Отец Милан Жуст (Папски съвет за християнското единение): малки, но сигурни стъпки към единението на християните

„В диалога между католици и православни не трябва да се очакват само големи събития, като срещата на Папата с някои Патриарх, защото много по-голяма стойност имат малките стъпки и размяната на различни нива, които сближават и помагат за взаимното опознаване и за освобождаване от натрупаните през вековете предразсъдъци”. Това твърди монс. Милан Жуст, секретар в Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, който представя актуалното състояние на католическо-православните отношения в славянските страни на страниците на ватиканския „Осерваторе Романо”.


Отец Жуст конкретно посочва направените стъпки с Руската и Сръбската православни църкви, като веднага пояснява, че тяхното припомняне ще послужи за опровергаването на общи мнения, като например, че „никога нищо не става”, „винаги сме на същото ниво” и дори „върви се назад”. От друга страна, допълва, „може би е по-добре тези отношения да укрепват далеч от зрелищността на медиите и спекулациите”.


В отношенията между Католическата и Руската православна църква монс. Жуст припомня Дните на руската култура и духовност във Ватикана, организирани от самия Московски патриарх Кирил, чрез митрополит Иларион, председател на отдела за външните отношения на Московската патриаршия, съвместно с Папските Съвети за насърчаване на християнското единение и за култура. Също така и две инициативи в Рим на 19 и 20 май 2010: симпозиума „Католици и православни в съвременна Европа. Християнските корени между Изток и Запад” и концерт на руска сакрална музика изпълнен във ватиканската аула Павел VІ в присъствието на Бенедикт ХVІ. Няколко дни преди това митрополит Иларион посещава някои италиански градове, а във Ватикана се среща с ръководители на ватикански ведомства. „Инициативите бяха още една възможност за взаимна размяна и за задълбочаване на съзнанието по някои аспекти от руската духовност”, отбелязва монс. Жуст.


Развива се също така и богословското сътрудничество, като Патриарх Кирил и митрополит Иларион лично се ангажират за обучение в католически институти на Запад и за академична размяна между католически и православни институции. „Все повече православни студенти се обучават в папски университети в Рим и в много други западни университети”, посочва отец Жуст. „По този начин укрепват връзките между православните и католическите богословски институции, които взаимно си изпращат покани и организират инициативи”. Отец Жуст свидетелства, че той самият е изнасял лекции във външния департамент на Московската патриаршия по покана на митрополит Иларион Алфеев.


Все по-интензивни стават и отношенията със Сръбската православна църква, особено с избирането на Ириней за Патриарх, припомня о. Жуст. На тържествената церемония в Печ присъства и ватиканската делегация в която е и кардинал Курт Кох, оглавил по-късно Папския съвет за християнското единение. От името на Папата той връчва послание в което благодари на Патриарха за „откритостта му към Католическата църква, като епископ на Ниш и след избирането му за Патриарх”, изразявайки желание за „братски отношения и задълбочаване на богословския диалог”. От своя страна новоизбрания сръбски патриарх изразява пожеланието за „продължаване на диалога” и призовава за „преодоляване на разделенията и се достигне до по-голямо общение между християните”. Патриарх Ириней лично се среща с кардинал Кох, като двамата потвърждават „желанието за укрепване на отношенията, диалога и сътрудничеството”.


Наред с някои от „най-значителните аспекти” в отношенията със славянските православни църкви, отец Жуст посочва, че пътят към пълното единение е още „много дълъг и труден”, тъй като „хиляда години на разделение не могат да се преодолеят лесно и незабавно”. „Затова са нужни постоянни и ежедневни усилия и се научим да носим тежестта на постоянния и спокойния диалог, подкрепен от личните отношения и под знака на уважението и взаимното доверие”, пише секретаря в Папския съвет за християнското единение. Тези усилия трябва да са насочени към „вътрешно-църковните отношения на всички църковни нива: само така може да се създаде подходяща атмосфера за богословския диалог и ще се достигне до желаните резултати”.


Отец Жуст не скрива и една „голяма болка”: „някои вече са опитали нежното ухание на Христос в личните и приятелските отношения с православни вярващи”, „споделят се много неща и се седи заедно на една маса”, но все още „не може да се пие от една евхаристична чаша”. Но ако тази „болка” я поднесем на Исус, пише отец Жуст, единени от Пасхалната тайна, можем да се вярваме, че „съчувствието ще даде все повече плодове на общението на по-високо ниво”. Това ще се осъществи, преди всичко, чрез „покаянието и прошката, тъй като именно греха е дълбоката причина за разделението между хората, а оттам и между Църквите”.


dg/ Oss. Rom.