Истинското щастие: проповед за ІV неделя през годината от отец Яромир Задрапа

"Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5, 1-12)


Истинското щастие е дар от Бог, то не може да се придобие. Бог желае да го дари на всеки, който го търси искрено в Него. Това посочва в своята проповед за неделното евангелие, което ни говори за блаженствата, отец Яромир Задрапа от общността на отците Салезиани в Казанлък. Щастието в Бог и с Бог, придружава човек, дори той да е беден, страдащ, преследван. Дори и смъртта не може да му го отнеме, защото той остава винаги блажен:


Скъпи братя и сестри,
В една приказка се разказва до къде води щастието на човека. Една баба дала на своя внук щастие, обещавайки му че то ще бъде винаги с него, при условие ако не го разплаче. Момчето се зачудило, как е възможно щастието да плаче. Но през годините животът му показал как това може да стане. Щастието се разплаквало винаги, когато момчето вършило нещо лошо и накрая то го напуснало. Но накрая се върнало, когато момчето жертвало живота си, спасявайки един давещ се човек, защото както казва приказката „може да има и щастлива смърт”.

Такива и подобни разкази служат за поука на хората и се харесват от тях, но дали наистина вярват в това? Според нашия опит, щастието съпровожда човека до момента в който се срещне с нещастието. Това нещастие се изразява по различен начин: катастрофа, тежка болест, кражба, загубване на работа и т.н. Често също чуваме хората да казват: „загубих младостта, развали ми живота, всичко загубих”. Тогава се запитваме, дали има смисъл да живеем.


В древна Гърция са съществували много философски системи и школи. Но всички те са твърдели, че целта на живота е щастието. Те имали и решението как да намериш щастието, но са препоръчвали също да си вземеш живота, когато си в голямо нещастие. Така направил и големия философ Сенека, за който казват че бил приятел на Свети Павел. Но между тях има голяма разлика. Свети Павел умира като мъченик в името на Христос, а Сенека се самоубива, загубвайки в смъртта своето щастие. Можем ли да кажем същото за Свети Павел.


Също и християните търсят в живота своето щастие. Вярват и са убедени, че ще го придобият по различни начини. Християните са убедени, че единствено и истински щастлив е само Бог. Ако Бог не изостави човека, то тогава също и щастието няма да го изостави. В египетската пустиня имало един монах дякон, който постоянно се смеел. Причината била, както сам той казвал: „че никой не може да ми отнеме Бог”. Това ни го казват и блаженствата, които намираме в евангелието според Матей. На гръцки език, на който е написано Евангелието, има две думи с които се изразява щастието. Първата е „еудаймония”, което е повече психическо щастие: когато се чувствам добре, когато не мисля за нищо, когато се смея и съм щастлив. Другата дума е „макариос”, която на български език е преведена с думата „блажен”. Но тази дума означава нещо повече, а именно че съм сигурен, че вървя по правилния път. Този, който е на път понякога се чувства уморен, гладен, претърпява бури и неочаквани неща. Но е сигурен, че не след дълго ще се върне в своя дом и затова, приема всички трудности и е доволен. Вероятно не можем да забележим на пръв поглед разликата между двата израза. Но те искат да ни покажат, колко е различно щастието, което ни предлага света и това, което извира от Бог. Първото е просто едно чувство: благодарение на нещо ние сме щастливи. Но колко дълго може то да продължи? Много за кратко: някой ни разказва една смешна история и ние смеем, добрите оценки на ученика, правят родителите щастливи и т.н. Ако през живота си има много такива моменти, то тогава казваме, че той е късметлия, че е щастлив. Но сигурен ли е дали върви по правилния път? Това никой не може да му го гарантира. Тогава той е щастлив, а не блажен в евангелския смисъл.


Сигурността, че ще пристигне там накъдето се е запътил, че неговия живот няма да е безсмислен, че ще достигне целта, може да му я даде само Бог. Това, което Бог дава, не си го взима обратно. Щастието в Бог и с Бог не може да напусне човек, дори той да е беден, страдащ, преследван. Дори и смъртта не може да му го отнеме. Той остава винаги блажен.


Има един интересен разказ за щастието. Две момчета седели на една пейка пред тяхната къща и гледали в далечината. Царувала тишина и нищо не се помръдвало. Изведнъж около тях нещо прелетяло. Това било златната пеперуда на щастието. Едното момче веднага станало и се затичало след нея, за да я хване. Другото момче останало в къщи, където работейки в посятата с цветя градина. Но един ден златната пеперуда долетяла и кацнала на вече порасналите цветя в градината. Момчето, което се затичало след нея, никога не успяло да я хване. Поуката от този разказ е, че няма да придобием истинското щастие в живота, ако тичаме след него. Но не можем от друга страна да си осигурим щастието само с работа.


Истинското щастие е дар от Бог, то не може да се придобие. Бог желае да го дари на всеки, който Го търси искрено в Него. Това, е което откри Августин и за което пише в своите Изповеди: „Човешкото сърце е неспокойно, докато не почива в Тебе, Господи!”. Амин


отец Яромир Задрапа, от общността на отците Салезиани в Казанлък