2011-02-26 11:48:13

"Не се грижете за утрешния ден": неделна проповед от отец Яромир Задрапа


"Не се грижете за утрешния ден" (Мат 6, 24-34) RealAudioMP3



Всичките земни грижи се превръщат в огромна тежест, ако мислим за деня в който ще се срещнем с Бог Отец. Това посочва в своята проповед за неделното евангелие в което Христос ни призовава да не се грижим за утрешния ден, отец Яромир Задрапа от общността на отците Салезиани в Казанлък: RealAudioMP3




Скъпи братя и сестри,
В неделното евангелие Исус ни призовава да не се грижим за утрешния ден. Същевременно много държави с традиционна християнска култура се гордеят със своята социално ориентирана политика, предвиждаща една добра социална осигуровка за утре, като например справедливата заплата за добре извършената работа. Справедливостта обаче, не бива да се редуцира само до: работа-възнаграждение. Справедливият ред в обществото изисква повече, а именно, отговорност за хората с които живеем и с които градим общество. Това изисква да мислим за утрешния ден: за нас самите и за другите. Така обаче, не възниква ли противоречие с евангелието? Не е ли противоречиво да проповядваш от една страна, че не бива да се грижиш за бъдещето и същевременно, да изискваш социална справедливост, която се характеризира с такава грижа?


В историята на Църквата има много примери за вярващи, които буквално са живеели според реченото в евангелието. Св. Франциск от Асизи например “се борел” за евангелска бедност. Не желаел да има нито имоти нито сигурност. Живеел от милостиня. Някой обаче би казал, че тези, които искат да живеят безгрижно в духа на евангелието, накрая могат да изморят онези, които ги обичат, и се чувстват отговорни да се грижат за тях безгрижните.


Други обясняват текста така: в евангелието не е написано да не се грижим въобще, но да не се грижим прекалено и със страх. Нужно е да запазим доверието, мира и вътрешния си покой. Като съвет това изглежда разумно, но така Христос не се различава твърде от другите философи. Проповядва същото онова, което и старите Гръцки мъдреци са казвали: Да не прекаляваме! Наистина ли това е, което Христос иска от нас?


Съществува и трето тълкуване, според което трябва да се направи разграничение между работата и грижата за нея. Трябва да работим, но грижата да оставим на Бога. Да работя и да не мисля за работата? Да мисля за работата и да не се грижа? Трудно е да ги свържем взаимно.


Основен проблем на тези и подобни решения е, че искат да положат на едно ниво това, което всъщност принадлежи на различни нива в живота. Да погледнем на проблема от другата страна.


Социалната справедливост, която толкова вълнува хората, не е нищо друго, освен желание за спокоен и разумен човешки живот. Всички знаят, че в несигурност се живее трудно. Някой казват, че нищо не е сигурно. Ние можем да кажем обаче, че математическите заключения, физическите принципи са нещо сигурно. Несигурността започва там, където започва и човешката свобода. Че пуснатият камък ще падне, е сигурно, кога и дали ще излезе от вкъщи свободният човек, това не е сигурно. С други думи, имаме сигурност за нещата, но не за хората. Хората вярват на математическите принципи, но не вярват един на друг. И все пак, те са били сътворени, за да се срещат взаимно, като свободни личности във взаимен диалог. Те обаче, са престанали да си вярват и са насочили доверието си към принципи и закони в които виждат по-голяма сигурност. По-съвършеното, по-организираното общество търси повече сигурност и именно така става по-инструментално.


Човек така се озовава на интересно кръстовище. Ако върви по пътя на свободата, сякаш изгубва сигурността, а ако върви по пътя на сигурността, убива свободата. Съществува ли тогава някаква друга сигурност освен тази на математиката, на принципите, на инструменталното? Че две плюс три е пет, е сигурно математически. Че моят приятел няма да пусне въжето когато се катерим по скалата, съм сигурен, но не математически, а морално. Ако се запитаме, какво прави животa ни щастлив, можем със сигурност да отговорим, че това е възможността да се доверим на друг човек.


Въпреки това, тази (морална) сигурност е и извор на разочарование. Грехът е изкривил и ослабил хората и е трудно да разчиташ на тях. Само от хубави думи човек няма да се промени. Това е процес на очистване, който ще завърши само в края на света.


На ниво доверие в Небесния Отец нямат място грижите нито за утре, нито за днес, нито за социалното осигуряване, за храна, за здраве, за нищо! Доверието, което е лично отношение между двама, не ни пречи обаче да се погрижим, на по-нисшо ниво, за осигуряването на материалните си нужди. Младоженците са щастливи, защото си имат взаимно доверие, но това не им пречи да се погрижат за работата си и за финансовото си състояние и да направят необходимите осигуровки за бъдещето си. Докато са сигурни, че любовта и доверието съществуват помежду им, те ще имат една сигурност, която ще им помогне да се справят с останалите неща в живота. Ако там се появят проблеми обаче, всички останали грижи, финансови, социални и така нататък, се превръщат в ад. Подобно нещo се случва с отношението на човек с Бога. Всичките грижи в този свят се превръщат в огромна тежест, ако не можем да мислим без грижа за деня, когато ще се срещнем с Бог Отец.Отец Яромир Задрапа







All the contents on this site are copyrighted ©.