Католическите университети

„Нека католическите университети да се превърнат все повече в места, където благодарение на светлината на Евангелието, да се изпита съществуващото хармонично единство между вярата и разума”. Това бе молитвеното намерение на Бенедикт ХVІ за месец октомври 2010, което обобщава една от най-често присъстващите теми в поучителната власт на Светият Отец Папата: неразривната връзка между вяра и разум.


Особено в епоха която живее сякаш Бог не съществува, казва Папата, ролята на католическите университети е от особена важност. Доказателство за това са думите на Бенедикт ХVІ оправени по време на неговата визита в Папския Латерански университет на 21 октомври 2006 г:


„Изучавайки думите, за да открием Словото, ние сме в служба на Господ и света, защото света се нуждае от Истината, защото без нея няма свобода и не сме поставени
изцяло в първоначалната идея на Създателя”. (Визита в Папския Латерански университет, 21 октомври 2006)


Бенедикт ХVІ структурира своите слова посветени на работата на католическите университи около концепцията, че света загубва съзнанието, че е създаден от Бог и се нуждае отново да осъзнае тази истина:

„Поставянето на истината в центъра на нашия живот не е едно чисто спекулативно действие, ограничено само до един малък кръг от мислители. Точно обратното, това е един жизнено важен въпрос, за да се даде дълбока идентичност на личния живот и да породи отговорността в социалните отношения. Ако се остави настрана въпроса за истината и конкретната възможност за всяка личност да я открие, то тогава живота се свежда до една палитра от хипотези, лишени от сигурни ориентировъчни точки”. (Визата в Папския Латерански университет, 21 октомври 2006)


По този начин, посочва Папата, „социалното измерение се разпада на хиляди частици, а личното се затваря в себе си и избягва израждането на връзки с другите и тези, които са различни от нас”. Ето защо, университета, поради своето естество, живее в добродетелното равновесие между личния и общностен момент, между търсенето и размишлението на всеки един и споделянето и диалога с всички, в един универсален хоризонт. Освен това, Бенедикт ХVІ посочва, че не съществува реформа, която да не е свързана с зачитането на свободата: на преподаване, на научно търсене, на освобождаването от „политическата и икономическа власт”:


„Това не означава изолирането на Университета от обществото, нито саморевеферентност, нито дори преследването на лични интереси, възползвайки се от обществените ресурси. Не е тази християнската свобода! Според Евангелието и църковната традиция, наистина свободен е онзи човек, онази общност или институция, която отговоря напълно на своето естество и цел, а призванието на Университета е научното и културно оформяне на личностите за развитието на цялото гражданско и социално общество”. (Аудиенция с Университета на Парма, 1 декември 2008)


„Вярвайте в учението”: така Бенедикт ХVІ насърчи католическите студенти на среща преди три години. Да вярваш в учението, поясни Папата, „означава да признаеш, че учението и търсенето – преди всичко по време на университетските години – притежават една вътрешна сила за разширяване на хоризонта на човешката интелигентност, при условие, че академическото обучение запази своят взискателен, строг, сериозен, методичен и прогресивен профил”:


„Оттук се поражда възможността за едно убедително свидетелство на „възможното приятелство” между разума и вярата”, което предполага непрестанното усилие за съчетаването на вярата с израстването в учението и придобиването на научните познания. Защо трябва да се мисли, че който има вяра трябва да се откаже от свободното търсене на истината, и който търси свободно истината трябва да се откаже от вярата? Възможно е именно по време на университетските години и благодарение на тях, да се осъществи едно истинско човешко, научно и духовно израстване”. (Аудиенция със студентите от FUCI, 9 ноември 2007)


Бенедикт ХVІ посочва и съвременните предизвикателства за католическите университети:

„Най-голямото предизвикателство за католическите университети е да полагат науката върху една истинска рационалност, различна от господстващата днес, и насочват разума към истината и големите ценности вписани в човешкото същество. Наука, открита към трансцедентното и Бог”. (Обръщение към католическия университет „Пресвето Сърце”, 25 ноември 2005)


svt/ rv