Бенедикт ХVІ: първата християнска общност, модел на единство за днешните християни

Историята на икуменическото движение, независимо че е „белязана от трудности и несигурност”, е също „история на братски взаимоотношения”. Това посочи Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на Молитвената осмодневница за християнско единение, която започна на 18 януари. Като се позова на темата на молитвената осмодневница, Папата пожела в Църквата да няма бедни и нуждаещи се християни.


Единни в поучението на Апостолите, споделянето на благата, преломяването на евхаристичния Хляб и молитвата. Това, посочи Папата, се „четирите пиластъра” на първата християнска общност, но това са и пиластрите на икуменическото движение. Ето защо, следвайки пътя белязан от техните предци във вярата, християните трябва да поставят в тях „единствената солидна основа, върху която да напредват в израждането на видимото единство на Църквата”. Ако преди две хиляди години християните бяха видимо единни, то това бе благодарение на „четирите характеристики”, които ги отличаваха от всички останали и избрани като тема на Молитвената осмодневница 2011 и които Бенедикт ХVІ разгледа поотделно. На първо място, посочи Папата, е необходимо да тръгнем от вслушването на Евангелието, с онази вяра с която в миналото се слушаха дванадесетте Христови ученика:


„Също и днес, общността от вярващите разпознава в учението на Апостолите нормата за своята вяра: всяко усилие за изграждането на единството между всички християни преминава през задълбочаването на верността към наследството на вярата, предадено ни от Апостолите. Постоянството във вярата е основата на нашето общение, основата на християнското единение”. 

На второ място, посочи Папата, стои братското общение. В историята на Църквата, споделянето на личните блага приема все по-нови начини на изразяване. Един от тях и основен е изразен в братските и приятелски взаимоотношения между християните от различните деноминации:


„Историята на икуменическото движение е белязано от трудности и несигурност, но то е също една история на братски взаимоотношения, сътрудничество и на човешко и духовно споделяне, което промени значително отношенията между вярващите в Господ Исус. Ето защо всички ние полагаме усилия, за да продължим по този път на диалог”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че споделянето на благата предполага също и социалната справедливост, която е знак за способността на днешните християни да се чувстват като едно семейство:


„Никой от християнската общност не трябва да бъде беден или в нищета: това е едно основно задължение. Общението с Бог, реализирано в братските отношения, се изразява конкретно в социалните усилия, християнското милосърдие и справедливостта”. 

Третият аспект характеризиращ първата християнска общност, но който трябва да присъства също и в живота на днешната Църква, е „преломяването на хляба” или Евхаристичното служение:

„През тази молитвена осмодневница за християнско единение се чувства осезаемо болката от невъзможността да споделяме евхаристичната трапеза. Това е знак, че все още сме далеч от реализирането на онова единство, за което се моли Исус. Този болезнен опит, който предава едно покаятелно измерение на нашата молитва, трябва да се превърне в причина за полагането на по-големи усилия от всички, за да може да се премахнат препятствията за пълното общение и да дойде онзи ден в който ще бъде възможно да се съберем около Господнята трапеза, където заедно за преломим евхаристичния хляб и пием от същата чаша”. 

Накрая Бенедикт ХVІ се спря на четвъртата характеристика за християните, молитвата, и по-особено на молитвата „Отче Наш”, която изразява общението на християнската общност в нейната цялост:

„Благодарение на Божието провидение, в центъра по пътя за изграждането на единството е поставена молитвата: това ни припомня още веднъж, че единството не е просто плод на човешката дейност. Пътя към видимото единство между всички християни обитава в молитвата, защото единството не го изграждаме ние, а Бог: то идва от Него, от Триединния Учител, от единството на Отца със Сина в диалога на любов, който е Светия Дух. Ето защо нашите икуменически усилия трябва да се отворят за божественото действие, трябва да се превърнат в молитва за помощ към Бог. Църквата не е наша, а на Бог”. 

В началото на катехистичната беседа, Бенедикт ХVІ припомни как в началото на християнската история Светият Дух направи от „хората от различни култура и език”, едно „единствено тяло” с цел то да бъде „място на единство и любов”. Оттук, заключи Папата, се поражда „общата отговорност” на християните към днешния свят:

„Трябва да предлагаме едно силно свидетелство, обосновано духовно и подкрепяно от разума, за единствения Бог, който се откри и говори в Христос. Трябва да бъдем носители на едно послание, което да насочва и озарява пътя на съвременния човек, който често е лишен от ясни и валидни опорни точки. Ето защо е важно, с всеки изминат ден нашата взаимна любов да се укрепва и расте, полагайки усилия за преодоляването на онези бариери, които все още съществуват между християните”.
 
 
svt/ rv