"Обичайте неприятелите си": неделна проповед от отец Яромир Задрапа
"Обичайте неприятелите си" (Мат. 5, 38-48)
Отмъщението не е начин
за постигане на справедливостта. Само съзнанието за Божията справедливост и единението
в Христа могат да установят мир и справедливост. Това посочва в своята проповед за
неделното евангелие в което намираме Христовия призив да обичаме враговете си, отец
Яромир Задрапа от общността на отците Салезиани в Казанлък:
Възлюбени
братя и сестри, В Сицилия полицията арестувала един бос на мафията. Началниците
на полицията били поздравени и те с радост приели вниманието. Този успех можел да
доведе и до повишения. Но някои хора били скептични. Един сицилианец казал: „Полицаите
едва ли са способни да хванат такъв бос! Сигурно другите са го предали”. Тези, които
не искали да повярват на успеха на полицаите си го обяснявали така: „И между крадците
има някакъв морал. И за тях е важна верността. Ако някой е предател, те самите ще
се погрижат да го премахнат или пък ако им се стори по- лесно ще го предадат на полицията.
Там царува: око за око, зъб за зъб”.
Тази максима от Стария Завет (Изход
21,24) звучи сурово. Исус сам ни казва, че трябва да я заменим с новозаветното, по-съвършено
правило. И все пак остава странно за нас, че можем да срещнем такъв принцип в Свещеното
Писание. Нали и Старият Закон е от Бога! Може ли да има заповед, която да говори за
отмъщение и в същото време да e добра? За да разберем по-добре това, трябва да видим
как е възникнал този принцип. В основата му стои стремеж за нещо добро, копнеж за
справедливост. Там, където липсват държавни структури или където няма доверие към
тях, хората сами си „чистят сметките”. В такава ситуация се намирали евреите, когато
излезли от Египет и пътували като бедуини. Тогава това отмъстително право изглеждало
единственият начин да се осъществи справедливостта. От практическа гледна точка обаче,
то не е било от голяма полза. Ако човек от едно семейство убиел човек от друго, това
можело да се поправи само чрез отмъщение. Семейството на убиеца смятало това не за
убийство, a за самозащита. Убийството обаче изисквало отмъщение и трябвало да бъде
наказано. И така се пораждал един кръг в който семействата се унищожавали взаимно.
В
законовата държава отмъщението е забранено. Висшият авторитет има по-големи и по-добри
възможности да въведе справедливост, отколкото ние. Авторитетът на държавата, в процеса
на историята, става все по-универсален. Преди, съдебната власт била в ръцете на градовете
и техните управници. Днес тя е в ръцете на държавата. Хората по света се опитват да
наложат по-висш контрол дори върху държавата и затова е създадена организацията на
Обединените нации. Дали това е напредък, специалистите ще решат. Хората трябва продължават
да се стремят към справедливостта въпреки срещаните неуспехи.
Как да приложим
това във всекидневието? Исус казва: „С каквато мярка съдите, с такава ще ви се отмери”
(Мт 7, 2). Каква е разликата между Христовите думи и старозаветната максима око за
око, зъб за зъб? Никаква!. Въпросът не е дали има, или няма справедливост, а кой я
осъществява. Видяхме, че усилието е насочено към установяването на все по-висш и все
по-способен авторитет. Християните и всички вярващи хора знаят, че съществува по-висша
справедливост, че „Божията мелница меле бавно, но не спира”. Защо да не оставим отмъщението
на Бога? Чуваме: „Не се страхувайте, пред Господа никой няма да се скрие!”. От прокурора
може и да избягаш, но от справедливостта Божия, не. Християнинът, който не отмъщава,
знае, че така правото не е накърнено.
Но има и още една новост: християнинът
не отмъщава, но прощава. Дали обаче това не е в противоречие с казаното по-горе? На
Бог ще остане да наказва, а на нас да прощаваме? Не правим ли нещо друго, невярно
от Бог? Не излиза ли, че опрощението и наказанието се отхвърлят едно друго? Нека се
опитаме да разберем проблема по-добре. Обикновено вината се приписва само на един
човек. Сторил е нещо, трябва да бъде наказан. Но вината за злото обикновено е споделена.
Например да вземем кражбата, която е престъпление. Има деца, които крадат. Но ако
знаем, че те са от семейства без приходи и никой няма да им даде нищо, няма ли да
си кажем: и ние носим вина за това и нашата вина не е малка. Социологията говори
често за социалната вина, за греха на цялото общество. Нищо ново под слънцето. В Христовото
тяло, в Църквата, добрите и лошите дела стоят по някакъв начин заедно. Един за друг
се молим и се жертваме. Това, което върши ръката, е за доброто или за лошото на целия
човек. Ние сме задължени да прощаваме на другите и по този начин ще простим и на самите
себе си. Не отмъщаваме ли на другите, значи, че не отмъщаваме и на самите себе си.
Всичките,
дори тези, които не вярват, оценяват моралните закони на Евангелието. Но те винаги
ще останат неосъществими, прекалено идеални, ако забравим това, което е най-съществено,
което е истинското съкровище, а именно, единението на всички в Христа. Това съзнание
по особен начин е нужно в днешното време. Отмъщението не е начин за постигане на справедливостта.
Само съзнанието за Божията справедливост и единението в Христа могат да установят
мир и справедливост.