Молитвена осмодневница за християнско единение - ден пети: Преломявайте хляба с надежда

Преломяване на хляба с надежда


Това е хлябът, който ви даде Господ за храна (Изх., 16, 13б-21а)
Ще поднеса благодарствена жертва (Пс., 116 (115) 3-5.7-9 по правосл. Библия!!!) (116, 12-14. 16-18 по западната)
Това правете за Мой спомен (1 Кор., 11, 17-18. 23-26)
Този е хлябът, слязъл от небето (Ин., 6, 53-58)


Размишление
От времето на първата Църква в Ерусалим до днес преломяването на хляба е основен жест за християните. Днес за християните в Ерусалим преломяването на хляба говори от незапомнени времена за приятелство, прошка и обговорност към другия. Този жест подтиква да се търси заедно единството, което пророчески да говори в един свят на разделения. Това е света в който всички ние, по различни начини, сме оформени. В преломяването на хляба християните са претворени за пророческото послание за надежда, отправено към цялото човечество.


Днес, ние също преломяваме хляба с “радостно и чисто сърце” (Деян. 2, 46), но изпитваме, при всяко евхаристично служение, болезнения спомен от нашето разделение. В този пети ден от осмодневницата християните от Ерусалим се събират в горницата - мястото на Последната вечеря на Исус със своите ученици, където, въпреки че не отслужват Евхаристията, те преломяват хляба на надеждата.


Ние познаваме тази надежда в начините, по които Бог идва при нас през пустинята на нашето недоволство. Книгата Изход ни разказва как Бог отговаря на недоволството на народа, който е освободил, осигурявайки му онова, от което се нуждае – нито повече, нито по-малко. Манната в пустинята е дар Божи, който не може нито да бъде съхраняван, нито напълно разбран. Този дар е, както казва псалмистът, момент, изискващ благодарност, защото Бог ни освободи от оковите на смъртта (Пс., 115, 7).


Свети Апостол Павел посочва, че преломяването на хляба не означава единствено отслужване на Евхаристия, но и факта че сме един евхаристичен народ, превръщайки се в тялото Христово в света. В този смисъл краткият откъс от първото послание до коринтяни, в неговия контекст ни припомня, как трябва да живее християнската общност: в общение с Христос, показвайки правилното поведение сред един труден свят, направлявани в реалността на нашия живот в Него. Ние живеем в Негова “памет”.


Като народ, който преломява хляба, ние сме народ на вечния живот – живот в пълнота – както ни учи четивото от евангелист Йоан. Нашето евхаристично служение ни подтиква да размишляваме как този благороден дар на живота се осъществява ден след ден в света, в който живеем, както в надеждата, така и в изпитанията. Въпреки всекидневните предизвикателства за християните в Ерусалим те свидетелстват, че е възможно се възрадваш в надеждата.


Молитва
Боже на надеждата, ние Те прославяме за дара на Господната трапеза, където чрез Свети Дух продължаваме да срещаме Твоя Син Исус Христос – Живия хляб, слязъл от небето. Прости нашето недостойнство за този велик дар, по причина на нашите разделения, нашето съучастничество в несправедливостите, нашата отстъпчивост пред разделението. Боже, молим Те да дойде по-скоро денят, когато цялата Църква ще преломи хляба в единство и Те молим – в очакване на този ден - да се научим по-добре как да бъдем евхаристичен народ в служба на света. Молим Те в името на Исус Христос. Амин.


превод в-к "Истина-Veritas"