Апостолическо насърчение "Словото Господне"

Апостолическото насърчение „Verbum Domini” (Словото Господне) представя на универсалната Църква, на членовете на другите Църкви и християнски общности, на вярващите от нехристиянските религиозни общности, както и хората с добра воля, резултатите от ХІІ Редовна генерална асамблея на Синода на Епископите над „Словото Божие в живота и мисията на Църква”, която се проведе във Ватикана от 5 до 26 октомври 2008 г. В края на асамблеята, Синодалните отци поискаха от Папа Бенедикт ХVІ да „предложи документ за тайната на Словото Божие в живота и мисията на Църквата на светлината на Годината посветена на Свети Павел, Апостол на езичниците, в контекста на две хиляди години от неговото раждане” (Propositio, 1). Насърчението е резултат от това искане, което Бенедикт ХVІ прие, ползвайки се от приноса на ХІІ Редовен съвет на генералният секретариат на Синода на Епископите.


„Verbum Domini” е разделен на три части, следвайки структурата на темата на синодалната асамблея „Словото Божие в живота и мисията на Църквата”. Първата част е озаглавена „Verbum Dei”, втората “Verbum in Ecclesia”, а третата “Verbum mundo”.



Значението на заглавието и целта на пост-синодалното Апостолическо насърчение
Заглавието „Verbum Domini” е взето от думите на пророк Исайя, по начина по който ги предлага Свети Петър в своето Първо послание. Verbum autem Dei nostri manet in aeternam („Словото на нашия Бог, пребъдва вечно”, Исайя, 40, 8). С този стих пророка възвестява освобождението на избрания народ.


В Първото послание на Свети Петър е цитиран стиха от пророка, с което се насърчават християните да се възродят „не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки. Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя; но словото Господне пребъдва довеки". Авторът на посланието завършва: „Hoc est autem verbum, quod in evangtelizatium est in vos” (а това е словото, което е вам благовестено).


Заглавието на Апостолическото насърчение се позовава на латинската версия на Първото послание на Свети Петър, в превода присъден на Свети Йероним. По Божието провидение, Verbum Domini, е с дата 30 септември, денят в който Църквата чества литургично Свети Йероним. Трябва да се припомни, че също един друг много важен документ посветен на Библията е публикуван на същата дата преди 67 години. Става въпрос за Енцикликата “Divino afflante Spiritu” на Божия Раб Пий ХІІ, публикувана на 30 септември 1943. Свети Йероним е споменат и в Dei Verbum, една от четирите Конституции от Втория Ватикански Събор.


Заглавието на Verbum Domini притежава също голямо литургично значение. Това е така, защото след всеки прочит на откъс от Свещеното Писание, преди всичко по време на Евхаристичното служение, Божия народ благодари за храната от Словото, възкликвайки Verbum Domini, благодарейки на Личността на Въплътеното Слово, Исус от Назарет, присъстващ във възвестеното Слово. Ето защо, заглавието на апостолическото насърчение посочва литургията като привилегированото място на божественото Слово.


Целта на Verbum Domini е многостранна: да предаде резултатите от синодалната асамблея, да преоткрие Божието Слово, извор на постоянно църковно обновление, насърчаване употребата на Библията в пасторалната дейност, да станем свидетели на Словото Божие. Вярващите са призовани да преоткрият „личната и общностна среща с Христос, Словото на живота, което стана видимо; да станат Негови вестители, за да може дара на божествения живот, което е общението, да се разпространи все повече по целия свят”. Християните са задължени да „възвестяват радостта от срещата с Личността на Христос”, което е една от най-големите пасторални нужди в нашето време. „Не съществува по-важен приоритет от този: да се отвори за съвременният човек, достъп до Бог: до Бог който говори и ни дарява своята любов, за да имаме живот в изобилие (Йоан, 10,10; Verbum Domini, 2).


Сред целите на насърчението е също и тази за започването на една нова евангелизация „сигурна в ефикасността на божественото Слово” (96). „Нашето време трябва все повече да се превърне в едно ново вслушване в Словото на Бог и на една нова евангелизация” (122). Преоткриването на централното място на божественото Слово изисква да продължим, с обновен порив, missio ad gentes (мисията сред хората) и да „тръгнем с всичките си сили по пътя на новата евангелизация, преди всичко сред онези народи, където Евангелието е забравено или се пренебрегва по причина на разпространения секуларизъм” (122). В страните на новата евангелизация, Словото Божие трябва да бъде предложено също и на имигрантите (105).


Освен това Verbum Domini възнамерява да спомогне икуменическия диалог, подчертавайки централността на библейските изследвания с оглед пълното единение на всички християни, убедени че „общото вслушване и размишление над Писанията ще ни накара да живеем в едно реално единство, въпреки че все още непълно”. Вълнуващо бе да се изслушат нашите братя делегати, които взеха участие в Синодалната асамблея, сред които по-специално вселенския Патриарх на Константинопол, Вартоломей І. Необходимо е да се развие „изучаването, диалога и икуменическите служения на Словото Божие, зачитайки правилата, съществуващи в различните традиции” (46). В икуменическата дейност от голяма важност са общите преводи на Библията на различните езици.


Verbum Domini призовава да се обича Словото Божие. Предишните насоки биха могли да се обобщят в присъщата за християните склонност, да се водят от Светия Дух „за да могат все повече да обичат Божието Слово” (5), което е Личността на Исус Христос, въплътеното Слово. Всички християни са призовани да обичат Библията. Ето защо Апостолическото насърчение притежава значителен икуменически капацитет.


Постсинодалният документ е разделен на три части, всяка една от които съдържа по няколко глави. Той е вдъхновен от прекрасния увод на евангелието според Йоан.


Част първа: Verbum Dei
Първата част на пост-синодалния документ подчертава основната роля на Бог Отец, извор и начало на Словото (20-21), както и триединното измерение на откровението. Тя е разделена на три глави. Първата глава, озаглавена „Бог, който говори”, поставя на преден план волята на Бог да започне и поддържа един диалог с човека: диалог в който Бог взима инициативата и се открива по различни начини. Междувременно ползвайки се от категорията на аналогията, документа анализира различните значения на божественото Слово.


1. Бог, който говори
Бог говори чрез творението, по-специално чрез мъжа и жената създадени по Негов образ. Той говори посредством пророците. Книгите от Стария и Новия Завет са Неговото слово, свидетелствано и божествено вдъхновено. Неговото Слово е също и живата традиция на Църквата. Словото Божие е също и Неговото мълчание, което намери своя кулминационен израз в кръста на Господа Исус. Всяко едно значение на Словото Божие отвежда до Него, въплътеното Слово, пълния и съвършен израз на Божието Слово. Ето защо, Verbum Domini подчертава христологичния аспект на Словото Божие, посочвайки същевременно и неговото пневматологичното измерение (бел.ав. „пневматологията изучава действието на Светия Дух в света и в човека”) с което се изтъква неговото начало и край в Бог Отец. В тази глава се разглежда връзката между Традицията и Писанието, както и темата за вдъхновението и истината на Библията.


2. Отговорът на човек към Бог, който говори
Човек е призван да влезе в съюз с неговия Бог, който го слуша и отговаря на неговите въпроси. На Бог, който говори, човек отговаря чрез вярата. Най-подходящата молитва за това е тази чрез думите, които Бог сам откри и които са написани в Библията. Тя често описва греха на човека като невслушване в Словото Божие. Този грях е победен в радикалното послушание на Исус Христос, до смъртта на кръста. Дева Мария, Mater Verbi и Mater fidei, ни предлага примера за съвършеното осъществяване на връзката между Словото Божие и вярата.


3. Херменевтика на Свещеното Писание в Църквата
Това е по-теоретичната част от документа, но същевременно най-важната за правилното разбиране на Словото Божие. Свещеното Писание, както бе пожелано от съборната конституция „Dei Verbum”, трябва да бъде „душата на свещеното Богословие”. Църквата е „родното” място за тълкуването на Библията. След някой размишления за развитието на библейското изследване и поучителната власт на Църквата, пост-синодалното Апостолическо насърчение представя библейската херменевтика на Втория Ватикански Събор, която трябва да се преоткрие, за да се избегне дуализма на секуларизираната херменевтика. Този дуализъм може да доведе до едно фундаменталистко или спиритуалистично тълкуване на Свещеното Писание. Правилната херменевтика изисква допълнимостта на буквалния и духовния смисъл на Библията, една хармония между вярата и разума.


Като подчертава вътрешното единство на Библията, Verbum Domini разглежда връзката между Стария и Новия Завет без да пренебрегва така наречените „тъмни” страници на Библията, съсредоточавайки се в последствие на връзката между християните и евреите в отношение на Свещеното Писание. Между християните и евреите съществува една специална връзка, поради споделянето на една съществена част от Писанията, които християните наричат Стар Завет. Освен това, за да се разбере по подходящ начин самата личност на Исус Христос е необходимо Той да се познава като син на еврейския народ, на неговата култура и религиозен опит.


Пост-синодалното Апостолическо насърчение размишлява също и над Библията и икуменизма, като се има на предвид, че Свещеното Писание е важна част за единството между католиците и останалите християни, членове на християнските Църкви и общности. Почитането на Библията и отслужването на Тайнството на Кръщението са основната връзка между всички онези, които вярват в Бог, Един и Троичен, Отец, Син и Свети Дух, която тайна е открита в Свещеното Писание.


Освен това документът предоставя валиден принос за диалога между пастирите, богословите и тълкувателите, както и насоки за богословското формиране. Главата посветена на херменевтиката на Свещеното Писание завършва като цитира някой светци, подчертавайки че те са най-добрите тълкуватели на Словото Божие.


Втората част: Verbum in Ecclesiae
Тук пост-синодалния документ подчертава, че по Божието провидение, Църквата е дома на Словото Божие: тя прие Словото станало плът, което живя между нас (Йоан, 1,14). Тази част е разделена на три глави.


1. Словото Божие и Църквата
Посочва, че благодарение на Божието Слово и действието на Тайнствата, Исус Христос присъства в живота на Църквата.


2. Литургията:привилегированото място на Словото Божие
В тази глава се разглежда присъствието на Словото Божие в Светата Литургия. Тук се подчертава жизнената връзка между Свещеното Писание и Тайнствата, по-специално Евхаристията, като се има на предвид, че Литургията на Словото представлява първата част от светата литургия. Документът взима под внимание Словото Божие, но също и Тайнствата на Помирението и Помазанието на болните. Връзката между Тайнствата и Словото Божие дава началото на размишлението относно сакраменталността на Словото, което се нуждае от допълнително задълбочаване.


Позовавайки се на размишленията на синодалните отци, Verbum Domini подчертава ролята на книгата с литургичните четива, която Втория Ватикански Събор, със своята литургична реформа, обогати с изобилие от откъси от Свещеното Писание. В този контекст, не можеше да се пропусне важността от възвестяването на Словото и служението на четците, но преди всичко проповедта, тема, която заема особено място в пост-синодалното Апостолическо насърчение. Освен това Verbum Domini подчертава голямата значимост на Божието Слово и Часослова. Ето защо документът предлага валидни насоки за отслужването на литургията, възвестяването на Словото Божие, мълчанието, християнското литургично време, библейски вдъхновеното песнопение и обръща особено внимание към слепите и глухите хора.


3. Словото Божие в църковния живот
Поставя на преден план ролята на Библията в пасторалната дейност, библейското измерение във вероучението, библейската формация на християните, Свещеното Писание по време на големите църковни срещи, Словото Божие в отношение на званията. Особено внимание е отделено на Словото Божие в живота на Пастирите – епископи, свещеници, дякони, кандидати за свещенството – на членовете на богопосветения живот, както и на вярващите миряни и преди всичко в лоното на брака и семейството. Значителна част от тази глава е посветена на молитвения прочит на Свещеното Писание, особено на Lectio divinа и марийната молитва. Главата завършва с размишления за Словото Божие и Светата Земя, където това Слово се въплъти, бе открито и ревностно съхранявано в устна и писмена форма.


Трета част: Verbum Mundi
В последната част от Апостолическото насърчение се подчертава задължението на християните да възвестяват Словото Божие там където живеят и работят. Тази част е разделена на четири глави.


1. Мисията на Църквата: възвестяване на Божието Слово
Тук се размишлява над мисията на Църквата, която намира своята изходна и крайна точка в тайната на Бога Отец. Словото на Бог ни предаде божествения живот. Това Слово ни въвлича, не само като получатели, но също и като негови вестители. Всички кръстени са отговорни за възвестяването на Словото Божие от което произлиза мисията на Църквата. Тази мисия е насочена към първото възвестяване, ad gentes, на онези, които все не познават Словото, Божието Слово, но също и на онези, които са кръстени, но не са достатъчно евангелизирани и се нуждаят от една нова евангелизация, за да преоткрият Божието Слово. Достоверността на възвестяването на Благата Вест зависи от свидетелството на християнския живот.


2. Словото Божие и мисията на християните в света
В тази глава се посочват пътищата за одухотворяване на сложната действителност на света посредством Словото Божие. Християните са призвани да служат на Словото Божие чрез най-малките братя и като последствие от това да полагат усилия в обществото за помирението, справедливостта и мира между народите. Словото Божие е извор на едно действащо и креативно милосърдие за облекчаване на страданията на бедните в материален и духовен смисъл. Verbum Domini се обръща, със светлината на Божието Слово, към младежите, мигрантите, страдащите, бедните. Документът притежава също и важни есхатологични аспекти отнасящи се до християнската визия за творението, което е по аналогичен начин, Слово Божие.


3. Словото Божие и културите
Тук Библията е видяна като големият кодекс за човешката култура, неизчерпаем извор на многобройни художествени произведения до наши дни. Ето защо, посочва документа, желателно е Библията да се опознае по-добре в училищата и университетите, а средствата за социална комуникация да полагат усилия за нейното популяризиране, възползвайки се от всички настоящи технически възможности. Темата за инкулутрацията на Свещеното Писание е свързана и с преводите и разпространението на Библията, което трябва да се увеличи допълнително. В този смисъл, Словото Божие има нужда да се изрази в културите на народите, но въпреки това то преминава извън границите на човешките култури.


4. Словото Божие и междурелигиозния диалог
След като установява стойността и актуалността на междурелигиозния диалог, Verbum Domini, на светлината на Словото Божие, които се откри изцяло в личността на Исус Христос, предоставя валидни насоки за диалога между християните и мюсюлманите, както и с вярващите от другите не християнски религии. Всичко това е поставено рамките на религиозната свобода, която включва не само свободата за откритото изповядване на вярата, но също и свободата на съвестта, т.е правото да избираме своята религия.


Заключение
Бенедикт ХVІ подновява насърчението към всички християни „да полагат усилия за по-доброто познаване на Свещеното Писание” (122). Словото Божие подтиква към мисията. Пример за това е Свети Павел, Апостол на езичниците. „Така също и днес Светият Дух не спира да призовава убедени и убедителни слушатели и вестители на Словото Господне” (122). Те са призвани да бъдат „достоверни вестители на Словото на спасението”, възвестявайки „извора на истинската радост (…), който извира от съзнанието, че само Господ Исус има думи за вечен живот (Йоан, 6,68)” (123). „Тази съкровена връзка между Божието Слово и радостта може да бъде доловена именно в Майката Божия, Mater Verbi et Mater laetitie” (124).


Трябва да се подчертае огромният принос на Бенедикт ХVІ в пост-синодалното Апостолическо насърчение. В него е събрана неговата богата поучителна власт за Словото Божие, изразена и по време на ХІІ редовна генерална асамблея на Синода на Епископите. Освен изказването му от 14 октомври 2008 в синодалната аула, което бе прието от синодалните отци и поместено във Verbum Domini, особено силни на съдържание бяха проповедите за началото и края на синодалната асамблея, които обогатиха размишленията и настоящето Апостолическо насърчение. Ето защо, то не само предава размишленията на синодалните отци и съветите отправени към Светият Отец, но в различни аспекти представлява едно истинско задълбочаване.


Като се имат на предвид многобройните цитати и препратки от поучителната власт на Негово Светейшество, трябва да признаем квалифицирания принос на епископа на Рим, председател на Синода на Епископите, по време на синодалните дискусии, които в последствие са поместени във Verbum Domini. Този документ още веднъж поставя на преден план приоритета на Словото Божие в неговия понтификат. Имайки на предвид тези факти, може да се заключи, че Бенедикт ХVІ може да бъде определен като Папата на Словото Божие.


svt/ Oss.Rom