Репортаж от първата апостолическа нунциатура в София

В навечерието на 20-та годишнина от дипломатическите отношения между България и Ватикана, сключени на 6 декември 1990, в Италия бе публикувана книгата „По пътеките на Папа Ронкали. Мисията в София на монс. Марио Рици”. Книгата е малък формат и с обем 165 страници, разделена на 9 глави и написана по повод 60-тия свещенически юбилей на монс. Марио Рици, първият апостолически нунций в България (“Siu sentieri di Papa Roncalli. La missione a Sofia di mons. Mario Rizzi – 1991-1996, Editrice Rogate). 

Случаят с в-к „Поглед” разширява погледа към Ватикана. Навярно някои си спомнят полемиките около реституцията на бившата сграда на в-к „Поглед” на улица „11 август” №6 в София, определена за седалище на първата апостолическа нунциатура в България. Годината бе 1991, а проблемът, че седем месеца след сключването на дилпоматическите отношения между България и Ватикана, папския представител все още не можеше да се настани в триетажната сграда, собственост на Светия Престол, заета от редакцията на седмичника. Може би случаят с реституцията на сградата, закупена през 1932 от монс. Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан ХХІІІ, допринесе за още по-доброто опознаване на Ватикана и за направеното от него за България и българския народ, като апостолически делегат в страна ни от 1925 до 1934.

Пъстроцветно свидетелство за една мисия. За този, както и за много други интересни епизоди, срещи, събития и впечатления разказва първия апостолически нунций в България, монс. Марио Рици в книгата „По пътеките на Папа Ронкали” с автор Алберто Форони, филолог и библист. Книгата е лично свидетелство за българската мисия на монс. Рици от 1991 до 1996, но и един своеборазен „репортаж” за ситуацията на Католическата църква в една православна страна, току що излязла от тунела на тоталиратно-атеистичния комунистически режим. Богато изпълнена с фотоси, писма, документи и различни текстове, книгата припомня мъчениците в древната и нова история на християнска България, както и новите мъченици за вярата, жертва на комунизма, сред които и Никополския епископ Евгени Босилков, обявен за Блажен от Йоан Павел ІІ през 1998 във Ватикана. Заедно с това представя на италианския читател фигурите и делото на славянските първоучители Кирил и Методий, както и четирите главни православни манастира в България посетени от нунция. Описани са и аудиенциите на монс. Рици при Папата, както и честването на празника на Ватикана - Св.Св.Петър и Павел - в Апостолическата нунциатура в София. Отделено е специално място за интервютата по време на петгодишния му мандат от които Марио Рици не се бои, защото се стреми „да следва с усърдие, внимание, смирение и доброта” стъпките на Папа Ронакли. Поместени са някои въпроси и отговори, които разкриват личността и оригиналния стил на латиниста, историка и духовника Марио Рици. Също и пълният текст на фамозното интервю за италианския „Кориере дела Сера”, публикувано на 19 ноември 1992, в което Марио Рици категорично изключва т.н. „българска следа” в атентата срещу Йоан Павел ІІ. В отделна глава се говори и за сътрудниците на Монс. Рици, сред които монс. Купен Михайлов, наричайки го „героичен свидетел на вярата в поробена от комунизма България” и когото назначава за секретар на Научния център Ронкали към Апостолическата нунциатура.

Паралелизъм между двама папски представители в България. Освен научно-историческите си занимания в Центъра, монс. Купен прави любопитен "списък" за сходствата между монс. Ронкали и на монс. Рици в София. В книгата те са описани в 9 глава, като сред тях изпъкват два епизода: посещението на монс. в Рици в Софийския затвор, по примера на монс. Ронкали в римския затвор „Реджина Чели” и словото на монс. Рици на 24 май за Светите братя Кирил и Методий, вдъхновено от спомените на монс. Ронкали за България, описвайки я като „градина”. „С изключение в мярката и променените исторически условия – се чете в книгата – онова, което монс. Ронкали извърши за десет години, монс. Рици успя да направи за пет”. Сред изброените сходства между двамата папски представители в София изпъкват още: създаванетона Апостолическата екзархия в София от монс. Ронкали и учредяването на Междуритуалната Епископска конференция от монс. Рици; през 1925 монс. Ронкали открива в София първото папско представителство в София, а през 1991 монс. Рици открива първата Апостолическа нунциатура; след силното земетресение през 1928 монс.Ронкали подпомага реконстукцията на засегнатите църковни сгради и строежа на нови, докато през 1991 монс. Рици ежедневно се грижи за реституцията на имотите на Католическата църква, конфискувани по времето на комунизма. Монс. Ронкали организира „папски кухни” за бежанците от Турция и Гърция, докато монс. Рици основава националната „Каритас” и приема мисията на Мисионерките на милосърдието, изпратени от Майка Тереза. Монс. Ронкали подпомага католическия печат в България, докато монс. Рици подновява издаването на в-к „Истина”, който е официален орган на Епископската конференция.

България – „градината на Източна Европа”. В края на своята петгодишна дипломатическа Мисия в София, продължила точно 1766 дни, монс. Рици изразява лирично своето възхищение и носталгия по България, вдъховен от Блажен Йоан ХХІІІ, по примера на Виргилий и Хораций: „Данте възпява Италия, както „градината на Западна Европа”, докато древната Тракия, днешна България, е „градината на Източна Европа”. Сякаш, за да не забраваме, че ние сме стопаните на тази градина.

Димитър Ганчев