„Нека католическите университети да се превърнат все повече в места, където благодарение
на светлината на Евангелието, да се изпита съществуващото хармонично единство между
вярата и разума”. Това бе молитвеното намерение на Бенедикт ХVІ за месец октомври
2010, което обобщава една от най-често присъстващите теми в поучителната власт на
Светият Отец Папата: неразривната връзка между вяра и разум.
Особено в
епоха която живее сякаш Бог не съществува, казва Папата, ролята на католическите университети
е от особена важност. Доказателство за това са думите на Бенедикт ХVІ оправени по
време на неговата визита в Папския Латерански университет на 21 октомври 2006 г:
„Изучавайки
думите, за да открием Словото, ние сме в служба на Господ и света, защото света се
нуждае от Истината, защото без нея няма свобода и не сме поставени изцяло
в първоначалната идея на Създателя”. (Визита в Папския Латерански университет,
21 октомври 2006)
Бенедикт ХVІ структурира своите слова посветени на работата
на католическите университи около концепцията, че света загубва съзнанието, че е създаден
от Бог и се нуждае отново да осъзнае тази истина:
„Поставянето на
истината в центъра на нашия живот не е едно чисто спекулативно действие, ограничено
само до един малък кръг от мислители. Точно обратното, това е един жизнено важен въпрос,
за да се даде дълбока идентичност на личния живот и да породи отговорността в социалните
отношения. Ако се остави настрана въпроса за истината и конкретната възможност за
всяка личност да я открие, то тогава живота се свежда до една палитра от хипотези,
лишени от сигурни ориентировъчни точки”. (Визата в Папския Латерански университет,
21 октомври 2006)
По този начин, посочва Папата, „социалното измерение
се разпада на хиляди частици, а личното се затваря в себе си и избягва израждането
на връзки с другите и тези, които са различни от нас”. Ето защо, университета, поради
своето естество, живее в добродетелното равновесие между личния и общностен момент,
между търсенето и размишлението на всеки един и споделянето и диалога с всички, в
един универсален хоризонт. Освен това, Бенедикт ХVІ посочва, че не съществува реформа,
която да не е свързана с зачитането на свободата: на преподаване, на научно търсене,
на освобождаването от „политическата и икономическа власт”:
„Това
не означава изолирането на Университета от обществото, нито саморевеферентност, нито
дори преследването на лични интереси, възползвайки се от обществените ресурси. Не
е тази християнската свобода! Според Евангелието и църковната традиция, наистина свободен
е онзи човек, онази общност или институция, която отговоря напълно на своето естество
и цел, а призванието на Университета е научното и културно оформяне на личностите
за развитието на цялото гражданско и социално общество”. (Аудиенция с Университета
на Парма, 1 декември 2008)
„Вярвайте в учението”: така Бенедикт ХVІ насърчи
католическите студенти на среща преди три години. Да вярваш в учението, поясни Папата,
„означава да признаеш, че учението и търсенето – преди всичко по време на университетските
години – притежават една вътрешна сила за разширяване на хоризонта на човешката интелигентност,
при условие, че академическото обучение запази своят взискателен, строг, сериозен,
методичен и прогресивен профил”:
„Оттук се поражда възможността
за едно убедително свидетелство на „възможното приятелство”
между разума и вярата”, което предполага непрестанното усилие за съчетаването
на вярата с израстването в учението и придобиването на научните познания. Защо трябва
да се мисли, че който има вяра трябва да се откаже от свободното търсене на истината,
и който търси свободно истината трябва да се откаже от вярата? Възможно
е именно по време на университетските години и благодарение на тях, да се осъществи
едно истинско човешко, научно и духовноизрастване”. (Аудиенция
със студентите от FUCI, 9 ноември 2007)
Бенедикт ХVІ посочва и съвременните
предизвикателства за католическите университети:
„Най-голямото предизвикателство
за католическите университети е да полагат науката върху една истинска рационалност,
различна от господстващата днес, и насочват разума към истината и големите ценности
вписани в човешкото същество. Наука, открита към трансцедентното и Бог”.
(Обръщение към католическия университет „Пресвето Сърце”, 25 ноември 2005)