Ехо от Регенсбург

Поредица от три богословски срещи, посветени на важните слова на Бенедикт ХVІ произнесени в Регенсбург, Париж и Лондон. Инициативата бе организирана от Диоцезалното бюро за Пастирската дейност в университетие. Първата среща бе посветена на речта на Папата в Регенсбург и се проведе на 20 януари в сградата на римския викариат. На нея се изказаха монс. Енрико дал Коволо, ректор на Папския Латерански университет, Франческо д’Агостино, професор в римския университет „Тор Вергата” и Джорджо Израел, преподавател в университета „Сапиенца”. Целта на срещите е да задълбочи съдържанието на тези три важни слова на Бенедикт ХVІ и да насърчи научните и академични среди да погледнат сериозно на тях и да ги дискутират с един прочит, произхождащ от богословското размишление. „Това означава въвеждането на богословската култура в контекста на университетската култура”, посочи в интервю за Радио Ватикана проф. Чезаре Мирабели, почетен председател на италианския Конституционен Съд и модератор на срещите.


Речта в Регенсбург, произнесена от Бенедикт ХVІ на 12 септември 2006, е поместена в един изцяло академичен контекст, дори може да се каже специален, защото е университета в който Папата е преподавал богословие и следва линията на връзката между вярата и разума. Ето защо, темата на първата от трите срещи посветени на папските слова бе „Въпросът за Бог днес: Бог на вярата и Бог на философите”.


Думите на Бенедикт ХVІ отправени към Човека, са повод да се обнови начина на мислене в едно общество като днешното, което се нуждае по особен начин от медитация и размисъл. В словото си произнесено в университета на Регенсбург, Бенедикт ХVІ говори за необходимостта от разширяване на нашето понятие за разума и преодоляване на самоограничаването на самия разум до това, което може да бъде доказано. Това може да бъде постигнато – посочва Папата – само ако разума и вярата се обединят по нов начин. Ето както каза в своето изказване ректора на Папския Латерански университет, монс. Енрико Дал Коволо:


„Изказванията на Папата са от голямо значение именно поради необходимостта от разгръщането на разума към вярата и любовта. Бенедикт ХVІ непрестанно повтаря, че разум, който се затваря в себе си не насърчава узряването на човека и цивилизацията. От друга страна, трябва да се признае също, че това послание на Папата не се приема лесно от всички. Със сигурност не е прието от онзи, който твърди, че религията, например, може да се наложи с насилие и не е прието от онзи, който не предвижда, че научните пространства могат да преминат отвъд и да се отворят към вярата и тайната”.


Във връзка с полемиките породили се след неговото произнасяне, епископа подчерта, че тази реч не разглежда разликите между християнската религия и исляма, а по-скоро е един глобален въпрос за Бог. Ето защо, една от централните теми в речта е съжителството в съвременното общество, както между религия и наука, така и между култури и различни религии. Едно трудно съжителство, както показват всекидневните хроники и където насилието заема мястото на диалога, уточнява проф. Джорджо Израел, професор по История на математиката, към университета „Сапиенца” в Рим:


„Диалогът трябва да бъде лишен от синкретизъм, а открит и който прибягва до разума, а не до насилственото налагане на истината, която някой смята, че притежава. Това е от голямо значение днес. Според мен, в центъра на папското слово стои една критика, както на религиозния интегрализъм, така и на позитивизма".


В речта си Бенедикт ХVІ поставя на преден план, Християнството, което независимо, че е родено и има своето развитие в Близкия Изток, намира своята исторически решителна следа в Европа. Именно европейските институции днес са гаранта за съществуващия религиозен плурализъм. Като доказателство за това е одобрението от страна на Европарламента на резолюцията за религиозната свобода и антихриянските насилия. В своето изказване монс. Енрико дал Коволо припомни как институциите могат да действат в този насока:


„Институциите могат да поставят на преден план въпроса за възпитанието и убежденията; могат да гарантират външното изразяване на една свободна религиозна практика”.


Въпреки това, Запада е също и най-секуларизираната част от света, където връзката между научния разум и религията е по-трудна. Проф. Джорджо Израел посочва как може да се защитим от опасностите на релативизма и субективизма:


„Никой не желае да омаловажи науката и нейното значение, но разума е нещо, което е по-обширно. Науката не притежава необходимите сили, за да докосне всички проблеми на човека, включително въпросите свързани със смисъла на живота или защо сме тук на земята. Това са поредица от въпроси на които науката сама не може да даде отговор”.


svt/ rv