Във Ватикана бе представен Подготвителният документ на Синода за новата евангелизация през 2012

„Подходящ отговор на знаците на времената” r „насърчаване на една култура дълбоко вкоренена в Евангелието”. Така подготвителния документ (лат. Lineamenta) за Генаралния Синод на Епископите, на тема "Новата евангелизация за предаването на християнската вяра", предвиден за октомври 2012, определя новата евангелизация. Документът, който е изготвен от Генералния секретариат и редовния Съвет на Синода и написан на латински, италиански, френски, английски, немски, испански, португалски и полски език, бе представен тази сутрин във ватиканския пресцентър. Разделен на три глави – освен увода и заключението – текста е изпратен до всички Синоди на епископите от католическите Източни църкви sui iuris, католическите епископски конференции, ведомствата на Римската Курия и Съюза на генералните Настоятели. В центърът на документа стои необходимостта от разрешаването на възпитателната криза и задължението на всеки християнин да разпространява Словото Божие. Подготвителният документ съдържа и детайлен въпросник на който участниците в предстоящия Синод трябва да отговорят до 1 ноември т.г. Техните отговори ще бъдат анализирани и включени в Работният документ над който ще работи ХІІІ редовната генерална Асамблея на Епископите във Ватикана от 7 до 28 октомври 2012.


През 1979 г. пръв Йоан Павел ІІ въвежда понятието за „нова евангелизация”, по време на едно от своите пътувания до Полша. Тя е отговор на нуждите на хората и днешните народи, търсене на нови пътища, начини и изрази за предаването на евангелската радост, средство с което Църквата се измерва с предизвикателствата на един забързан свят.


Новата евангелизация е отправена към онези, които са се отдалечили от Църквата в страните с древна християнска традиция, но също и към наскоро евангелизираните държави, които въпреки, че са се кръстили, но не са приели дълбоко Евангелието. На Запад християнската култура е изопачена от карикатури и остарели аргументи, а живота е живян сякаш Бог не съществува. Настоящият исторически момент, богат на промени, води до загубата на опорните точки, тласка човека към краткотрайните неща, затруднява предаването на ценностите. В този контекст, се гледа със съмнение към християните и се умножават критичните въпроси към Църквата.


Подготвителният документ за предстоящия Синод на епископите посочва, че християните трябва да си направят самопроверка, за да открият и се пречистят от страха, умората и объркаността. Ето защо, Църквата не се предава и пред онзи, който се съмнява, че зад новата евангелизация се крие един вид призелитизъм, тя отговаря с „двора на езичниците”: онова място за молитва в което всички хора могат „да се доближат до Бог” дори и без да Го познават. Нека атеистите и агностиците да не се плашат – посочва документа – защото новата евангелизация не желае да ги превърне в предмет на своята мисия, а по-скоро да поддържа будно в тях търсенето на Бог.


Шест са областите в които новата евангелизация през третото хилядолетие трябва да действа: преди всичко в областта на културата в която секуларизацията се представя като положителна, говорейки за освобождение и възможността да се живее без трасцедентното. Всичко това тя го прави без силния и директен тон от миналото – независимо, че все още съществува един своеобразен антиклерикализъм – а с един покорен тон, който нахлу във всекидневния живот на хората. Какъв е резултата от всичко това? Поставянето под дискусия на отношенията между мъжа и жената, смисъла на живота и смъртта, надмощието на културата на образа и повърхностното. Но от друга страна и разпространението на сектите и онези феномени на фунадментализъм, които манипулират религията, за да оправдаят насилията, дори и тероризма, злоупотребявайки тежко с нея.


Втората област на действие е от социален характер и нейните главни действащи лица са мигрантите и глобализацията. Настоящият климат е „плавен” и в него преобладават опетняването и разрушаването на връзките, ценностите и географските граници, посочва Подготвителния документ. Всичко това има последствия върху социалната комуникация – която е третата област на действие – защото, ако една страна медийната и дигитална култура позволяват на всички да бъдат информирани, от друга увеличават егоцентризма, омаловажават размишлението, отчуждават от етическото и политическо измерение на живота, поставяйки на преден план мимолетното и непосредственото.


Останалите три области на действие, анализирани от документа, са икономическата, научната и политическата. Текстът поставя на преден план, както необходимостта от намирането на правила за един глобален пазар, които да закрилят справедливото съжителство, така и нуждата да не се гледа на научното и техническо търсене – независимо техния принос за благото на обществото – като на една нова религия на просперитет и печалба. Що се отнася до политиката, кризата на комунистическата идеология и появата на нови действащи лица като ислямския и азиатски свят, създават нови възможности, но също и опасности. Мирът, развитието, диалога, закрилата на човешките права, защитата на творението са теми, които трябва да бъдат озарени със светлината на Евангелието.


Какво могат да направят християните? Документът посочва, че те трябва да носят надеждата и да си направят една самокритика, да бъдат единни в предаването на Божието Слово, приемайки предизвикателството да се съпоставят и с най-агресивния атеизъм или крайна секуларизация. В това се изразява мъченичеството на съвременната епоха.


„Средствата” за тези действия са младите хора, църковните движения, богопосветения живот, междурелигиозния диалог и срещата с Източните църкви, които на преследванията и нетолерантността да отговарят уверено и с надежда, превръщайки се по този начин в опорни точки.


Подготвителният документ не скрива критичните точки на съвременното християнство: малкия брой свещеници, липсата на споделяне, самотата на катехиститие, но също изневерите, скандалите, грешките на християнските общности. Страници, които трябва да се разобличат без страх – се чете в документа – прилагайки на практика покаянието и пречистването от които да се родят подходящи за нашето време плодове, а именно семейства благоразположени към живота, общности способни на икуменически и междурелигиозен диалог, инициативи на социална справедливост и солидарност, нови звания.


В сферата на въведението в християнството, водещите линии за предстоящия генерален Синод, припомнят важността да не се отдава на училищните часове по религия задължението присъщона Църквата да формира младите хора във вярата, преди всичко днес, когато се наблюдава „една криза във възпитанието”. Релативизмът, който се превърна отново във верую, премахва стойността на истината, заклеймявайки я като „деспотична” и свежда възпитанието само до предаването на практически умения. Ето защо, християните не трябва да забравят, че да възпитаваш означава да оформяш цялостно човека, да му предаваш основните ценности на живота и правилното поведение, да работиш за една „екология на човешката личност”. Всичко това позволява културните пространства да бъдат живяни като „дворове на езичниците” в които да се формират свободни и зрели личности, способни да поставят Бог в живота, семейството и работата.


За всичко това са необходими достоверни семейства, възпитатели и евангелизатори, които да бъдат свидетели на Евангелието с техния живот, защото новата евангелизация не е тежест, която трябва да се носи, а „лек, който може да дари радостта на затоврени в собствените си страхове реалности”. Християните не могат да пазят само за себе си Христовите думи за вечен живот, защото те принадлежат на всички. „Всеки човек от нашето време, независимо дали го знае или не, се нуждае от възвестяването на тези думи”.


svt/ rv