Рим: Нишката на Маруся и Таня Калимерови в модерния портрет на Караваджо

Караваджо – откривателят на мрака, не само като художествен контрапункт на светлината, а като възприемане на тъмната страна у човека. Караваджо – предшественик на психоанализата? Първият модерен художник, а ние негови епигони?


Тези въпроси третира изложбата-спектакъл посветена на италианския гений на изобразителното изкуство Караваджо (1573-1610) „Черното, душата на модернизма и тъмната страната на луната. Среща на различни техники и светове”, която бе открита на 24 февруари в престижната римска галерия „Ла Пиня” във ватиканския дворец „Марескоти”. Двадесет и двама известни италиански художници - „експериментатори” представят до 4 април вариации на черния цвят чрез различни техники и художествени езици, като Виторио Павончело, Енрико Пинто и Николета Ретико. Сред тях и Маруся и Таня Калимерови, които след самостоятелната изложба в националния музей „Кастел Сант Анджело” миналата година, сега участват с четири творби.


Изложбата е втора поред от цикъл посветен на Караваджо по идея на Лаура Де Лука, главен редактор на „Християнски хоризонти” в Радио Ватикана, която в сценичен диалог "интервюира" миланския художник от ХVІвек:

„Изложбата е принос към творчеството и личността на Караваджо, чиято 400 годишнина от смъртта бе отбелязана през 2010. В Италия е известен като изобретател на тъмночерния цвят или на един художествен стил, който за първи път в една ренесансова атмосфера въвежда драматичния елемент и срещата между живота и смъртта. Оттук и провокиращото заглавие „Изобретателят на черното”, защото Караваджо е първият художник използвал черния цвят в историята на италианската и световната живопис, като силен и драматичен контрапункт на спокойствието в ренесансовия стил. Затова той е първия модерен художник и може да се каже певец на модерното в съвременната епоха, която е време на силни противоречия. Затова избрахме художници, които са особено чувствителни в използването на черния цвят, играта на светлината и сянката и тъмните тонове. Сестри Калимерови са известни със своя експериментаторски стил в търсене на модерното и много се доближават до новаторския дух на Караваджо”.


Галерия „Ла Пиня” е главно седалище на Съюза на католическите художници в Рим, а нейния директор, Карло Марафа, обяснява изборът за участие на българските художнички:


„Участието на Маруся и Таня Калимерови е поради две причини. Първо, защото са много известни в Рим с тяхното текстилно изкуство, което е различно от живописта и скулптурата, и второ, защото в техния стил присъстват трите основни елемента на Караваджо: светлината, червеното и черното. Всеки художник участва със своя творба, която няма нищо общо с картините на Караваджо, но използват неговата техника. В текстилните творби на Маруся и Таня Калимерови може да се види именно това съчетание на светлината, червеното и черното”.


Но възможно ли е сходство между текстилното изкуство на Таня и Маруся Калимерови и Караваджо? С този въпрос се обръщаме към Джорджо Телана от Академия Тиберина, художествен критик, историк на изкуството:

„Разбира се, че е възможно, тъй като една изложба за Караваджо не трябва задължително де следва начина на рисуване на Караваджо. Всяка една творба трябва да бъде сама по себе си интерпретация на действителността или на абстрактното или на една личност. В този случай, сестри Калимерови дават стойностна интерпретация, откъдето идва и сходството с тъмно черния и червения цвят, които са особено характерни за Караваджо”.


По повод изложбата, директорът на Ватиканските музеи, Антонио Паолучи, изпрати писмо до българските художнички в което пише: „Маруся и Таня Калимерови са достойни представителки на голямата традиция на българското изкуство. Никой в Рим няма да забрави тяхната изложба между март и април миналата година в Кастел Сант Анджело. Една наистина незабравима изложба, богата на цветове, художествено познание и изтънчена творческа чувствителност”.


За своето участие Маруся Калимерова споделя:
„Да участваш в една изложба посветена на Караваджо е наистина голяма чест, особено когато си един български артист и когато цял живот във всичките си работи, пластични гоблени и текстилни скулптори, се стремиш отново и отново да откриеш светлината и да изразиш цялата магия не с бои, а с още по-силната материя на нишката. Тръгвам от материала с който работя – козината, която е много фино изпредена или коприната или сребърната нишка, която не имитира светлината, а самата тя поглъща светлината и я отразява. С такова вълнение са пропити и работите на моята сестра, която работи с различни ръчно изработени хартии, за да пресъздаде точно тези големи уроци, които ни дава Караваджо”.


Димитър Ганчев