийска